Горко на кръвнишкия град;
Цял е пълен с лъжа и грабеж;
Плячката не липсва.
Пукот на бичове се чува, и шум от тропот на колела,
На тичащи коне, и на подскачащи колесници.
Конникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие;
Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени;
Спъват се в труповете им.
Това е поради многото блудства на привлекателната блудница,
Изкусна в баяния,
Която продава народи чрез блудствата си,
И племена чрез баянията си.
Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите;
Ще издигна полите ти върху лицето ти,
И ще покажа на народите голотата ти,
И на царствата срама ти.
Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся,
И ще те поставя като позорище.
Всички, които те гледат, ще бягат от тебе,
И ще рекат: Ниневия запустя!
Кой ще я оплаче?
От где да потърся утешители за тебе?
Ти по-добра ли си от Но Амон,
Който лежеше между реките,
Окръжен от води,
Чието предстение бе Нил,
И стената му Нилови води?
Етиопия и Египет бяха негова сила, и тя беше безгранична;
Фут и ливийците бяха твои помощници.
Но и той беше откаран, отиде в плен;
Младенците му тоже бяха смазани
По кръстопътищата на всичките улици;
Хвърлиха жребие за почтените му мъже,
И всичките му големци бидоха вързани с вериги.
Също и ти ще се опиеш,
Ще се скриеш,
Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.
Всичките ти крепости ще бъдат
Като смоковници с първозрелите си смокини;
Ако се затресат,
Ще паднат в устата на ядящия.
Ето, людете ти всред тебе са жени;
Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти;
Огънят изпояде лостовете ти.
Извади си вода за обсадата,
Уякчи крепостите си.
Влез в калта и стъпчи глината,
Поправи тухлената пещ.
Там ще те изяде огън;
Меч ще те отсече,
Ще те изяде като изедника,
Па и да се размножиш като изедника,
Па и да се размножиш като скакалеца.
(Умножила си търговците си
Повече от небесните звезди;)
Както изедникът опустоши и отлетя,
Така и коронясаните ти са като скакалци,
Които се настаняват на плетищата в студен ден,
Но които, като изгрее слънцето бягат,
И не се познава мястото гдето бяха.
Пастирите ти задрямват, царю асирийски,
Благородните ти лежат бездейни;
Людете ти се разпръснаха по планините,
И няма кой да ги събира.
Няма лек за язвата ти;
Раната ти е люта;
Всички, които чуят вестта за тебе,
Изпляскват с ръце поради тебе;
Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?