Първо общо послание на апостол Петър
Глава 1.
1 Петър, апостол Исус Христов, до избраните пришелци, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния,
2 избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи.
3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите,
4 за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас,
5 които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.
6 В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни,
7 с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;
8 Когото любите без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
9 като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си.
10 За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас;
11 като издирваха, кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите.
12 И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат.
13 Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос.
14 Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си;
15 но, както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане;
16 защото е писано: "Бъдете свети, понеже Аз съм свет".
17 И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване,
18 като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви,
19 но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,
20 Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас,
21 които чрез Него повярвахте в Бога, Който го възкреси от мъртвите и Му е дал слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога.
22 Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце,
23 тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].
24 Защото
"Всяка твар е като трева,
И всичката й слава като цвят от трева;
Тревата изсъхва, и цветът й окапва,
25 Но Словото божие трае до века"; и това е словото, което ви е благовестено.
Тълкувание
Ст. 1. Петър. Виж. бел. на Мт. 16:18. – Апостол. Виж. бел. на Мт. 10:2-5; Д.А. 1:21,22; Рим. 1:1; 1Кор. 9:1. Петър се нарича апостол, а не Глава на Апостолите и Наместник на Христа. – Преселници пръснати (Цгр.). Виж. Въведение, II. Изброените тука области се простирали от Черно Море на юг до Средиземно Море, и пак на северозапад до Мраморно и Черно Море. Те са споменати по един такъв ред, какъвто естественно би следвал този, който се е намирал на изток от тях, когато е писал. – Понт: Латинска дума, която значи море. Областта се наричаше така понеже се намираше на Черното Море. Акила беше родом от тая област, и може да е проповядвал там (Д.А. 18:2). Тя се простирала от най-източната част на Мала Азия до Пафлагония и Галатия на запад. Трапезон, Амасия, и Марсъван се обемат в границите й. – Галатия. Виж. Въведението на Посланието към Галатяните. – Кападокия. Тая област се намирала между Понт и Киликия. Кесария (Кайсерие) е главният й град, и Съвас е вътре в границите й. – Азия. Във времето на римляните това име се е давало на Йония, а по някой път и на целите области на Кария, Лидия, и Мизия на брега на Средиземно Море, и е обемала част от Фригия. Смирна (Измир) е главният й град сега; а в старо време Ефес е бил столицата й. Думата Азия никога не се е употребявала от старите народи да означи големият материк, който обема Индия и Китай. – Витиния, - северо-западна област, която се е намирала на Мраморното и Черното Море. Старата й столица беше Бруса. За няколко време Никомидия (Измидъ) е била столица, а Никея (Изник) е бил един от главните й градове. – Апостол Павел веднъж пожелал да проповядва Евангелието във Витиния, но не му се позволило (Д.А. 16:7). Заедно с други като помощници, той основал много църкви в Азия, Фригия, Галатия, и може би, Кападокия. Може би по-късно Петър да е пътувал из тези страни. Това се вижда вероятно, защото той особенно се отправя към тамошните вярващи. Той може да е имал намерение да им покаже, че няма противоречие между неговото учение и учението на Павел, както някои в ранните църкви казвали, че има (1кор. 1:12; Гал. 2:7; 2Пет. 3:15,16).
