Деяния

Д.А. 1:8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Д.А. 2:1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
Д.А. 2:2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.
Д.А. 2:3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
Д.А. 2:4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.

Д.А. 2:38 Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

Д.А. 3:1 Един ден, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,
Д.А. 3:2 някои носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.
Д.А. 3:3 Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
Д.А. 3:4 А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.
Д.А. 3:5 И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.
Д.А. 3:6 Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.
Д.А. 3:7 И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.
Д.А. 3:8 И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.

Д.А. 3:19 Покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,

Д.А. 4:12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

Д.А. 4:19 А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
Д.А. 4:20 защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

Д.А. 5:34 Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
Д.А. 5:35 и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
Д.А. 5:36 Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
Д.А. 5:37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
Д.А. 5:38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
Д.А. 5:39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

Д.А. 8:29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
Д.А. 8:30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
Д.А. 8:31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
Д.А. 8:32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: -
"Като овца биде заведен на клане:
И както агне пред стригача си не издава глас,
Така не отваря устата Си;
Д.А. 8:33 В унижение отмени се съдбата Му,
А поколението Му, -
Кой ще го изкаже?
Защото се взе живота Му от земята"
Д.А. 8:34 И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
Д.А. 8:35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
Д.А. 8:36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
Д.А. 8:37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].
Д.А. 8:38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

Д.А. 9:3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
Д.А. 9:4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
Д.А. 9:5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

Д.А. 10:2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.
Д.А. 10:3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!
Д.А. 10:4 А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

Д.А. 10:34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
Д.А. 10:35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

Д.А. 10:38 Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

Д.А. 11:16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

Д.А. 11:22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
Д.А. 11:23 който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
Д.А. 11:24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

Д.А. 12:6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
Д.А. 12:7 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
Д.А. 12:8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
Д.А. 12:9 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

Д.А. 12:20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха поддръжката на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.
Д.А. 12:21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
Д.А. 12:22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
Д.А. 12:23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

Д.А. 13:1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.
Д.А. 13:2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.
Д.А. 13:3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

Д.А. 13:8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
Д.А. 13:9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
Д.А. 13:10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
Д.А. 13:11 И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
Д.А. 13:12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

Д.А. 13:44 На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.
Д.А. 13:45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.
Д.А. 13:46 Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.
Д.А. 13:47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки:
"Поставих Те за светлина на народите,
За да бъдеш за спасение до края на земята"
Д.А. 13:48 И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

Д.А. 14:21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,
Д.А. 14:22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

Д.А. 15:28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
Д.А. 15:29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

Д.А. 16:25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
Д.А. 16:26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
Д.А. 16:27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.
Д.А. 16:28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
Д.А. 16:29 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
Д.А. 16:30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?
Д.А. 16:31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.
Д.А. 16:32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.
Д.А. 16:33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.
Д.А. 16:34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

Д.А. 17:11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.

Д.А. 17:22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
Д.А. 17:23 Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
Д.А. 17:24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,
Д.А. 17:25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;
Д.А. 17:26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
Д.А. 17:27 за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;
Д.А. 17:28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".
Д.А. 17:29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.
Д.А. 17:30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
Д.А. 17:31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
Д.А. 17:32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

Д.А. 18:9 И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;
Д.А. 18:10 защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

Д.А. 18:24 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.
Д.А. 18:25 Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.
Д.А. 18:26 Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

Д.А. 19:11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;
Д.А. 19:12 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

Д.А. 19:23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
Д.А. 19:24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
Д.А. 19:25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
Д.А. 19:26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
Д.А. 19:27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

Д.А. 20:7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
Д.А. 20:8 И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.
Д.А. 20:9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
Д.А. 20:10 Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
Д.А. 20:11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
Д.А. 20:12 А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

Д.А. 20:17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,
Д.А. 20:18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас
Д.А. 20:19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
Д.А. 20:20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,
Д.А. 20:21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
Д.А. 20:22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
Д.А. 20:23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.
Д.А. 20:24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
Д.А. 20:25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
Д.А. 20:26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
Д.А. 20:27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.
Д.А. 20:28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
Д.А. 20:29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
Д.А. 20:30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
Д.А. 20:31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
Д.А. 20:32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
Д.А. 20:33 Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.
Д.А. 20:34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
Д.А. 20:35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.
Д.А. 20:36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
Д.А. 20:37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

Д.А. 22:25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
Д.А. 22:26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
Д.А. 22:27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.
Д.А. 22:28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
Д.А. 22:29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Д.А. 23:1 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
Д.А. 23:2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
Д.А. 23:3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
Д.А. 23:4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
Д.А. 23:5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

Д.А. 24:24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
Д.А. 24:25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

Д.А. 26:24 Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
Д.А. 26:25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.
Д.А. 26:26 Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
Д.А. 26:27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.
Д.А. 26:28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!
Д.А. 26:29 А Павел рече: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

Д.А. 28:3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.
Д.А. 28:4 А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.
Д.А. 28:5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.
Д.А. 28:6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

Назад | Съдържание | Напред