Притчи

Пр. 1:7 Страх от Господа е начало на мъдростта;
Но безумните презират мъдростта и поуката.

Пр. 3:5 Уповавай на Господа от все сърце,
И не се облягай на своя разум.
Пр. 3:6 Във всичките си пътища признавай Него,
И Той ще оправя пътеките ти.

Пр. 3:7 Не мисли себе си за мъдър;
Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
Пр. 3:8 Това ще бъде здраве за тялото ти
И влага за костите ти.

Пр. 3:9 Почитай Господа от имота си
И от първаците на всичкия доход.
Пр. 3:10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие,
И линовете ти ще се преливат с ново вино.

Пр. 3:21 Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти;
Пази здравомислие и разсъдителност,
Пр. 3:22 Така те ще бъдат живот на душата ти
И украшение на шията ти.
Пр. 3:23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си,
И ногата ти не ще се спъне.
Пр. 3:24 Когато лягаш не ще се страхуваш;
Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
Пр. 3:25 Не ще се боиш от внезапен страх,
Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
Пр. 3:26 Защото Господ ще бъде твое упование,
И ще опази ногата ти да се не хване.

Пр. 3:27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи,
Когато ти дава ръка да им го направиш.

Пр. 3:30 Не се карай с някого без причина
Като не ти е направил зло.

Пр. 3:31 Не завиждай на насилник човек,
И не избирай ни един от пътищата му,
Пр. 3:32 Защото Господ се гнуси от опакия,
Но интимно общува с праведните.

Пр. 3:33 Проклятия от Господа има в дома на нечестивия;
А Той благославя жилището на праведните.
Пр. 4:23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си,
Защото от него са изворите на живота.

Пр. 5:15 Пий вода от своята си щерна,
И оная, която извира от твоя кладенец.
Пр. 5:16 Вън ли да се изливат изворите ти,
И водни потоци по улиците?
Пр. 5:17 Нека бъдат само на тебе,
А не и на чужди заедно с тебе.
Пр. 5:18 Да бъде благословен твоят извор,
И весели се с жената на младостта си.
Пр. 5:19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна;
Нейните гърди да те задоволяват във всяко време;
И възхищавай се винаги от нейната любов.

Пр. 6:6 Иди при мравката, о ленивецо,
Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
Пр. 6:7 Която, макар че няма началник,
Надзирател, или управител,
Пр. 6:8 Приготвя си храната лете,
Събира яденето си в жетва.
Пр. 6:9 До кога ще спиш ленивецо?
Кога ще станеш от съня си?
Пр. 6:10 Още малко спане, малко дрямка,
Малко сгъване на ръце за сън,
Пр. 6:11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник,
И немотия, като въоръжен мъж.

Пр. 6:16 Шест неща мрази Господ,
Даже седем са мерзост за душата Му:
Пр. 6:17 Надменни очи, лъжлив език,
Ръце, които проливат невинна кръв,
Пр. 6:18 Сърце, което крои лоши замисли,
Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
Пр. 6:19 Неверен свидетел, който говори лъжа,
И оня, който сее раздори между братя.

Пр. 8:13 Страх от Господа е да се мрази злото.
Аз мразя гордост и високоумие,
Лош път и опаки уста.

Пр. 8:17 Аз любя ония, които ме любят,
И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

Пр. 10:7 Паметта на праведния е благословена,
А името на нечестивите ще изгние.

Пр. 10:12 Омразата повдига раздори,
А любовта покрива всички погрешки.

Пр. 10:19 В многото говорене грехът е неизбежен;
Но който въздържа устните си е разумен.

Пр. 10:22 Благословението Господно обогатява;
И трудът на човека не ще притури нищо.

Пр. 10:24 Това, от което се страхува нечестивият, ще го постигне;
А желанието на праведните ще се изпълни.

Пр. 11:1 Неточни везни са мерзост Господу;
А точни грамове са угодни Нему.

Пр. 11:4 В ден на гняв богатството не ползува,
А правдата избавя от смърт.