Ст. 2. Бог е познавал своите още преди създанието на света, и ги е определил за спасение (Рим. 8:29-33; Д.А. 13:48). Неговите постановления и предузнание всякога отиват заедно (Д.А. 2:23, 4:28). Изборът за спасение не става без да се гледа на святост, но е избор за святост, като самото същество и цел на спасението (Еф. 1:4). Така и в 2Сол. 2:13, Павел казва: “Бог от начало е избрал вас за спасение чрез освещението на Духът и вярването в истината”, защото няма спасение без освещение, а освещението идва от Св. Дух като истинския му деец, и от вярване в истината като средство. Виж. бел. на Як. 1:18. Освещението на душата значи промяна на нейните наклонности, намерения, подбуждения на действие, и чувства, извършено от св. Дух чрез истината за Христа като Изкупител. Заради това, грехът се очиства чрез проливането на кръвта му, и целият човек се посвещава на Бога като свято приношение (Рим. 12:1; Евр. 9:12-14; 1Йн. 1:7; Отк. 7:14. Срав. с Лев. 1:5, 5:9, 4:6,7,17,18, 16:14-19). Срав. и с Из. 24:6-8; Евр. 9:18-28, 13:12. Поръсването на израилтяните с кръв в знак на прощение и очищение се правеше във връзка с заявлението на народа, че те ще се покорят на Божиите заповеди (Из. 24:3,8). Поръсването в преносен смисъл на Христовата кръв върху съвестта на вярващия отнема й товара от вина, изпълва я с мир и радост, и така го привлича чрез признателност и любов, ото той не може да стори друго освен да служи на Бога с обновен дух. Виж. бел. на Евр. 9:14, 12:24; Гал. 2:20; рим. 5:1-11, 8:3-10. – Благодат и мир. Мирът е следствие на благодатта. Колкото повече благодат има в сърцето, толкова повече и мир се увеличава. Виж. поздравленията в Павловите Послания, и бел. на Як. 1:1.
Ст. 3-5. Тези стихове възхваляват благословенията на спасение, и ги изказват вкупом. Христос припознаваше бога за свой бог и Отец в най-висок и най-пълен смисъл. От своята си самодвижеша се милост той даде Сина си да бъде наш Спасител, назначи всичките средства и пособия за нашето духовно благосъстояние, и ни прероди в нов духовен живот. По този начин ние придобиваме “жива надежда”, т.е., надежда пълна с живот; и това особенно става чрез възкресението на Христа, защото чрез възкресението Бог е обявил, че приема изкуплението чрез Христовата смърт, нашата победа над смъртта е уздравена, и в следствие на това, Христовото дело заради людете му се продължава на небето (Рим. 4:25, 8:34; Йн. 14:19; 1Кор. 15:14-28, 45-57; 2Тим. 1:10; Евр. 4:14, 7:25, 8:1, 9:24-28; Отк. 5:6-9; Д.А. 17:31). Като приемем Христа за наш разпънат и възкръснал Спасител, ние ставаме чада и наследници Божии (Йн. 1:12; рим. 8:16,17), и сънаследници на Христа в неговото наследство на слава и блаженство (Отк. 3:21; Еф. 1:5,10,11,14). Това наследство никак не прилича на земна слава и богатство: то е чисто, свято, и трайно. То се пази за нас на небето, и то се пази във всичката си първоначална бляскавост и хубост. Истинните вярващи също така се пазят от силата Божия, чрез постоянното упражняване на вярата им, да не изгубят това наследство. Сами по себе си те са слаби и готови да паднат в изкушение, така че когато се уповават на себе си, те не могат да имат здрава надежда. Но като се уповават на Бога те могат да се радват, защото той е всякога верен на обещанието си. Виж. бел. на Рим 5:1-11, 15:4-13; Фил. 1:6. – Последно време, когато светът ще се свърши.
Ст. 6-9. Тази радост не се накърнява от мъките, които те теглят, но става ое по-голяма чрез тях; защото те са само “временни”, и не могат да се сравнят “със славата, която ще се открие в нас” (Рим. 8:18). Колкото и да са тежки, страданията са нужни, за да ни очистят и благословят. Виж. бел. на Як. 1:12; 2Кор. 4:17. Лицата, на които той говори тука не бяха виждали Христа в плът, но те бяха чули за него, бяха повярвали в него, и бяха се научили да го обичат. Милиони мъже, жени, и деца са имали такава силна любов за невидения Спасител, щото са можали да претърпят за него загубата на всички неща, даже и на живота си. Христовото царство е царство на любов, и то трае и се разширява, когато държави основани и поддържани със сила се изгубват. Вярата, която произвежда тази любов в сърцата на хората е безосновна; тя е по-здраво основана върху неопровежимо доказателство, отколкото вярата на някой търговец в съществуванието на някоя страна или град, който той сам никога не е виждал, и която вяра го кара да си праща стоките там. Работи, които телесно око не може да види може да бъдат действителни на окото на душата и да преобразят сърцето. Радостта, която произхожда от действително съобщение на душата с Христа, настояите духовни блага, които придружават тази опитност, и очакването на бъдеще блаженство, което то възбужда не могат да се изкажат с думи, и са наистина “пълни със слава”. – Като получавате …. спасението. Спасението започва в този живот, не се прекъсва от смъртта, и се продължава вечно. Всеки верен Християнин го приема ежедневно в душата си.
