Ефесяни 4:17-32
Проповед, подготвена1 и изнесена от Данаил Радков2 на 28. 10. 98г.
на редовно богослужение в ББЦ - София
17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, 18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; 19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. 20 Но вие не сте така познали Христа; 21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), 22 да съблечете, относно по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, 23 и да се подновявате от обитаващия във вашия ум Дух, 24 и да се облечете с новия човек, създаден по образа на Бога в правдата и светостта, които са от истината. 25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг. 26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; 27 нито давайте място на дявола. 28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда. 29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат; 30 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението, 31 всякакво огорчение, ярост, гняв, викане и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас; 32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.3
Очаква ли Бог от нас поведение, което съответства на новото ни естество? - Този пасаж ни дава положителен отговор. В него апосотол Павел противопоставя, мисленето и външното поведение на невярващите с това на вярващите, като казва, че то трябва да бъде различно.
Нашия живот като вярващи е наблюдаван с особено внимание. Както един брат веднъж каза: “Когато разберат, че си християнин, гледат и обувките дали са ти лъснати”. Подобно на Бог и хората в света очакват да се държим по начин подобаващ на християнския морал и етика. Например в представите на повечето българи, един вярващ не трябва да говори нецензорни думи, не трябва да лъже, да краде, да се държи неморално: да пуши, да пие, да прелюбодейства и.т.н. Когато обаче продължаваме да вършим тези широко разпространени грехове, нашата вяра в Исус Христос се поставя под съмнение.
Променил ли се е съществено живота ни след като дойдохме пред трона на Благодатта или все още “се казваме Илия, който се пременил и пак в тия”?
Ние обичаме да говорим на хората за Бога и това е една от положителните черти в членовете на нашата църква, но в живота ни отразява ли се благовестието на Христос, или за нас е валидна приказката: “слушай ме какво говоря но не ме гледай какво върша”? Ако това е така, резултатът от нашето проповядване няма да бъде много голям, защото хората ще видят лицемерието ни.
Подражаваме ли на Исус, Който не само говореше, но и вършеше - изпълнявайки казаното в думите си? Принасяме ли плодове, които съответстват на нашето покаяние? От тук следва да се запитаме: “вестителят може ли да бъде отделен от вестта”? - Отговорът е не. И вместо да прославяме нашия Спасител, ние го позорим.
Какво да правим? Пасажът, който разглеждаме ни казва: Постъпвайте като такива, които познават Господа, а не като такива, които в живота си стоят далече от Него. На първо място описва поведението на невярващите и от какво се диктува то. На второ място обяснява, че то трябва да бъде коренно различно от това на вярващите. На трето място конкретизира външните неща, които трябва да бъдат променени: лъжа, кражба, гняв, нецензорни думи, огорчение и др.
Самото начало на пасажа (17ст.) започва с думите: “не се обхождайте вече, както се обхождат и езичниците”. В синодалния превод фразата - “не се обхождайте” е преведена - “не постъпвайте”. Български тълковен речник също поддържа това твърдение: “Поведение на човек към някого или към нещо; обхождане, отнасяне”. Тази дума трябва да бъде изяснена защото една голяма част от нашата беседа се базира на нея. Успоредно с този стих тя е спомената и в началото на следващия главен откъс от пасажа (22ст). “да съблечете относно по-предишното си поведение стария човек”. От това повторение можем да заключим, че тук става въпрос, не за нещо друго, но за поведението на човека, което включва неговото мислене, думи и дела, които засягат както Бога, така и околните. Това се потвърждава в следващите два стиха, в които се описва какви са мислите и отношението на сърцето, което диктува външното поведение на невярващия човек (в случая обозначен с думата езичник, която аз определям като равнозначна на думата неверник).
За тях се казва, че имат проблем в мисленето. Той е причинен от липса на знание за Бога, което е довело до едно открито бунтарство - отхвърляне на Неговата личност и воля. Тук виждам една тясна взаимовръзка между мислене, отношение на сърцето и действията. Всеки процес, който върши едно човешко същество започва с обмисляне, което води до формиране на възглед, довежда до някакво отношение и накрая - решение за действие. Подобна е и взаимовръзката по отношение на Твореца, когато няма познание за Него от Свещенното Писение, Той бива отхъвърлен и пренебрегнат. Решението е: “аз ще си живея без да се съобразявам с Божествените стандарти на живот и поведение, искам да си бъда господар сам на себе си”. Това намира израз във един неморален живот воден без всякакви скруполи (съзнание, за възмездие) изразен в: блудство, нечистота, сладострастие и всички пороци, които и в днешно време са широко разпространени в нашето общество.
