(По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент, псалом на Кореевите потомци.
Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!
Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни;
Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
Дори врабчето си намира жилище,
И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си,
При Твоите олтари, Господи на Силите,
Царю мой и Боже мой.
Блажени ония, които живеят в Твоя дом;
Те всякога ще Те хвалят. (Села).
Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе.
В чието сърце са пътищата към Твоя дом.
Минаващи през долината на плача,
Те я преобръщат на място на извори;
И есенният дъжд я покрива с благословения.
Те отиват от сила в сила;
Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми.
Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).
Боже, щите наш, виж,
И погледни в лицето на Твоя помазаник.
Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни;
Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог,
Отколкото да живея в шатрите на нечестието.
Защото Господ Бог е слънце и щит;
Господ ще даде благодат и слава;
Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
Господи на Силите,
Блажен оня човек, който уповава на Тебе.