Ст. 10-12. Пророците видяха като в някоя картина събитията, които се касаеха до Христа и царството му, които те по божие вдъхновение описаха; но те не проумяха пълното им значение. Те усещаха, че има велики и славни истини в съобщенията им които надминаваха разума им. Но те можеха да разберат толкова, колкото да ги накара още по-силно да желаят да разберат повече. Заради това, те ревностно се трудеха да знаят значението на това, което те виждаха относно Христовите страдания и по-сетнешна слава, относно естеството, времето, и причините им, и относно следстията, които щяха да произлязат от тях. Те видяха, че нещата, за които те говореха щяха да се извършат в отдалечени векове, и щяха да докарат неизразимо големи благословения на света. Делото на изкуплението съдържаше такива големи тайни, че даже и ангели не можаха да ги разберат. Гръцката дума, която е преведена “надникнат” значи буквално “навеждат се да гледат”, и може да се отнася за начина, по който стоят Херувимите, с лица наведени към очистилището и покрити с крилете си, през знака на славата и величието на Йеова. Този начин на стоене изразява ревностно уважение, с което те търсят да знаят значението на великите неща на човешкото изкупление. Ако ангелите така усърдно желаят да разберат великата тайна на благочестието (1Тим. 3:16), колко ревностно трябва и ние да желаем и да се трудим да я разберем по един такъв начин, че да може да ни послужи за наше спасение.
Пред вид на тези гореописани неща, апостолът сега увещава читателите си да бъдат деятелни, верни, и прилежни до край, и да бъдат святи, както е свят и Този, който ги е призовал в царството си (ст. 13-17). Това той им втълпява, като им загатва за цената дадена за изкуплението им, която не беше нещо земно, но беше драгоценната кръв на Христа като непорочен Агнец Божий (ст. 18-21). Той ги увещава да се обичат като братя, защото това им е една длъжност, която произтича от действието на Св. Дух върху сърцата им; и напомня на вярващите, че животът им на този свят е кратък, и че словото на Евангелието, чрез което те са се очистили и са станали способни за наследството на чада Божии, пребивава и действува (ст. 22-25). Следователно, като отхвърлят всяка лоша страст и дело, те трябва да хранят новородения си духовен живот с чистото мляко на това слово (гл. 2:1-3); и като живи камъни да се съзиждат в свят храм, основан върху Христа като живият крайъгълен камък, който, макар и да е камък на съблазън за непослушните, е драгоценен за людете си. Той ги е направил да бъдат различни от другите, и да им достолепието на царе и свещенността на свещеници за хвала и слава на Бога (ст. 4-6).
Ст. 13. Затова, - по причина на големите ви благословения чрез Евангелието, като сте готови за всяка деятелност, и като бодърствувате да придобиете духовно добро, имайте съвършенна надежда и упование за спасението с неговите дарби на любов и благодат, което ще ви се даде в денят, когато Христос дойде, и който ден наближава. Виж. бел. на Як. 5:7; 2Сол. 1:7.
Ст. 14. Послушни чада. На гръцки е “чада на послушание”. Срав. с подобни изречения, “чада на гневът”, “чада на светлина”, “синове на непокорство”, “чада на клетва” (Еф. 2:3, 5:6-8; 2Пет. 2:14). Чрез Евангелието Бог ни призовава да бъдем негови синове; следователно, ние трябва да се обхождаме като истинни чада Божии. Послушанието не прави хората синове; но то е нещо, което подобава на синовете и ги различава от чужденците. Невежеството не е извинение за послушание на грешни похоти, но просвещението е силна причина защо не трябва вече да ми се вдаваме. Виж. бел. на Рим. 12:1,2; Еф. 4:17-24, 5:1-17.