В 22ст с думите “но Вие не сте така познали Христа” се казва, че нещо в нас се е променило коренно и поведението, което е свързано с отношението ни към Бога трябва да бъде различно. Невежеството, в което се говори, че тънат невярващите, при вярващите е заменено с познаване на Божиите стандарти, което от своя страна изисква промяна на мисленето и поведението.
Получили новата природа “от горе” сме станали нови творения. Сега сме простени грешници, но в нас все още е възможно да се прояви старата грешна природа и ние трябва да я подтискаме и да се учим да живеем, като се съобразяваме с новото си естество и положение пред Бога. Призивът,“да съблечем относно по предишното си поведение стария човек”, аз разбирам “да се преборим със старите навици на живот”.
Навика е нещо присъщо за всеки човек. Всеки има определени навици - добри или лоши. Те се сформират в продължение на дълъг период от време. Карат човека почти инстиктивно да върши определени неща и така се вкореняват в неговия живот, че е много трудно той да се освободи от него.
Повечето от нас са станали християни във зряла възраст, когато навиците и цялостния характер са вече оформени. Колко от нас са повярвали като възрастни? Нека си вдигнат ръцете! Има доста вдигнати ръце. По принцип е много трудно да промениш нещо, което се е изграждало в теб в продължение на години. Не случайно има една българска поговорка която гласи: “Старото магаре не се препряга лесно”. Подобно и ние си носим стария навик да живеем нечист живот, без да се съобразяваме с новото си естество. Съвета, който ни се дава тук е, че ние трябва да променяме навиците си според “новия човек в нас”.
Областа на мисленето също е противопоставена с мисленето на невярващите. Ние сме призовани да “обновяваме ума си” и да позволяваме на Святия Дух да ни помага в това. Трябва да започнем да мислим по нов начин, което ще доведе и до промяна на поведението.
Има две фрази (събличане и обличане), които все едно описват свалянето и обличането на дреха. Например всички ние носим определени дрехи докато те се изцапат. Спираме да ги носим, слагаме ги за пране или ги даваме на химическо чистене, вадим нови, чисти от гардероба, гладиме ги и започваме да ги носим.
Ако след като се изкъпем не се преоблечем все едно не сме се къпали. Ако продължаваме да носим старото си грешно естество е все едно, че не сме получили ново, това ни връща назад в калта “като окъпана свиня, която се връща отново на бълвоча си”, от където Господ вече ни е извадил и ни е умил с кръвта Си.
Божията воля е да вървим напред и да се променяме по Неговия образ, като живеем чист и свят живот. Нека да бъдем като снимка, на която се вижда ясно Христовата природа, думи и дела!
Относно промяната, която трябва да настъпи, до тук пасажа ни описа каква трябва да бъде тя в невидимата област на човека. От тук до края на главата ни говори за конкретни външни действия, които е наложително да бъдат променени. Стих 25: Затова?, - поради всичко, за което се говори от 20 до 24 стих, трябва да направим конкретни промени в конкретни области:
Лъжата е един от най-разпространените грехове присъщ за светския човек. Децата лъжат родителите, че с парите, които им се дават за ежедневните нужди си купуват храна, а в същност ги дават за цигари. Ежемесечно фирмите лъжат държавата, чрез укриването на своите данъци и.т.н - списъкът продължава до безкрайност. Някои дори лъжат, като наричат лъжата “благородна”. Или повтарят една лъжа докато стане истина. Или говорят полу-истини: 90% истина и 10% лъжа. Независимо как ще я наречеш и под каква форма ще я изречеш, лъжата си е лъжа. Тя има демоничен произход, защото “Дяволът е баща на лъжата”.
Нека да си казваме истината, защото сме братя в Христа и не е достойно да се лъжем един друг! Ако сме части един на друг в тялото Христово когато лъжем другия все едно, че лъжем себе си.
Кражбата. В нашия списък тя е поставена след гневът, но аз я поставям тук защото според мене е пряко свързана с лъжата, защото който лъже той, ще и да открадне, както който пие, той е склонен и да прелюбодейства.
Кой обикновенно краде? В стих 28 се казва, че крадеца е човек безделник, който не се занимава с нищо полезно. В случая тук се препоръчва такъв да се труди и да изкарва хляб за себе си, а също за да има да дава и на бедните. По времето на хан Крум на лъжците са им рязали езиците, а на крадците - ръцете. В съвременното общество такива крути мерки са чудовишни, но ние можем да режем с двуострия меч на Словото Божие не ръце и езици, но корените на тези пороци.
