1 А Иов в отговор рече:
2 Наистина зная, че това е така,
Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с Него,
Не може да Му отговори за едно от хиляда.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог;
Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Той премества планините, и те не усещат
Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Той поклаща земята от мястото й,
Тъй щото стълбовете й треперят.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява;
И туря под печат звездите.
8 Той сам простира небесата,
И стъпва на морските вълни.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите,
И скритите пространства1 на юг.
10 Той прави велики и неизследими дела.
И безбройни чудеса.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам;
Преминава и не Го съглеждам;
12 Ако грабне плячка, кой ще Му забрани?
Кой ще Му рече: Що правиш?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си,
Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря
И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори,
Но щях да попрося милост от Съдията си.
16 Ако извиках, и ми отговореше,
Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Защото ме смазва с вихрушка,
И умножава раните ми без причина.
18 Не ме оставя да си отдъхна,
Но ме насища с горчивини.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! |би казал Той;
И ако за съд, би казал|: Кой ще
Ми определи време да се съдя?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста;
Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си,
Презрял бих живота си.
22 Все едно е; затова казвам:
Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Ако бичът Му убива внезапно,
Той се смее при изпитанията на невинните.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите;
Той покрива лицата на съдиите й;
Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец;
Бягат без да видят добро;
26 Преминаха като леки кораби,
Като орел, който се спуща върху лова.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си,
Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.
28 В ужас съм от всичките си скърби;
Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Нечестив ще се считам;
Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Ако се умия със снежна вода,
И очистя със сапун ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря
И да дойдем заедно на съд.
33 Няма посредник помежду ни,
Който да тури ръката си върху двама ни.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си,
И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него;
Защото в себе си не съм така уплашен.
1 Еврейски: Стай.