1 При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:
2 Що беше майка ти? Лъвица.
Лежеше между лъвовете,
Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.
3 Тя изхрани едно от лъвчетата си,
Което, като стана млад лъв,
И се научи да граби лов, ядеше човеци.
4 И народите чуха за него;
Хванат биде в ямата им.
И с куки го закараха в Египетската земя.
5 А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби,
Взе още едно от лъвчетата си
Та направи и него млад лъв.
6 И като ходеше между лъвовете
Стана млад лъв,
Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.
7 Той познаваше палатите им,
И запустяваше градовете им;
И от гласа на рева му
Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.
8 Тогава се опълчиха против него народите от околните области
И простряха върху него мрежите си;
Той се хвана в ямата им.
9 И с куки го туриха в решетка
Та го закараха при вавилонския цар;
Туриха го в крепост,
За да се не чуе вече гласът му
По Израилевите планини.
10 Майка ти с жизненост като твоята,
Беше като лоза посадена при вода;
Стана плодоносна и клонеста
От многото води.
11 Израснаха по нея яки жезли
За скиптри на владетелите,
И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета,
И те се отличаваха с височината си
И с многото си отрасли.
12 Но тя биде изтръгната с ярост,
Хвърлена бе на земята,
И източен вятър изсуши плода й;
Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха;
Огън ги изяде.
13 А сега тя е посадена в пустиня,
В суха и безводна земя.
14 И огън излезе из един жезъл от клончетата й
Та изяде плода й,
Тъй щото няма вече в нея жезъл достатъчно як
За владетелски скиптър.
Това е плач, и ще служи за плач.