Пр. 11:8 Праведният се отървава от беда;
А вместо него изпада в нея нечестивият.

Пр. 11:10 Когато благоденствуват праведните, градът се весели;
И когато погиват нечестивите става тържество.

Пр. 11:13 Одумникът обхожда и открива тайните,
А верният духом потайва работата.

Пр. 11:14 Дето няма мъдро ръководене, народът пропада,
А в многото съветници има безопасност.

Пр. 11:21 Даже ръка с ръка да се съедини, пак нечестивият няма да остане ненаказан;
А потомството на праведните ще се избави.

Пр. 11:22 Както е златна халка на носа на свиня,
Така е красивата, но безразсъдна жена.

Пр. 11:24 Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие,
А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,

Пр. 11:27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение,
А който търси злото, то ще дойде и върху него.

Пр. 11:31 Ето, и на праведния се въздава на земята,
Колко повече на нечестивия и на грешния!

Пр. 12:4 Добродетелната жена е венец на мъжа си;
А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

Пр. 12:9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си,
От онзи, който се надига и няма хляб.

Пр. 12:15 Пътят на безумния е прав в неговите очи,
А който е мъдър, той слуша съвети.

Пр. 12:16 Безумният показва явно отегчението си,
А благоразумният скрива оскърблението.

Пр. 12:18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож,
А езикът на мъдрите докарва здраве.

Пр. 12:24 Ръката на трудолюбивите ще властвува,
А ленивите ще бъдат подчинени.

Пр. 12:25 Теготата смирява човешкото сърце,
А благата дума го развеселява.

Пр. 13:3 Който пази устата си, опазва душата си,
А който отваря широко устните си ще погине.

Пр. 13:8 Богатството на човека служи за откуп на живота му;
А сиромахът не внимава на заплашвания.

Пр. 13:10 От гордостта произхожда само препиране,
А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

Пр. 13:20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър,
А другарят на безумните ще пострада зле.

Пр. 13:22 Добрият оставя наследство на внуците си,
А богатството на грешния се запазва за праведния,

Пр. 13:24 Който щади тоягата си, мрази сина си,
А който го обича наказва го на време.

Пр. 14:1 Всяка мъдра жена съгражда дома си,
А безумната го събаря със собствените си ръце.

Пр. 14:7 Отмини безумния човек
Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Пр. 14:12 Има път, който се вижда прав на човека,
Но краят му е пътища към смърт.

Пр. 14:15 Простият вярва всяка дума,
А благоразумният внимава добре в стъпките си.

Пр. 14:23 От всеки труд има полза,
А от бъбренето с устните само оскъдност.

Пр. 14:29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие,
А който лесно се гневи проявява безумие.

Пр. 14:31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му,
А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

Пр. 14:32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си,
А праведният и в смъртта си има упование.

Пр. 15:1 Мек отговор отклонява от ярост,
А оскърбителната дума възбужда гняв.

Пр. 15:3 Очите Господни са на всяко място
И наблюдават злите и добрите.

Пр. 15:6 В дома на праведния има голямо изобилие,
А в доходите на нечестивия има загриженост.

Пр. 15:8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу,
А молитвата на праведните е приятна Нему.

Пр. 15:13 Весело сърце прави засмяно лице,
А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

Пр. 15:15 За наскърбения всичките дни са зли
А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

Пр. 15:16 По-добро е малкото със страх от Господа,
Нежели много съкровища с безпокойствие.

Пр. 15:17 По-добра е гощавката от зеле с любов,
Нежели хранено говедо с омраза.

Пр. 15:23 От отговора на устата си човек изпитва радост,
И дума на време казана, колко е добра!

Пр. 15:29 Господ е далеч от нечестивите,
А слуша молитвата на праведните.

Пр. 15:30 Светъл поглед весели сърцето,
И добри вести угояват костите.

Пр. 16:1 Плановете на сърцето принадлежат на човека,
Но отговорът на езика е от Господа.

