Битие

Бит. 1:1 В начало Бог създаде небето и земята.
Бит. 1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
Бит. 1:3 И Бог каза ….

Бит. 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
Бит. 1:27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Бит. 2:18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
Бит. 2:19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
Бит. 2:20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.
Бит. 2:21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
Бит. 2:22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
Бит. 2:23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
Бит. 2:24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

Бит. 3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
Бит. 3:9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
Бит. 3:10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
Бит. 3:11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
Бит. 3:12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
Бит. 3:13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
Бит. 3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
Бит. 3:15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
Бит. 3:16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
Бит. 3:17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
Бит. 3:18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
Бит. 3:19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

Бит. 4:4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
Бит. 4:5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
Бит. 4:6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
Бит. 4:7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

Бит. 6:5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,
Бит. 6:6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.
Бит. 6:7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.
Бит. 6:8 А Ной придоби Господното благоволение.

Бит. 8:21 Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.
Бит. 8:22 Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Бит. 9:6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.

Бит. 9:9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;
Бит. 9:10 и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
Бит. 9:11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.
Бит. 9:12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:
Бит. 9:13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.
Бит. 9:14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;

Бит. 11:1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
Бит. 11:2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
Бит. 11:3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
Бит. 11:4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
Бит. 11:5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
Бит. 11:6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
Бит. 11:7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
Бит. 11:8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
Бит. 11:9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Бит. 12:1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.
Бит. 12:2 Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.
Бит. 12:3 Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
Бит. 12:4 И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ,

Бит. 15:1 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.
Бит. 15:2 А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
Бит. 15:3 Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
Бит. 15:4 Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.
Бит. 15:5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.
Бит. 15:6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Бит. 15:9 Господ му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
Бит. 15:10 И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.
Бит. 15:11 И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.

Бит. 18:1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
Бит. 18:2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
Бит. 18:3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

Бит. 18:22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом.
Но Авраам още стоеше пред Господа.
Бит. 18:23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
Бит. 18:24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?
Бит. 18:25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
Бит. 18:26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
Бит. 18:27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
Бит. 18:28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
Бит. 18:29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.
Бит. 18:30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
Бит. 18:31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
Бит. 18:32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.
Бит. 18:33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

Бит. 19:23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
Бит. 19:24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
Бит. 19:25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
Бит. 19:26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

Бит. 22:1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
Бит. 22:2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
Бит. 22:3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
Бит. 22:4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
Бит. 22:5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
Бит. 22:6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
Бит. 22:7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
Бит. 22:8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
Бит. 22:9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
Бит. 22:10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
Бит. 22:11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
Бит. 22:12 И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

Бит. 25:29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;
Бит. 25:30 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом).
Бит. 25:31 И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.
Бит. 25:32 А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?
Бит. 25:33 И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.
Бит. 25:34 Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

Бит. 28:10 Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.
Бит. 28:11 И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.
Бит. 28:12 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

Бит. 29:16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,
Бит. 29:17 на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
Бит. 29:18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
Бит. 29:19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
Бит. 29:20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

Бит. 32:22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.
Бит. 32:23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.
Бит. 32:24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
Бит. 32:25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.
Бит. 32:26 Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.
Бит. 32:27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
Бит. 32:28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.
Бит. 32:29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.
Бит. 32:30 И Яков наименува мястото Фануил, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

Бит. 39:6 А Иосиф беше строен и красив.
Бит. 39:7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.
Бит. 39:8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;
Бит. 39:9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?
Бит. 39:10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

Бит. 39:21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
Бит. 39:22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.
Бит. 39:23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

Бит. 50:18 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.
Бит. 50:19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?
Бит. 50:20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

Назад | Съдържание | Напред