КЪМ СВЕТЛОТО НЕБЕ

Приятелю, не се бави,
бързо ти глава вдигни към светлото небе –
това ще бъде по-добре.
Бог оттам те наблюдава и винаги на тебе Той помага,
съблюдава всичко да е за добре.
На своите избрани, Той лекува стари рани.
Сред утеснение ще те извади от устата на лъва,
на канара те е поставил, никога не те е Той забравил.
Боли те – знам, но това не е за срам.
Като хора слаби в плът, често ний залитаме от своя път,
пък и Бог те е направил чудно знай,
всичко в този свят си има край.
Край на чувство някакво в сърцето,
подтискащо в теб небето.
Край на мисъл страшна и гнетяща твоя ум –
тихо ти понасяй и без шум,
изходният път за тебе идва.
Гледам слетла синева, и слънцето е веч изгряло,
по лицето мое чувствам топлите лъчи.
Христос е пак до мен застанал,
и вече нищо в мойта същност не личи,
никаква следа, никаква следа дори.

- Данаил Радков -