Пр. 16:3 Възлагай делата си на Господа,
И ще се утвърдят твоите намерения.

Пр. 16:7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека,
Той примирява с него и неприятелите му.

Пр. 16:9 Сърцето на човека начертава пътя му,
Но Господ оправя стъпките му.

Пр. 16:11 Вярната теглилка и везни са от Господа,
Всичките грамове в торбата са Негово дело.

Пр. 16:18 Гордостта предшествува погибелта,
И високоумието - падането.

Пр. 16:20 Който внимава на словото ще намери добро.
И който уповава на Господа е блажен.

Пр. 16:24 Благите думи са медена пита,
Сладост на душата и здраве на костите.

Пр. 16:28 Опак човек сее раздори,
И шепотникът разделя най-близки приятели.

Пр. 16:31 Белите коси са венец на слава,
Когато се намират по пътя на правдата.

Пр. 16:32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия,
И който владее духа си - от завоевател на град.

Пр. 17:3 Горнилото е за среброто и пещта за златото,
А Господ изпитва сърцата.

Пр. 17:5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му,
И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

Пр. 17:8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му;
Дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

Пр. 17:9 Който покрива престъпление търси любов,
А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

Пр. 17:13 Който въздава зло за добро,
Злото не ще се отдалечи от дома му.

Пр. 17:14 Започването на разпра е като, кога някой отваря път на вода,
Затова остави препирнята преди да има каране.

Пр. 17:15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния.
И двамата са мерзост за Господа.

Пр. 17:16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост,
Като няма ум?

Пр. 17:17 Приятел обича всякога
И е роден, като брат за във време на нужда.

Пр. 17:22 Веселото сърце е благотворно лекарство,
А унилият дух изсушава костите.

Пр. 17:23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха,
За да изкриви пътищата на правосъдието.

Пр. 17:27 Който щади думите си е умен,
И търпеливият човек е благоразумен.
Пр. 17:28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър,
И когато затваря устата си се счита за разумен.

Пр. 18:1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание,
И се противи на всеки здрав разум.

Пр. 18:9 Немарливият в работата си
Е брат на разсипника.

Пр. 18:10 Името Господно е яка кула;
Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

Пр. 18:12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася,
И преди прославянето то се смирява.

Пр. 18:13 Да отговаря някой преди да чуе,
Е безумие и позор за него.

Пр. 18:14 Духът на човека ще го подпира в немощта му;
Кой може да подига унилия дух?

Пр. 18:19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град,
И разногласията им са като лостове на крепост.

Пр. 18:21 Смърт и живот има в силата на езика,
И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Пр. 18:22 Който е намерил съпруга намерил е добро
И е получил благоволение от Господа.

Пр. 18:23 Сиромахът говори с умолявания,
Но богатият отговаря грубо.

Пр. 18:24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си;
Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

Пр. 19:6 Мнозина търсят благоволението на щедрия,
И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Пр. 19:10 Изнежеността не прилича на безумен, -
Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Пр. 19:14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите,
Но благоразумна жена е от Господа.

Пр. 19:17 Който показва милост към сиромаха заема Господу,
И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Пр. 19:18 Наказвай сина си докато има надежда,
И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Пр. 19:21 Има много помисли в сърцето на човека,
Но намерението Господно, то ще устои.

Пр. 19:26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си,
Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Пр. 19:27 Престани, сине мой, да слушаш съвети,
Които те отклоняват от мъдростта.

Пр. 20:1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник;
И който се увлича по тях е неблагоразумен.

Пр. 20:3 Чест е за човека да страни от препирня;
А всеки безумен се кара.

Пр. 20:6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта;
Но кой може да намери верен човек?

Пр. 20:7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си,
Са блажени след него.

Пр. 20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си;
Чист съм от греховете си?

Пр. 20:14 Лошо е! лошо е! казва купувачът,
Но като си отиде, тогава се хвали.

Пр. 20:19 Одумникът обхожда и открива тайни,
Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

Пр. 20:21 На богатството, което бързо се придобива из начало,
Сетнината не ще бъде благословена.

