Предишна глава За преводаСледваща глава
screen read
 

Книгата на пророк Еремия - Глава  7

Книгата на пророк Еремия - Глава  7

  1 Словото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки:

  2 Застани в портата на дома Господен
Та възгласи там това слово, като кажеш:
Слушайте словото Господно, всички юдейци,
Които влизате през тези порти за да се преклоните Господу.

  3 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Поправете пътищата си и делата си,
И Аз ще ви утвърдя на това място.

  4 Не уповавайте на лъжливи думи та да казвате:
Храмът Господен, храмът Господен,
Храмът Господен е това.

  5 Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си;
Ако съдите съвършено право между човека и ближния му;

  6 Ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата,
И не проливате невинна кръв на това място,
Нито следвате чужди богове за ваша повреда;

  7 Тогава ще ви направя да живеете на това място,
В земята, която дадох на бащите ви от века и до века.

  8 Ето, вие уповавате на лъжливи думи,
От които няма да се ползувате.

  9 Като крадете, убивате, прелюбодействувате,
И се кълнете лъжливо и кадите на Ваала,
И следвате други богове, които не сте познавали.

10 Дохождате ли после да стоите пред Мене в тоя дом,
Който се нарича с Моето име,
И да казвате: Отървахме се, - за да вършите всички тия мерзости?

11 Тоя дом, който се нарича с Моето име,
Вертеп ли за разбойници стана във вашите очи?
Ето, сам Аз видях това, казва Господ.

12 Но идете сега на мястото Ми, което бе в Сило,
Гдето в начало настаних името Си,
Та вижте що му сторих
Поради злодеянието на людете Си Израиля.

13 И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ,
И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте,
И ви виках, но не отговорихте;

14 Затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име,
На който вие уповавате,
И на мястото, което дадох вам и на бащите ви,
Както направих на Сило.

15 И ще ви отхвърля от лицето Си
Както отхвърлих всичките ви братя,
Цялото Ефремово потомство.

16 Затова ти недей се моли за тия люде,
И не възнасяй вик или молба за тях,
Нито ходатайствувай пред Мене;
Защото няма да те послушам.

17 Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове
И по ерусалимските улици;

18 Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня,
А жените месят тестото,
За да направят пити на небесната царица,
И да направят възлияния на други богове,
Та да Ме разгневят.

19 Но Мене ли разгневяват? казва Господ, -
Дали не себе си разгневяват за посрамяване на своите лица?

20 Затова, така казва Господ Иеова:
Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място,
На човек и на животно.
На полските дървета и на земния плод;
И ще пламне, и няма да угасне.

21 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Притурете всеизгарянията си на жертвите си,
И яжте месото и от тях.

22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди,
За всеизгаряния и жертви
В деня, когато ги изведох из Египетската земя;

23 Но това им заповядах като рекох:
Слушайте гласа Ми,
И Аз ще ви бъда Бог,
И вие ще Ми бъдете люде!
И ходете по всичките пътища, които ви заповядам,
За да благоденствувате.

24 Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си,
Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце,
И отидоха назад, а не напред.

25 От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес
Пращах всичките Си слуги пророците при вас,
Като ставах рано всеки ден и ги пращах;

26 Те, обаче, не Ме послушаха, нито преклониха ухото си,
Но закоравиха врата си;
Постъпиха по-зле от бащите си.

27 Затова говори им всички тия думи,
Но те няма да те послушат;
Тоже извикай към тях,
Но те не ще ти отговорят.

28 Тогава им кажи:
Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог,
Нито приема наставления;
Честността изчезна и се изгуби от устата им.

29 Острижи косата си, дъщерьо ерусалимска, и хвърли я,
И плачи със силен глас по голите височини;
Защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

30 Защото юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ;
Поставиха мерзостите си в дома,
Който се нарича с Моето име та го оскверниха.

31 И издигнаха високите места на Тофет,
Който е в долината на Еномовия син,
За да горят синовете си и дъщерите си в огън, -
Нещо, което не съм заповядал, нито Ми е дохождало на ум1.

32 Затова, ето, идат дни, казва Господ,
Когато няма да се нарича вече Тофет,
Нито долина на Еномовия син,
Но долина на клането;
Защото ще погребват в Тофет понеже не ще остане място другаде;

33 И труповете на тия люде ще бъдат
Храна на небесните птици и на земните зверове
И не ще има кой да ги плаши.

34 Тогава ще направя да престане в Юдовите градове
И по ерусалимските улици
Гласът на радостта и гласът на веселието,
Гласът на младоженеца и гласът на невестата;
Защото земята ще запустее.

Предишна глава Следваща глава

1 Еврейски: Сърце.

 

Предишна глава Проект BGphpBible 2.2.0, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава