Основни антропологични понятия
Няма друга книга, философска или психологическа, която да ни дава повече знания за човека от Библията. Св. Писание съдържа основополагащи понятия, които дават фундаментално знание за неговата същност и предназначение.
Както вече бе споменато антропологията обстойно се занимава с произхода на човека. Според кн. Битие, Бог създаде човека; направи го последен от всичко, което сътвори; погледна го и му даде оценка: “твърде добро”, т.е. най-доброто от всичко останало.
“Венецът на творението”, най-съвършенното творение. Какво дава на човека такава висока стойност? Какво го прави толкова различен и по-добър от останалите творения? Това е модела по който беше направен. Това е образа на Бога вътре в него. “И Бог създаде човека по своя образ, по Божия образ го създаде” – Бит. 1:27.
Понятието “Божи образ”, е важно за антропологията, защото то дава стойността и достойнството на човека. Нещо от Бога живее във всеки един от нас (но ние не сме богове), затова човека никога не трябва да бъде употребяван, винаги трябва да бъде цел, никога средство.
Божия образ се съдържа у човека преди всичко в духовен и нравствен смисъл: Бог е вечен, човека е безсмъртен; Бог е премъдър, човека е разумен; Бог е творец, човека е съработник в Неговата творческа дейност; Бог е любов, ние имаме способността да обичаме; Бог е свят, ние имаме възможност да бъдем като Него свети; Бог е милосерд, ние имаме потенциал да показваме милост. Бог е личност и човека е личност; Бог е нравствен законодател, Той е вложил нравствен закон в нас, който държи да се спазва; Ние сме творци и нравствени законодатели. Имаме потребност да вършим добро и тази потребност се подхранва от нравственото чувство в нас.
Традиционно се смята че Божия образ се съдържа в духа, а в тялото се отразява. Мислейки за въплъщението на Господ Исус, трябва да кажем, че Той възприе човешки облик, взе върху си тяло като нашето тяло, но без гряз, за да извърши изкупление за човечеството, за да се оприличи на нас, да бъде Човешки Син, както е Божи Син. С това тяло в прославената му форма се възнесе на небето, са него ще се върне на земята като цар и владетел. Трябва да гледаме на тялото, като на нещо добро, дело на творческия акт на Бога, сега като храм на Св. Дух. Между тяло и дух няма антагонизъм.
Божия образ у човека е неотменен и неунищожим. Дори след грехопадението, макар и повреден, той остава. Доказателство за това е споменаването му след Битие 3гл., в 9:6 Бог говори за стойността на живота, и за възмездието за този, който го отнема: “Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее, защото по своя образ направи Бог човекът”. В Новия Завет ап. Яков в своето послание гл. 3, ст. 9,10, обяснява силата на езика, като показва защо не трябва да се проклина: “С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие, от същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои това не трябва да бъде така”.
Има две двойки антропологически понятия в Библията, които са взаимно-заменяеми или допълващи се, ще разгледаме и сърце и съвест.
Тяло и плът.
Макар на пръв поглед Св. Писание да не прави разлика между двете понятия, те са различими дори свързани, и са важни антропологични понятия, които заслужават специално разглеждане.
Тяло гр. сома е външната художествена форма на човека, то е седалището на духа, дава очертанията свързани с цялостната личност.
Ап. Павел говори за телата ни като земен дом, телесна хижа – 2Кор. 5:1, те са част от нашето естество (човекът е психофизично единство), те съставляват нашата идентичност, тъй като след преобразяването им следствие на възкресението, преобразени, но все още същите, с тях ще застанем пред Съдния престол да даваме отчет за делата си, с тях ще живеем цяла вечност със Спасителя.
В Рим. 8:10, тяло е употребено в смисъл на човешка личност: “Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата”; също и в 1:24, телата имат смисъл на личност: “Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях”. Има и други употреби на термина, тях няма да изследваме поради обхвата на това изследване.
Плът гр. саркс е мускулестата, месеста част, пълнежа на тялото, материята взета от земята. Плътта не е тяло на човека.
В Новия завет има няколко употреби на плът: човешка или животинска плът – 1Кор. 15:35-49; човешки източник, усилия, достойнства – Гал. 1:11,12,16; потекло, роднинство – Рим. 9:3; незрялост – 1Кор. 3:1; източник на страст и грях - Гал. 5:16.