Пр. 20:22 Да не речеш: Ще въздам на злото;
Почакай Господа и Той ще те избави.

Пр. 20:25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това,
И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

Пр. 21:1 Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди;
Той на където иска го обръща.

Пр. 21:2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи,
Но Господ претегля сърцата.

Пр. 21:3 Да върши човек правда и правосъдие
Е по-угодно за Господа от жертва.

Пр. 21:9 По-добре да живее някой в ъгъл на покрива,
Нежели в широка къща със свадлива жена.

Пр. 21:12 Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия,
Той съсипва нечестивите до унищожение.

Пр. 21:14 Тайният подарък укротява ярост,
И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.

Пр. 21:30 Няма мъдрост, няма разум,
Няма съвещание против Господа.

Пр. 21:31 Конят се приготвя за деня на боя,
Но избавлението е от Господа.

Пр. 22:1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство,
И благоволение е по-добро от сребро и злато.

Пр. 22:3 Благоразумният предвижда злото и се укрива.
А неразумните вървят напред - и страдат.

Пр. 22:4 Наградата на смирението и на страха от Господа
Е богатство, слава и живот.

Пр. 22:6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път,
И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Пр. 22:11 Който обича чистота в сърцето
И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

Пр. 22:15 Безумието е вързано в сърцето на детето,
Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

Пр. 22:16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си,
И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

Пр. 23:4 Не се старай да придобиеш богатство,
Остави се от тая си мисъл.
Пр. 23:5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма!
Защото наистина богатството си прави крила,
Както орел що лети към небето.

Пр. 23:6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око,
Нито пожелавай вкусните му ястия,
Пр. 23:7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той.
Казва ти: Яж и пий,
Но сърцето му не е с тебе.
Пр. 23:8 Залъка, който си изял, ще избълваш,
И ще изгубиш сладките си думи.

Пр. 23:29 Кому горко? кому скръб? кому каране?
Кому оплакване? кому удари без причина?
Кому подпухнали очи? -
Пр. 23:30 На ония, които се бавят около виното,
Които отиват да вкусят подправено вино.
Пр. 23:31 Не гледай виното, че е червено,
Че показва цвета си в чашата,
Че се поглъща гладко,
Пр. 23:32 Защото после то хапе като змия,
И жили като ехидна.
Пр. 23:33 Очите ти ще гледат чужди жени,
И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Пр. 23:34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море,
Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Пр. 23:35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя;
Биха ме, и не усетих.
Кога ще се събудя, за да го търся пак?

Пр. 24:10 Ако покажеш малодушие в усилно време,
Силата ти е малка.

Пр. 24:11 Избавяй ония, които се влачат на смърт,
И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

Пр. 24:16 Праведният ако седем пъти пада, пак става,
Докато нечестивите се препъват в злото.

Пр. 24:17 Не се радвай, когато падне неприятелят ти,
И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Пр. 24:18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло,
И Той да оттегли гнева Си от него.

Пр. 24:19 Не се раздразвай, поради злодейците,
Нито завиждай на нечестивите,
Пр. 24:20 Защото злите не ще имат бъдеще;
Светилникът на нечестивите ще изгасне.

Пр. 24:21 Сине мой, бой се от Господа и от царя,
И не се сношавай с непостоянните,
Пр. 24:22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно,
И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?

Пр. 24:23 Лицеприятие в съд не е добро.

Пр. 24:26 Който дава прав отговор,
Той целува в устни.

Пр. 25:11 Дума казана на място е
Като златни ябълки в сребърни съдове.

Пр. 25:15 Чрез въздържаност се склонява управител,
И мек език троши кости.

Пр. 25:16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно,
Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

Пр. 25:17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си,
Да не би да му досадиш и той да те намрази.

Пр. 25:19 Доверие към неверен човек, в усилно време,
Е като счупен зъб и изкълчена нога.

Пр. 25:21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде,
И ако е жаден, напой го с вода,
Пр. 25:22 Защото така ще натрупаш жар на главата му
И Господ ще те възнагради.