Ст. 15,16. Призовал. Виж. бел. на Еф. 4:1; Рим. 8:28-30. Понеже сме чада Божии, ние трябва да бъдем като небесния си Отец (Мт. 5:44-48). Понеже Бог е свят, той не може освен да изисква святост от своите създания; и святостта, която той изисква е такава каквато той сам притежава, именно, нравственна чистота, честност, истинност, и праведност. Цялото ни поведение трябва да бъде свято; и следователно, святостта не е нещо, което принадлежи само на религиозни служби, както някои Християни криво предполагат. Мнението, че човек може да бъде свят защото е свещенник, или защото пости, прави епитимии, и взима участие в тайнствата на църквата, когато сърцето му е лошо и животът му грешен, е една гибелна мечта вдъхната от Сатана. Петровият въззив на това, което Бог казал чрез Мойсей доказва, че религията на Стария Завет е била същественно еднаква с религията на Новия Завет. Когато израилтяните считаха, че светостта се състои в съблюдаването на религиозни обреди, тайнства, и празници, Бог изрази своята погнуса от тяхната религия, и ги отхвърли за неправдите им (Ис. 1:10-15; Ер. 6:19-21). Едничкото покаяние, което той би приел беше щото те да напуснат греховете си, и да се подчинят на нравствените му поучения (Ис. 1:16-20; Ер. 7:1-15) Колко ясно нашия Господ поучаваше това, и колко страшно той изобличаваше фарисеите за тяхната религиозност без нравственна чистота и праведност (Мт. 7:21-23, 15:1-20, 21:12,13, 23:13-35, 25:34-46)! Но, от друга страна, не трябва да считаме, че само една нравственност е равна на святост. Добродушност, благоволение, истинност, честност, целомъдрие, работливост са добродетели, които заслужават всякъква похвала; но човек може да ги притежава без да има любов и страх Божий в сърцето си, и без да желае да му угоди. Святостта обема всичките тези неща, но тя обема и нещо повече. Истинната святост, без която никой няма да види Господа (Евр. 12:14), е същественно онази любов към Бога и човека, която Св. Дух дава на едно разкаяно и вярващо сърце когато то приеме христа за свой Спасител, и която любов възражда това сърце, и го прави причастник на божественното естество (2Пет. 1:4). Така възроденият грешник не само била добродетелен и внимателен към външни религиозни длъжности, но става ново нравственно създание (2Кор. 5:17), посвещава се на Бога (Рим. 12:1), и чрез нов и небесен живот в Христа Исуса удостоява се "за участието в наследието на светиите в светлината” (Кол. 1:12). Не трябва да унижаваме нравственността или добродетелността; но голяма грешка е да ги сложим на мястото на благочестието и святостта.
Ст. 17-19. Без лицеприятие. Виж. бел. на Як. 2:1; рим. 2:6-11. Отец съди чрез Сина (Йн. 5:22). – Времето на вашето пришелствуване (Цгр.). Животът на този свят е пришелствуване. Така са гледали на него и старовременните светии (Пс. 39:12). Небето беше вечното им жилище, за което те са пътували; и пребиванието им на този свят беше като, когато някой се спре да пренощува в някой хан, когато пътува. Така и ние трябва да гледаме на кратковременното си пребивание на света, и на отношението между този живот и вечният живот в жилището където отиваме. – Със страх: не мрачен страх, който ни натъжава, но будност и загриженост, която ни прави да бъдем верни и уздравени. Ние трябва да бдим и да се пазим от опасности, които постоянно ни окуражават, и в същото време трябва “да се радваме всякога в Господа”. Срав. Мк. 13:33-37; Фил. 2:12,13; Юда 23, и други такива места с 1пет. 2:11; Фир. 4:4; Рим. 5:1-5; Юда 24; Евр. 11:8-16. Страхът на християнина не е малодушие; той не унижава, но възвишава ума, защото задушава всичките по-долни страхове, и произвежда истинско мъжество за посрещане на всякакви опасности за опазване добра съвест и послушание на Бога. “Праведните имат дръзновение като млад лъв” (Пр. 28:1). Той смее да направи какво и да е, но не и да обиди Бога, а да смее човек да направи това е най-голямата лудост, слабост, и подлост на света. От този страх са произлезли всичките благородни решения и търпеливи страдания на Божиите светии и мъченици. Защото те не смееха да съгрешат против него, затова те смееха да бъдат затворени в тъмница, лишени от имущество, мъчени, и да умрат за него. Така и пророкът представя страхът от Бога, че е противен на страха от хората, и че единият пропъжда другия (Ис. 8:12,13). Също и нашият спасител казва в Лк. 12:4,5: “Не бойте се от тези, които убиват тялото, но бойте се от Онзи, и пр.”, т.