¹ А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

² Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

³ И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

⁴ А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

⁵ Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

⁶ Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

⁷ Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

⁸ Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

⁹ Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

¹⁰ Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

¹¹ Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

¹² А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

¹³ И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

¹⁴ И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

¹⁵ И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

¹⁶ И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁷ И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

¹⁸ И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

¹⁹ Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

²⁰ А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

²¹ Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

²² И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

²³ Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

²⁴ И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

²⁵ Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

²⁶ И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

²⁷ И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".

²⁸ А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

²⁹ А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

³⁰ Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

³¹ А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

³² Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

³³ И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

³⁴ И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

³⁵ И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

³⁶ Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

³⁷ И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

³⁸ Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

³⁹ И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

⁴⁰ И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

⁴¹ И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

⁴² Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

⁴³ И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.

⁴⁴ А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.

⁴⁵ И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.

⁴⁶ И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

⁴⁷ А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

⁴⁸ Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

⁴⁹ Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.

⁵⁰ Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

⁵¹ И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

⁵² А той, като остави плащаницата, избяга гол.

⁵³ И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

⁵⁴ А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

⁵⁵ И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

⁵⁶ Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

⁵⁷ Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

⁵⁸ Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

⁵⁹ Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

⁶⁰ Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶¹ А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

⁶² А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

⁶³ Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

⁶⁴ Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.

⁶⁵ И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

⁶⁶ И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

⁶⁷ и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

⁶⁸ А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

⁶⁹ Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

⁷⁰ А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

⁷¹ А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

⁷² И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

§131. Началниците се наговарят да убият Исус; Юда се обещава на първосвещениците да им предаде Христос (гл. 14:1,2,10,11; Мт. 26:1-5,14-16; Лк. 22:1-6).

Разказът на Марко се съгласява почти дума по дума с тази на Матей, не само в този отдел, но и в цялата глава.

§111. Вечерята във Витания, в къщата на Симон прокажения (гл. 14:3-9; Мт. 26:6-13; Йн. 12:1-11).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§132. Приготовление за Пасхата (гл. 14:12-16; Мт. 26:17-19; Лк. 22:7-13).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Но забележете тука доказателствата за предведението на Христа: “Ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода” (ст. 13), и “ще ви посочи горница голяма, постлана, готова” (ст. 15).

§133. Исус сяда с дванадесетте да яде Пасхата (гл. 14:17; Мт. 26:20; Лк. 22:14-18).

Виж. бел. на Ев. от Матей, където показваме начина по който евреите са яли Пасхата, и още реда по който са се случили събитията през онази достопаметна вечер. Марко, обаче, не споменава за препирнята между учениците за кой от тях да бъде най голям (Лк. 22:24-30).

§135. Исус посочва предателя. Юда се оттегля (гл. 14:18-21; Мт. 26:21-25; Лк. 22:21-23; Йн. 13:21-35).

Марко тука е пропуснал да спомене за омиването на нозете на учениците от Исус (Йн. 13:12-14). За тълкуванието на този отдел, виж. бел. на Ев. от Матей и Йоан.

§136. Постановление на Господнята вечеря (гл. 14:22-25; Мт. 26:26-29; Лк. 22:19,20).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§137. Исус предсказва разпръсването на учениците си, и отричането на Петър (гл. 14:27-31; Мт. 26:31-35; Лк. 22:31-38; Йн. 13:36-38).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§140. Тъгата на Исус в Гетсимания (гл. 14:26,32-42; Мт. 26:30, 36-46; Лк. 22:39-46; Йн. 18:1).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Несъгласностите между четирите разкази са незначителни, и са показани в тълкуванието на Ев. от Матей.

Ст. 34. Душата ми е прескръбна. Тук имаме една забележителна дума, която под думата се оскърби се среща и в гл. 6:26, и в Лк. 18:23,24, където Лука я е употребил във връзка с младия големец. Тя тука означава една твърде дълбока тъга и скръб; и можем да вярваме, че онзи който при първото изкушение оставил Спасителя “до време” (Лк. 4:13), сега се е бил върнал да го изпитва със всички мъчителни изпитания, както по-преди го бил изпитвал с приятни.

Ст. 35. Тоя час е равнозначен с “тази чаша” в следвашия стих, и загатва за настъпващата жертва и големите страдания на Спасителя. Виж. бел. на Мт. 26:37,38.

§141. Исус предаден и хванат (гл. 14:43-52; Мт. 26:47-56; Лк. 22:47-53; Йн. 18:2-12).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Но ст. 51 и 52 се срещат само в Ев. от Марко; и мнозина предполагат, че момъкът, за който се споменава в тези стихове е бил самия Марко. Ако не е той, то едничката цел на Марко, със споменаване случката с този момък, е била да покаже, че учениците действително са имали причина да се боят; понеже онези, които поискали да хванат този момък несъмнено са щели да хванат и тях, да не били побегнали.

§142. Исус заведен при Анна и Каиафа. През неформалното съдене на Исус пред Каиафа Петър три пъти се отрича от Христос (гл. 14:53,54,66-72; Мт. 26:57,58,69-75; Лк. 22:54-62; Йн. 18:13-27).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§143. Каиафа и народният съвет съдят Исус. Той обявява, че е Христос, а те Го осъждат за богохулство, и му се присмиват (гл. 14:55-65; Мт. 26:59-68; Лк. 22:63-71).

Виж. бел. на Ев. от Матей, където се разказва почти същото нещо и по същия ред; макар, както там е показано, редът по който разказът на Лука върви трябва да се предпочете тука.

Назад | Съдържание | Напред