Извикай силно, не се щади;
Издигни гласа си като тръба
Та изяви на людете Ми беззаконието им,
И на Якововия дом греховете им.
При все това те Ме търсят всеки ден
И желаят да учат пътищата Ми;
Като народ, който е извършил правда;
И не е оставил постановлението на своя Бог,
Те искат от Мене праведни постановления,
И желаят да се приближат при Бога.
Защо постихме, казват, а Ти не виждаш?
Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш?
Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия,
И изисквате да ви се вършат всичките ви работи.
Ето, вие постите за да се препирате и карате,
И за да биете нечестиво с пестници;
Днес не постите така
Щото да се чуе горе гласът ви.
Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, -
Ден, в който трябваше човек да смирява душата си?
Значи ли да навежда човек главата си като тръстика,
И да си постила вретище и пепел?
Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?
Не това ли е постът, който Аз съм избрал, -
Да развързваш несправедливите окови,
Да разслабваш връзките на ярема,
Да пускаш на свобода угнетените,
И да счупваш всеки хомот?
Не е ли да разделяш хляба си с гладния,
И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив?
Когато видиш голия да го обличаш,
И да се не криеш от своите еднокръвни?
Тогава твоята светлина ще изгрее като зората,
И здравето ти скоро ще процъфне;
Правдата ти ще върви пред тебе,
И славата Господна ще ти бъде задна стража.
Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря!
Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме!
Ако махнеш насред себе си хомота.
Соченето с пръст и нечестивите думи,
Ако даруваш на гладния желаното от душата ти,
И насищаш наскърбената душа,
Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината,
И мракът ти ще бъде като пладне;
Господ ще те води всякога,
Ще насища душата ти в бездъждие,
И ще дава сила на костите ти;
И ти ще бъдеш като напоявана градина,
И като воден извор, чиито води не пресъхват.
И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места;
Ще възстановиш основите на много поколения;
И ще те нарекат Поправител на развалините,
Възобновител на места за население.
Ако отдръпнеш ногата си в събота,
За да не вършиш своята воля в светия Ми ден,
И наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема,
И Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища,
И не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,
Тогава ще се наслаждаваш в Господа;
И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята,
И ще те храня в наследството на баща ти Якова;
Защото устата Господни изговориха това.