1 Ето Моят служител, когото подкрепявам,
Моят избраник, в когото благоволи душата Ми;
Турих Духа Си на него;
Той ще постави правосъдие за народите.
2 Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си,
Нито ще го направи да се чуе навън.
3 Смазана тръстика няма да пречупи,
И замъждял фитил няма да угаси;
Ще постави правосъдие според истината.
4 Няма да ослабне нито да се съкруши
Догдето установи правосъдие на земята;
И островите ще очакват неговата поука.
5 Така казва Бог,
Господ, Който е направил небето и го е разпрострял,
Който е разстлал земята с произведенията й,
Който дава дишане на людете, които са на нея,
И дух на тия, които ходят по нея:
6 Аз Господ те призовах в правда,
И като хвана ръката ти ще те пазя,
И ще те поставя за завет на людете,
За светлина на народите,
7 За да отвориш очите на слепите,
Да извадиш запрените от затвор,
И седящите в мрак из тъмницата.
8 Аз съм Господ; това е Моето име;
И не ща да дам славата Си на друг,
Нито хвалата Си на изваяните идоли.
9 Ето, нещата предсказани от начало се сбъднаха,
И Аз ви известявам нови,
Преди да се появят, казвам ви ги.
10 Пейте на Господа нова песен,
Хвалата Му от краищата на земята,
Вие, които слизате на морето и всичко що е в него,
Острови, и вие, които живеете на тях.
11 Пустинята и градовете й нека извикат с висок глас,
Селата, гдето живее Кидар;
Нека пеят жителите на Села1,
Нека възклицават от върховете на планините,
12 Нека отдадат слава на Господа,
И нека възвестят хвалата Му в островите.
13 Господ ще излезе като силен мъж,
Ще възбуди ревнивостта Си като ратник,
Ще извика, да! ще изреве.
Ще надделее над враговете Си;
14 За дълго време мълчах, казва Той.
Останах тих, въздържах Себе Си;
Но сега ще извикам като жена, която ражда,
Ще погубя и същевременно ще погълна.
15 Ще запустя планини и хълмове,
И ще изсуша всичката им трева;
Ще обърна реките в острови,
И ще пресуша езерата.
16 Ще доведа слепите през път, който не са знаели,
Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати;
Ще обърна тъмнината в светлина пред тях,
И неравните места ще направя равни.
Това ще сторя, и няма да ги оставя.
17 Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят
Ония, които уповават на ваяните идоли,
Които казват на леяните:
Вие сте наши богове.
18 Чуйте, глухи,
И гледайте, слепи, за да видите.
19 Кой е сляп, ако не е служителят Ми,
Или глух, както посланика, когото изпращам?
Кой е сляп както предания Богу,
И сляп както служителя Господен?
20 Ти гледаш много неща но не наблюдаваш;
Ушите му са отворени, но той не чува.
21 Господ благоволи заради правдата Си
Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.
22 Но те са ограбени и оголени люде;
Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници;
Плячка са, и няма избавител,
Обир са, и никой не казва: Върни го.
23 Кой от вас ще даде ухо на това?
Кой ще внимава и слуша за бъдещето?
24 Кой предаде Якова на обир,
И Израиля на грабители?
Не Господ ли, на Когото съгрешихме?
Защото не искаха да ходят в пътищата Му,
Нито послушаха учението Му.
25 Затова изля на него лютостта на гнева Си
И свирепостта на боя;
И това го запали изоколо, но той не се сети,
Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.
1 Т.е. Скалата.