Съществува противоборство между духа и тялото, плътта на човека, в частност на християнина, когато се говори за закона на плътта и закона на духа, стария човек и новия човек. То има нравствен характер и е реалност за всеки, който не е умъртвил изцяло старото си естество. Тази битка няма да свърши докато новото естество не изпълни контурите на човешката личност. Тя е на психо-физическа основа (включен е духа и тялото), като постоянен процес и може да продължи през целия живот. Това е процеса в християнската терминология наречен освещение, очистване или богоуподобяване.
Дух и душа
Когато става дума за духът и душата у човека, традиционно се дискутира въпроса той дву-съставен или три-съставен е (духът и душата едно ли са или две отделни части). От тук произлизат термините дихотомия и трихотомия.
Дихотомията разглежда човека като състоящ се от две части: тяло и душа, трихотомията го разглежда, като състоящ се от три части: тяло, душа и дух. Сред изследователите има поддръжници и на двата възгледа.
Трихотомистите вярват, че духът е този, който дава духовния живот на човека, той е мъртъв без Бога (духът е Бого-усещането). Душата е индивидуалнастта, която включва: ум, чувства и воля (тя е себе-усещането). Тялото е обиталището където обитават душата и духът, (то е свето-усещането).
На популярно ниво се смята, че в това отношение ние сме подобни на Бога, защото както Той е Троичен - Отец, Син и Святи Дух, така и човекът се състои от три части. Това може да бъде добра аналогия, но тя може да се укаже и неточна в светлината на цялото Писание.
Библейските пасажи, на които се основава възгледа за трихотомията са основно два: 1 Сол 5:23 и Евр 4:12.
В България (особено сред евангелските крагове) повече се приема възгледа, че човекът се състои от дух, душа и тяло.
Дихотомистите виждат взаимозаменяемост между използването на душа и дух, като считат, че те се отнасят до едно и също нещо. Те разглеждат граматическите особености в гръцкия и еврейския в подкрепа на своето становище. Сравняват напр. Мт 10:28 с Екл 12:7 и др. Или пък гледат на душата като част от духа, прикачена за него.
Много църковни отци в ранните векове, някои от реформаторите, а днес повечето православни християни са дихотомисти.
Без да се опитваме да примиряваме двете становища (тъй като Св. Писание дава основание за свяко едно от тях), можем да вземем това, което ги обединява, т.е. че човека се състои от духовна и материална част. Отивайки по-далеч ще кажем, че между духовната и материалната част няма противоречие – той е психо-физическо единство, така както у Христос човешкато и Божествена природа са обединени в ипостасно единство.
Сърце
Известният кардиолог проф. Чирков, като гост на едно известно наше телевизионно шоу, казва че сърцето като анатомичен (физически) орган през един човешки живот изтласква кръв, колкото да се напълни един футболен стадион. Същият учен говорейки за това, че в своята практика му се случва да има и не успешни трансплантации, твърди че това е един от най-мъчителните моменти в своята професия, когато трябва да съобщи тъжната новина на близките, (особено когато става дума за смърт на дете), търси най-подходящия и внимателен начин, т.е. уважавания учен говори за чувствата, за загрижеността към вътрешния човек.
Когато в Св. Писание става въпрос за сърце гр. кардия има предвид дълбоката съкровенна същност на човека, емоционалния център, мястото където се взема решения – Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт да изпълни волята си, и е решил в сърцето си да държи дъщеря си девицата неомъжена, ще направи добре (1Кор. 7:37). Познаването, срещата с Бога става в сърцето – Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце и спасява ония, които са с разкаян дух (Пс. 34:18), Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш, защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява (Рим. 10:9,10). Чрез сърцето се преживява любовта – А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух (Рим. 5:5).
Съвест
Съвестта е способността у човека за разпознаване на добро и зло, тя е моралната спирачка, нравствения съдник, съзнанието за Бога.
Библията говори за: чиста съвест – Имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха, отпаднаха от вярата (1Тим. 1:19); прегоряла съвест – Чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла (1Тим. 4:2); за съвест, която изобличава, осъжда – Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди (1Кор. 4:4), и др.
Назад | Съдържание | Напред