Гневът, който е реакция на недоволство, неприязън, раздразнение от някой или от нещо е състояние в което често сме изпадали в миналото си, но той е състояние, в което изпадаме и като вярващи. Дори стихът тук не ни забранява да се гневим, по-скоро ни съветва какво да не правим когато сме гневни. Ние трябва да недоволстваме, да се дразним, дори бурно да изразяваме неодобрението си срещу всяко зло в света. Но преди да продължим по-нататък с определени действия, трябва да внимаваме, защото вместо положителен, нашта реакция може да има отрицателен ефект. Простата истина тук е: Не прави нищо, когато си ефектиран. Спри! Преброй до десет! Не позволявай това състояние да продължи прекалено дълго: слънцето да не залязва в разгневяването ти! Изчакай да ти премине! Изчакай да се върне разумът в тебе и тогава продължи нататък! Когато си гневен недей да биеш детето си! Когато си гневен не се нахвърляй върху съпруга /та/ с обвинения за всички битови, професионални и транспортни неуредици, които си имал през деня. Знай, че в такова състояние ставаш инструмент в ръцете на дявола. Не забравяй, че тогава не си угоден на Бога: ”Защото човешкия гняв не върши Божията воля” - Яков 1:20.
Нецензорните думи (в пасажа са наречени гнили думи). Много от нас страдат поради нездравата атмосфера, на която сме подложени ежедневно в работата, на мястото където учим, живеем, в автобуса, на улицата и.т.н. Постоянно слушаме нецензорни думи и гледаме просташко поведение, което отвръщава и наскърбява нашата чувствителна същност. Това не е за учудване, защото и самите ние в предишния си живот сме говорили и се държали по същия начин. Оскърбителните, мръсните думи, думите, които са казани не на правилното място и на правилното време - както е казано в Притчи 25:11: Дума казана на място е като златна ябълка в сребърни съдове, разрушават, а не изграждат, те оскърбяват хората и Бога и застръшават общуването ни с тях.
Има една детска приказка, която разказваме на децата си: Приказката за “Дърварят и мечката”. Помните какво каза мечката на дърваря след като раната от неговата брадва беше вече заздравяла?: “Дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя”.
Трябва да подбираме нашия речник и да изговаряме думи на удобрение, насъчение, благодарност към хората, които ни заобикалят, с цел те да се чувстват уважавани и ценени от нас, което ще ги окрилява и ще ги насърчава да вървят напред по Вечиня път.
Един от най-големите проблеми, който пораждат конфликти между вярващите (и не само между тях) е огорчението от някой или нещо за което не е простено.
Огорчението, което води след себе си ярост, гняв (който вече коментирахме), викане, хулене, злаба, са продиктувани от непростителност. Затова ако ни е трудно да прощаваме и натоварваме сърцата си с такива отрицателни емоции, отново нека си спомним примера на Христос, Който ни е простил прегрешенията, без да го заслужаваме. Брате и сестро, на теб ти е простено много и това те задължава да прощаваш на тези, които съгрешават против тебе. Когато го направиш отношението кам тези хора ще се промени и ти ще проявяваш благост и милосердие към тях.
Има още много неща, които сме правили преди да се отдадем на Господа, за които Писанието ни говори на други места. За всички тях то изисква от нас да не продължаваме да ги правим сега като вярващи.
Ако ти си лъгал преди, сега си призван да говориш истината! Ако преди да повярваш си присвоявал чужди неща, днес трябва да се задоволяваш с това, което имаш и да работиш за прехраната и благоденствието на теб и твоето семейство! Ако преди си избухвал в луд гняв и в своята необузданост си наранявал хората около себе си, биел си детето си без да му казваш защо, само за да ти олекне, сега нещо се е променило. Ако си изкушаван както едно време от светските си приятели да говориш нецензорни думи, не постъпвай както постъпват и те! Постъпвай като такъв, който познава Господа, а не като такъв, които в живота си стои далеч от Него! Ако си трупал огорчение към хората които са те наранявали и си се стараел да им правиш зло, днес се учи да прощаваш! Съпротиви се на старите навици, които те подтикват към нечисти страсти и се старай да живееш според новото си естество! Събличай стария и обличай новия човек! Амин.
1 Проповедника благодари на преподавателя си по Омилетика - Теодор Опренов, за това, че му даде за домашно да разработи и напише настоящата проповед, която в такъв вид може да се чете, както бе чута от по-широк кръг читатели.
2 В момента Данил е студент 3ти курс в Библейска Академия “Логос”.
3 Пасажът е от Ревизирано издание - 1924г.