е., не бойте се, но бойте се, и следователно, бойте се, за да се не боите. Виж. рим. 8:15; 2Тим. 1:7; 1Йн. 4:18 и 2Пет. 3:17; Рим. 11:20; 2Кор. 7:1; Пс. 34:9, 19:9; Екл. 12:13. Всеки Христов ученик призовава Бога като Отец и като Съдия. Никъде другаде не ни се представя Бога като Отец и като Съдия; следователно, само истинният християнин и се бои от Бога и го обича, и го уважава и има дръзновение в съобщение с него, и усеща страх и радост пред него. Две силни подбуждения ни карат да внимаваме и да изпълним християнската си длъжност, - (1) краткото ни пребивание на света, понеже сме само за една нощ в земния си дом, и (2) драгоценността на изкуплението ни, което нищо земно не можеше да извърши: само драгоценната кръв на Христа като Агнец Божий бе достатъчна. Виж. бел. на ст. 2; Йн. 1:29-36; рим. 3:22-26. Христос се нарича агне без съмнение като истинно Пасхално агне (1Кор. 5:7), и като жертвата, на която сочеха агнетата, които ежедневно се принасяха в жертва (Из. 29:39), а не само в знак на кроткия и приятния му характер (срав. с Ис. 53:4-7). Като следваха преданията на прадедите си, евреите се увлякоха в “суетни пътища”, които те трябваше да напуснат и да последват Христа. Така и сега християните не трябва сляпо да следват преданията на прадедите си, но да се държат за Христа както той се е открил в Евангелието. Св. Дух е предсказал, че е има голямо отпадане от истината в Християнската църква (Д.А. 20:29,30; 2Сол. 2:3-12; 1Тим. 1:1-4; 1Йн. 2:18, 4:1). Всичките “пътища” са “суетни”, които не се посочват от Божието слово, не вреди кой ги показва или кой ходи по тях.
Ст. 20,21. Колко велико е Христовото изкупление! То е било предопределено от Бога преди създанието на света. То е било предсказано от пророците. Всичките обреди и жертвоприношения на Мойсеевата наредба са били определени да дадът на хората да разберат нуждата и плана му. Всичките Божии действия спрямо израилтяните и други народи са имали за цел да приготвят света да го приеме. На вас, Петър казва, то е изявено щото вярата ви да бъде основана на Христовото възкресение, което е било от Бога, и надеждата ви да бъде положена на прославянето му, което е също Божие дело. Каква здрава вяра! Каква благословена надежда! Виж. бел. на Рим. гл. 5 и 8.
Ст. 22,23. Тези, на които Петър е писал бяха такива хора за каквито той говори в Д.А. 15:8,9, и каквито Павел описва в 1Кор. 6:11. Какво друго освен Евангелието може да извърши такива чудеса от нравственно очищение? Това очищение става чрез истинско вътрешно действие на Св. Дух, което действие има всякога връзка с послушание на истината и със старанието на покаяния грешник да получи очищение. Следствието на това послушание и очищение е усърдна любов към братята, които Христос люби. Но тая любов може да се увеличи, и за това ни се дава увещание да продължаваме и изобилваме в нея, защото така Християните показват повече своята любов към Христа, и правят чест на вярата, която те изповядват. Тази любов е плод и доказателство на възраждане, което не става с кръщение или с нещо, което човек може да стори (Йн. 1:12,13), но със словото Божие, т.е., учението за Христа, прието от сърцето чрез вяра и послушано. Новият и небесен живот в душата произтича от словото или истината Божия както растението живее и расте от семето си. Но семето на растението погива, а семето на словото трае вечно като източник или средство на живот.
Ст. 24,25. Колко впечатлително е съпоставянето на слабостта на смъртния човек с трайността и славата на божественото слово, и с онова безсмъртие от блаженство и слава, което то открива и доставя!
Назад | Съдържание | Напред
|