Атанасиев символ на вярата (5век)¹

"Който иска да се спаси, трябва най-напред да се придържа към съборната вяра. Който не пази вярата цяла и непокътната, безспорно ще погине навеки.

А ето каква е съборната вяра: че се покланяме пред един Бог в Троица и пред Троицата в нейното единство - без да сливаме Лицата и без да разделяме същността. Понеже Лицето на Отца е едно, Лицето на Сина - друго, Лицето на Святия Дух - трето. Но божествеността на Отца, Сина и Святия Дух е една, славата им е равна, величието им - съвечно.

Какъвто е Отец, такъв е и Синът, такъв е и Святият Дух. Отец не е сътворен, Синът не е сътворен и Святият Дух не е сътворен. Отец е безкраен, Синът е безкраен и Святият Дух е безкраен. Отец е вечен, Синът е вечен и Святият Дух е вечен. Всъщност не три са вечни, а Един е вечен, точно както не три не са сътворени, а Един не е сътворен, и не три са безкрайни, а Един е безкраен. По същия начин Отец е Всемогъщ, Синът е Всемогъщ и Святият Дух е Всемогъщ, но има не три всемогъщи а един Всемогъщ.

Така Отец е Бог, Синът е Бог и Святият Дух е Бог, но има не три Бога, а един Бог. Така Отец е Господ, Синът е Господ и Святият Дух е Господ, но има не три Господа, а един Господ. Защото точно както християнската истина ни задължава да признаваме всяко Лице за Бог и Господ, така и съборната вяра ни забранява да говорим за три Бога, или три Господа.

Отец не е сътворен или създаден, не е роден от нищо. Синът е само от Отца - не е създаден или сътворен, а роден. Святият Дух е от Отца и от Сина - не е сътворен, не е създаден и роден, а изхожда. И така има един Отец, а не трима отци, един Син, а не трима синове, един Свят Дух, а не три святи духа. И в тази Троица няма пръв и последен, няма по-голям и по-малък, а и трите Лица са съвечни и равни помежду си. И така, както вече бе казано, трябва да се прекланяме пред Един в Трима и пред Трима в Един. Който иска да се спаси, трябва да разбира така Светата Троица.

Но за вечното спасение е нужно да вярваме предано и във Въплъщението на нашия Господ Исус Христос. Защото правилната вяра е вяра и изповедание, че нашият Господ Исус Христос, Син Божи, е еднакво Бог и човек. Той е Бог, единороден Син Божи, роден преди всички векове единосъщен на Него. Той е човек, роден във времето от естеството на майката. Той е и съвършен Бог, и съвършен човек, състои се от разумна душа и от човешка плът. Той е равен на Отца като Бог, по-малък е от Отца като човек.

Макар, че е и Бог и човек, Той е не двама, а един Христос. Но Той е един не защото Неговата божественост се е превърнала в плът, а защото е пренесъл човешката си природа в Бог. Той наистина е един, но не чрез сливане на природите, а от единството на Личността. Понеже както разумната душа и плътта правят един човек, така Бог и човек правят един Христос.

Той е страдал за нашето спасение, слязъл е в ада, възкръснал е, възлязъл е на небесата и седи отдясно на Отца. Той пак ще дойде, за да съди живите и мъртвите. Щом дойде, всички хора ще възкръснат в тяло и ще дадат отчет за делата си. Които са вършили добрини, ще живеят вечно, които са вършили злини, ще горят във вечен огън.

Такава е съборната вяра. Който не вярва в нея предано и непоколебимо, не може да бъде спасен.

¹ Текста е от книгата "Християнската мисъл през вековете" на Издателство "Нов Човек" - стр. 70; Разделението по параграфи е по "Патрология" на Проф. Д-р Илия Цоневски - стр. 98