Общи данни за Новия Завет

I. Дефиниция на “Нов Завет”

“Завет” означава контракт /договор/, съглашение.

1. Когато Исус яде последната Пасха с учениците Си, Той я свърза със Своята смърт, чрез която установяваше нов завет между Бог и хората, Лука 22:20.
2. Новият Завет е ратифициран с кръвта на Христос. Човек влиза в този завет когато се новороди.
3. Този завет на изкупление е общата и свързваща тема на всички книги на Новия Завет.
   • Еремия обещава новия завет да бъде по-милостив от стария, който Бог сключи с Мойсей.
   • Новият завет ще постави Божия закон в сърцата на Неговите люде:
     • Осигурява по-голяма близост с Бога;
     • По-голямо знание за Него – Ер. 31:31-34;
     • Окончателно прощение на греховете ни.
   • Ез. 36:24-27 казва, че Бог според милостта Си ще събере отново Израел, ще очисти народа Си и ще даде на хората Си ново сърце и дух вътре в тях /Святия Дух/, Който ще ги направи способни да се покоряват на Бога.

II. Исторически предпоставки

1. Разнообразие от различни култури
   • Гръцката Империя;
   • Доминиращата Римска Империя;
   • Разпръснатите Еврейски племена;
   • Различни други племена и групи, населяващи този район.
     • Наличието на всички тези различни групи от хора, с различно културно наследство, са били предизвикателство за проповядване на Евангелието на Исус Христос.

III. Автори на Новия Завет

Девет автора – всички, с изключение на Лука, са евреи.

1. Матей
   • Бирник, събирал данъци за Римската Империя;
   • Един от 12-те апостоли;
   • Призван от Исус 7-ми или 8-ми.
2. Марко
   • Пълното му име е Йоан Марко;
   • Професията му е неизвестна;
   • Църквата в Ерусалим се е събирала в дома на Йоан Марко, Деян. 12:12;
   • По-късно се включва в служението на Петър и Павел, Деян. 13:5, Филемон 24, І Петрово 5:13.
3. Лука
   • Единственият грък между авторите; имал е привилегията да напише най-голяма част от Новия Завет (28%), повече дори от Павел, който е написал 25% от Новия Завет;
   • Не е познавал Исус;
   • Лекар;
   • Не е бил от апостолите, но е бил близък съработник на Павел при по-късните му мисионерски пътувания.
4. Йоан
   • Рибар;
   • Един от 12-те апостоли;
   • Наричан още “Възлюбеният Йоан”;
   • Един от най-близките приятели на Исус.
5. Петър
   • Рибар;
   • Един от 12-те апостоли, Мат. 10:1-4;
   • Използвал е секретар за написване на някои от книгите си.
6. Павел
   • Религиозен фарисей;
   • Правел е шатри;
   • Станал апостол след директно откровение от Исус Христос за Неговото възкресение, Гал. 1:1,11,12;
   • Написал е 13 книги, 25% от Новия Завет;
   • Използвал е секретар за написване на някои от книгите си.
   • Не е познавал Исус по време на служението Му на земята.
7. Яков
   • Наполовина брат на Исус, Марко 6:3, Гал. 1:19;
   • Павел нарича Яков апостол и споменава, че е виждал възкръсналия Господ, І Кор. 15:7, Гал. 1:19;
   • Не е известно с какво се е занимавал, вероятно дърводелец като баща си.
8. Юда
   • Брат на Яков и наполовина брат на Исус, Марко 6:3;
   • Не е известно с какво се е занимавал, вероятно дърводелец като баща си.
9. Авторът на книгата Евреи
   • Неизвестен
   • Някои смятат, че това е Павел.

IV. Брой книги – 27

V. Време на написване – всички книги на Новия Завет са написани за период от 50 години между 45 и 95 г.сл.Хр.

1. 22 книги били написани за период от 25 години между 45 и 70 г.сл.Хр. За сравнение – 39-те книги на Стария Завет са написани за повече от 1 000 години, 1 500 – 400 г.пр. Хр.
2. Между 70 и 85 година няма написани книги от Новия Завет
   • Християните са били гонени от римляните;
   • Много от апостолите и водачите са били убити;
   • Целта им е била просто да оцелеят.
3. Между 85 и 95 г.сл. Хр. Последният жив апостол, Йоан, написва последните 5 книги на Новия Завет.

VI. Език – Новият Завет е бил написан на “Койне” – прост гръцки език, говорен от обикновените хора. Гръцкият език бил точен, прецизен и гъвкав.

VII. Разделение на Новозаветните книги

А. Биографични

Б. Исторически

В. Павлови послания

Г. Общи послания

Д. Пророческа книга

VIII. Боговдъхновеност

ІІ Тим. 3:16: “Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.”

ІІ Петр. 1:21:”Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога; движими от Святия Дух.”

А. Гръцката дума е “теопнестос” – дадено по вдъхновение, вдъхнато от Бога.

Б. Вдъхновението на авторите, апостолският и Божествен авторитет гарантират мястото на тези книги в канона на Писанието, след като са били отделени от другите писания по времето на Ранната църква.

В. Други книги, които са написани по това време, но не са включени в Библията.

1. Включени са в Католическата и Православната Библия.

Г. Книгите на Новия Завет са били преписвани и разпространявани из Римската Империя и е възможно да са били издигани като стандарт в църквите.

Назад | Съдържание | Напред