Оправдан
(Justified)
Апостол Павел прави поразително изявление в 1Кор 6:9 “...или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство”. Примерите на неправедно поведение, които той дава включват: сексуална неморалност, хомосексуализъм, идолопоклонство, различни форми на кражби и пиянство. След като обявява, че някои от Коринтяните са били виновни в тези грехове, той каза: “...но Вие бяхте оправдани в Името на Господ Исус Христос” (11ст.). Тъй като думите “неправеден” и “оправдан” са от един и същи корен на гръцки, Павел казваше “неправедните” са “направени праведни”. Какво имаше предвид Павел когато каза, че вярващите са оправдани?
Основната идея в праведността е да бъдеш в “състояние съответващо на правилата”. Идеята да бъдеш “праведен” включва концепцията за взаимоотношение и тя предполага норма, чрез която да се преценява праведността (Gremer). Гръцката дума за прави праведен или оправдава е dikaois. В класическата литература да “оправдаеш” означава:
|
1. Да мислиш това, което е правилно или почтено 2. Да направиш нещо правилно или 3. Да бъдеш справедлив към някого. |
Това също може да означава: да защитиш или да оправдаеш някой в правно отношение, или то може и да означава да осъдиш (накажеш) виновния. В езическия свят стандарта за праведност е установен от социалната система, който е противоположен на Библейския стандарт, в който Самия Бог е нормата.
Според Colin Brown,1 праведност в Стария Завет е поведение което е в съгласие с двупосочното взаимоотношение между Бог и човечеството. Следователно Божията праведност се проявява в Неговото отношение към хората, особено в Неговото дело на изкупление и спасение. В Гръцкия Стар Завет dikaioo почти винаги се използва в правно отношение. Равините обикновено отъждествяват праведността със подчинението на закона.
В Новия Завет dikaioo се използва за да обозначи “оправдавам” в значение на “защитавам” или “доказвам за някого, че е праведен”. В това значение за мъдростта се казва, че се “оправдава” от нейните деца” (Мат 11:19; Лк 7:35). Понякога се използва по адрес на хора, които се опитват да оправдаят себе си. Във въведението на притчата за добрия Самарянин, законника “... понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?” (Лука 10:29).
Друга често срещана употреба в Новия Завет е да провъзгласиш някой за праведен пред Бога и приет от Него. Особено в писанията на Павел, тези които са повярвали в Христос са обявени от Бога за праведни. Чрез вяра всеки лично може да бъде оправдан за греха си, определен като праведен, и към него да се отнасят като към такъв (Arndt). Римляни 3:26, много ясно формулира това твърдение: ”за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус.” (виж също 30ст; 4:5; Гал 3:8). Темата от Римляни е изложена в 1:17: “Праведния чрез вяра ще живее” Това разбира се е цитат от Авакум 2:4, чиято интерпретация е била дискутирана надълго и нашироко от равините. Въпроса е дали стиха означава: “Праведния ще живее чрез вяра” (т.е вярност към закона), или “Този, който чрез вяра е праведен ще живее”? Очевидно е, че Павел използва втората алтернатива, защото Божията праведност не е основана на делата на закона (Рим 4:5). Праведността в Новия Завет е изцяло установена на Божия характер, а не на човешките дела. Той е стандарта. Това е тази “Божия” праведност разкрита от Павел в Римляни (1:17), която е противоположна на порочността на хората (18ст). Когато хората са оправдани от Бога, те са освободени от греха (18ст), очистени още веднъж (1Кор 6:11), и са освободени от закона (Рим 7:6).
Някои от по-важните точки засягащи праведността са:
1. Спасението е основано на праведност, която се изразява в право поведение.
С други думи ако хората са спасени, те са били направени праведни; и ако те са били направени праведни, това би трябвало да стане явно в техния начин на живот. Праведността за юдеите (да бъдеш обявен за праведен) се проявява като морална и етична праведност. Както Петър каза, Христос понесе “в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата” (1Пет 2:24)
2. Трябва отново да бъде подчертано, че праведността взема своя характер от Самия Бог.
Това не е субективно, но обективно по същество. То не е определено от мнението на хората или от капризите на обществото. Праведността винаги е в съгласие със характера на Бога както Той се е изявил в Писанието. В заключение право живеене, или праведност е това, което Бог казва че е. Трябва също да бъде добавено, че поради Божията непроменяемост, това което е праведно или неправедно не се променя през поколенията. Нашето разбиране и мнение може да се променя, но истинската праведност е постоянна.
3. “Християнската вяра е наречена от Петър “пътя на праведността”
(2 Пет2:21)
Пътя на праведността е този, който води до самата праведност. Ние очакваме “ново небе и нова земя, в която да живее правда” (3:13)
От Реформацията до днес винаги е имали несъгласие между католици и протестанти относно въпроса за оправданието.
“Римо-католическата позиция установена на събора в Трент разглежда оправданието едновременно като оневиняване и правене праведен, и дори може да се говори за нарастване (развитие) на оправданието.... Писанието никога не говори само за оправдание чрез вяра, и в подкрепа на интерпретацията включваща етика се среща в Стария Завет и в Jas”2
Ако трябва да бъдем по-точни, католическия възглед е, че Бог не обявява окончателно като праведни тези, които са праведни докато не дойде края когато те ще застанат пред Неговия съдийски престол, след като са били верни до края.
За да достигне човек до това заключение трябва да вярва, че има разлика между действителната и вменената праведност. Но истината е, че вменената праведност е същото нещо както действителната праведност. Вярващите са направени “чрез Него праведни пред Бога” (2Кор 5: 21). Те вече са нови създания. Те не трябва да чакат до деня на съда за да бъдат направени праведни.
Много учени споделят възгледа, че dikaioo означава “да направиш праведен”, защото с това значение често е превеждана еврейската дума hiphil, която е в императивна форма по същество. Бог прави вярващите праведни. Един последен въпрос засяга обхвата на това действие. То очевидно включва правна праведност. Вярващите са оправдани пред Бога без да им се държи сметка за техния грях (Рим 8:1). И не само това, те действително получават праведността на Бога. Римляни 5:1 казва: “оправдани чрез вяра имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос”. Това е позиционна праведност - Бог гледа на нас като на праведни защото ние сме оправдани в Него. Вътрешния мир на вярващия е в борба с помощта на Божия Дух носеща морална и етична праведност в неговия живот като вярващ. Тази част от нашето оправдание не може да бъде завършена докато Бог не свърши своята съвършена работа в нас, когато ще Го срещнем лице в лице.
Тази статия е взета от книгата
SALVATION - Word studies from the Greek New Testament
by Gerald Cowen - стр. 91-95.
1 H. Seedass, “Righteousness” in The New International Dictionary of New Testament Theology, Ibid., 3:335. House, (1975-78)
2 Ibid., 371.