Въведение
От древни времена хората са си задавали три основни филосовски въпроса: Кой съм аз? Защо съм тук? Накъде отивам?
През вековете мъдри хора, философи и учени, са се опитвали да дадът задоволителен отговор на тези въпроси. Още Сократ, а след него и Аристотел издигат мотото “познай себе си”. Те съсредоточават своята философия върху човека. Стоиците твърдят, че нравственото съвпада с човешкото, а Кант декларира: “човек винаги трябва да бъде цел, никога средство, той никога не трябва да бъде употребяван”.
Въпреки опита на предците ни, нашия съвременк няма задоволителен отговор. Човекът, този микрокосмос, като че ли остава неизселим.
Кой съм аз? Без отговор на този въпрос не можем да опознаем ближния, не можем да опознаем света около нас, не можем да опознаем Бога, не можем да опознаем цялата вселена. Защо съм тук? Без отговора на този въпрос не можем да си обясним смисълът на нашето съществуване и предназначение на земята. Накъде отивам? Отговаря на вечния въпрос за отвъдното, за вечната участ, за безсмъртието на човека и животът след смъртта.
Ключът към разрешаването на тези вечни въпроси може да се потърси в науката, която изследва човека - антропологията.
Антропология (от гр. анураиас – човек, и логос – наука), е въведен като термин от Магнус Хунт през 1501г., но използването му датира от по-ранни времена и се среща в писанията на ранно църковните отци и писатели.
Антропологията се основава върху натрупаните знания и опит за самия човек по емпиричен път, по априорен начин чрез Св. Писание, или чрез апостериорните науки: медицина, биология, психология, и др. Неин предмет е човека. Днес антропологията е в центъра на всички хуманитарни науки.
В зависимост от аспекта на изследване на човешката същност, науката Антропология се дели на Естественна, Структурална, Философска, Социална, Християнска (библейска и богословска), систематична, и др.
Християнската антропология (която е обект на нашето изследване), започва със сътворението на човека. Според Бит. 1:26-28, Бог сътвори човека по свой образ и подобие, мъжки и женски пол ги създаде; Бог сътвори човека от любов и за любов; Занимава се с целта на човека, която е да стане като Бога; Смисъла на човешкия живот, който е човека да е с и до Бога; Продължава с Грехопадението, нарушената връзка с Бога и изкупителното дело на Господ исус Христос; Завършва с финала (края) на човека в земния му контекст и продължението му във вечността, описано в Екл. 12:7, където се казва, че тялото (плътта) отива в пръстта, от което е направено, а духът се връща при Бога, който го е дал.
Д-р Милард Ериксон в своето Христианско богословие, стр. 450-456, изтъква пет причини, поради които Антропологията (доктрината за човека) е важна:
1. Доктрината за човека е важна заради взаимовръзката й с останалите основни християнски доктрини.
2. Доктрината за човека е важна, защото е точката, в която се срещат библейското откровение и човешките интереси.
3. Доктрината за човека е изключително значима в наши дни поради огромното внимание, което се отдава на човека чрез различните форми на научни търсения в областта на интелекта.
4. Доктрината за човека е важна поради настъпилата криза в способността за самовъзприятие на човека.
5. Доктрината за човека е важна, защото засяга начина, по който служим на Бога и околните.