Пр. 25:25 Както е студената вода за жадна душа,
Така е добра вест от далечна земя.

Пр. 25:26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия,
Е като мътен извор и развален източник.

Пр. 25:28 Който не владее духа си
Е като съборен град без стени.

Пр. 26:2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си,
Така и проклетия не постига без причина.

Пр. 26:3 Бич за коня, юзда за осела
И тояга за гърба на безумните.

Пр. 26:13 Ленивият казва: Лъв има на пътя!
Лъв има по улиците!
Пр. 26:14 Както вратата се завърта на резетата си,
Така и ленивият на постелката си.
Пр. 26:15 Ленивият потопява ръката си в паницата,
А го мързи да я върне в устата си.
Пр. 26:16 Ленивият има себе си за по-мъдър
От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

Пр. 26:17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра,
Е като оня, който хваща куче за ушите.

Пр. 26:20 Дето няма дърва огънят изгасва;
И дето няма шепотник раздорът престава.
Пр. 26:21 Както са въглища за жарта и дърва за огъня,
Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

Пр. 27:1 Недей се хвали с утрешния ден,
Защото не знаеш какво ще роди денят.

Пр. 27:2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, -
Чужд, а не твоите устни.

Пр. 27:4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение,
Но кой може да устои пред завистта?

Пр. 27:5 Явното изобличение е по-добро
От оная любов, която не се проявява.

Пр. 27:6 Удари от приятел са искрени,
А целувки от неприятел - изобилни.

Пр. 27:7 Наситената душа се отвръща и от медена пита,
А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

Пр. 27:8 Както птица, която е напуснала гнездото си,
Така е човек, който е напуснал мястото си.

Пр. 27:9 Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето,
Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Пр. 27:10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си.
И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си.
По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

Пр. 27:12 Благоразумният предвижда злото и се укрива,
А неразумните вървят напред - и страдат.

Пр. 27:14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас,
Ще се счете, като че го кълне.

Пр. 27:15 Непрестанно капане в дъждовен ден
И жена крамолница са еднакви;
Пр. 27:16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра
И би хванал дървено масло с десницата си.

Пр. 27:17 Желязо остри желязо;
Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

Пр. 27:21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото.
А човек се изпитва чрез онова, с което се хвали.

Пр. 27:22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито,
Пак безумието му няма да се отдели от него.

Пр. 28:1 Нечестивите бягат без да ги гони някой,
А праведните са смели като млад лъв.

Пр. 28:2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина,
Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.

Пр. 28:13 Който крие престъпленията си няма да успее,
А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

Пр. 28:15 Като ревящ лъв и гладна мечка
Е нечестив управител над беден народ.

Пр. 28:21 Не е добре да бъде човек лицеприятен,
Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.

Пр. 28:23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

Пр. 28:24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях,
Той е другар на разрушителя.

Пр. 29:1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си,
Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

Пр. 29:15 Тоягата и изобличението дават мъдрост,
А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

Пр. 29:18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават,
А който пази закона е блажен.

Пр. 29:20 Видял ли си човек прибързан в работите си?
Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

Пр. 29:25 Страхът от човека туря примка,
А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

Пр. 30:7 Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра: -
Пр. 30:8 Отдалечи от мене измамата и лъжата;
Не ми давай ни сиромашия, ни богатство;
Храни ме с хляба, който ми се пада;
Пр. 30:9 Да не би да се преситя, и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ?
Или да не би да осиромашея та да открадна,
И да употребя скверно името на моя Бог.

Пр. 30:32 Ако си постъпил безумно, като си се надигнал,
Или ако си намислил зло, тури ръка на устата си.
Пр. 30:33 Защото както, като се бие мляко, изважда се масло,
И като се блъска нос, изважда се кръв,
Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.
Пр. 31:8 Отваряй устата си за безгласния,
За делото на всички, които загиват;

Пр. 31:30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх;
Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

Назад | Съдържание | Напред