Вината
Вината е емоция на самосъзнанието.
Тя се появява вследствие на нещо, което е нарушено, а не е трябвало, прекрачена е мярката, която Аз-а е осъзнал за себе си, заличена е границата между доброто и злото, позволеното и непозволеното.
Свързва се с постъпките, с това което е сторено на другия, нанася самообвинение, има отношение към отговорността (аз-а е отговорен не само за извършеното, но и как да отмахне последиците от извършеното); отговорността за собствените действия, Аз-а остава без извинение, няма алиби, което да го оправдае, тя обвинява за извършено зло, не само спрямо другия, но и спрямо самия себе си; има връзка със себе осъществяването, нещо което Аз-а не е реализирал като възможност от самия себе си, някаква възможност, някакъв потенциал.
Причинява самоосъждане. Носи със себе си наказание, защото всяко погрешно деяние се наказва. Аз-а, който изпитва вина е вече в позиция на осъждение. Вината и наказанието са съсредоточени върху извършеното.
Не засяга самооценката на Аз-а. Води до разкаяние съжаление, угризение, поправление, отмахване на причиненото зло, до възтановяване на щетите.
Свидетелства за зрелостта на съвестта.
Може да доведе до слабост или лудост.
Вината е рефлексивно чувство – Аз-а не само осъзнава, че извършеното нещо е наранило другия, но осъзнава, че извършеното от него е нараняващо.
Вината се появява и когато човек оценява своя живот; когато се пита: Какво направих с него? Оценява не само това, което е бил и направил, но и това, което не е бил и не е направил. Тя се поражда не само при негативна оценка на миналото, но и при оценка на настоящето, когато Аз-а не живее живота, който е призван да живее, и за когото има сила.
Вината приближава двама души един към друг, тя засилва заедността, тя сигнализира, че не е извършено доброто, което е трябвало да бъде извършено, тя съдейства за откритост, тя казва на Аз-а, че не е проявил нужната чувствителност, че не е откликнал на нуждата на другия и го подтиква към съответно положително действие, тя винаги изисква някакво действие, тя е активна.
Вината преразпределя емоционалния дистрес при нараняването. Тя отнема доволството на извършителя, когато той не осъзнава страданието на потърпевшия и го овъзмездява, облекчава, като възтържествува справедливостта, така се намалява негативния ефект върху жертвата и се увеличава положителния ефект върху извършителя.
Чрез своите послания отправени към другия, Аз-а може да предизвика чувство на вина у другия, която да ограничи у него нараняващите действия, другия става по-внимателен в своето поведение.
При изпитването на вина или дори от безпокойството, че може да бъде изпитана такава, човек, който е дори в по-висока позиция на власт и авторитет се съобразява в своето отношение към подчинения, в отдаването правото му и запазване на добрия тон. Вменяването на вина обаче без причина може да доведе до "метавина”, когато другия се чувства виновен, че е причинил вина без да е имало основание.
Съществуват различни видове вини.
Има “реална вина”, когато наистина е извършено нещо, което е наранило другия или му е причинило някаква друга вреда; или "въображаема вина”, когато зад нея не стои някакво отрицателно действие, реално престъпление спрямо другия или себе си. Дифориентичните чувства и при двете са същите, но преодоляването (изкупването) им е различно. Въображаемата вина може да бъде преодоляна чрез преосмисляне на чувството на собствено недостойнство, разрушителност и желание за наказание.
Заслужена вина.
Това е вина, която е породена от осъзнаване на причиненото на другия болка и страдание. Аз-а признава извършеното и прави действия, които да поправят деянието. Той е силно мотивиран и подтикнат да действа, тъй като осъзнаването е предизвикало у него страх, ужас. Този вид вина може да предизвика в Аз-а емпатия или симпатия. Тя се преодолява чрез признаване, изповядване на извършеното и възтановяване на причиненото. Тя има две проявления: Аз-а признава извършеното и прекратява действието, или признава извършеното, но няма сили да прекрати действието.
Незаслужена вина.
Незаслужената вина е свързана със срама от някакви действия, извършени в миналото. Този вид вина е свързана не с някакво конкретно събитие, а със стила на живот. Аз-а се чувства неспособен да извърши добро, а също и недостоен да получи нещо добро.
Съществуват и други видове вини, които са свързани с интимността, отговорността, постиженията, раздялата, благополучие, самоосъществяване и оцеляване.
Вина свързана с интимността.
Човек изпитва този вид вина, когато по някакъв начин е съдействал близките взаимоотношения, интимността с близкия човек да бъдат накърнени, постъпил е невярно, не е бил честен, не е откликнал по адекватен начин на посвещението, себе-отдадеността показана от другия. Съзнавайки това, Аз-а изпитва вина. Във тази близост има зависимост, близък допир със света на другия, едно съучастие, с допускане на поведение нараняващо другия, той се чувства нещастен и изоставен.
Вина свързана с отговорността.
Аз-а е отговорен за другия. Отговорен да бъде на разположение, когато той има нужда от него, да го подкрепи в труден за него момент, в кризисни ситуации на бедствие или болест, да се притече на помощ, когато живота му е в опасност. В случаите, когато Аз-а не е способен да откликне на всичките тези нужди, има желание, но не може по някаква причина, той започва да изпитва вина, защото в неговото съзнание състоянието на “аз бих могъл” се трансформира в “аз трябваше”.
Вина свързана с успеха.
В своята реализация, в преследване на своите интереси, у Аз-а се формира чувство за отделеност, за превъзходство. След началото на успеха, Аз-а често започва да мисли, че неговия успех и напредък е за сметка на другите. Когато те гледат на неговите постижения, и на своите неудачи, това ги прави нещастни. Те се питат: “защо точно той успява, а не аз”, “какво не ми достига. Разбирайки това, А-за започва да чувства вина.
Вина свързана с благополучието.
Подобно на предходната вина е и вината свързана с благополучието. Аз-а е чувствителен към различията в стандартите на живот. Когато той осъзнава, че неговото материално благополучие може да бъде за сметка на бедността на друг човек, той изпитва вина. Често в такива случаи, той започва да изследва причините за своето благоденствие с цел да се оправдае, казвайки че напр. С честен труд е забогатял и пр. Въпреки това, вината отново се появява когато той се сблъска с мизерията. Така започва да изпитва емпатия, която води до себе-обвинение.
Вина свързана със самоосъществяването.
Аз-ът е призван да се развива, да се самоосъществи, да реализира потенциала си, когато се обърне и види, че не е постигнал това, което е можал, като не е постигнал това, което е искал, започва да изпитва чувство на вина. Това чувство се засилва не само от пропуските, но и от страха да поемеш отговорност за самия себе си, за собствения си живот.
Вина свързана с оцеляването.
Когато Аз-а гледа нараняването или смъртта на другия, а сам той остава невредим, започва да изпитва вина. След такива случаи, Аз-а започва да се радва, затова, че “това лошо нещо” не се е случило на него, но започва да изпитва и скръб за потърпевшия. Например, след трагичен инцидент в който са загинали много хора, а той е оцелял започва да се пита: “Защо те загинаха, а аз оцелях?”; “Защо на тях се случи, а не на мене”; “С какво аз съм заслужил това”, и започва да гледа на своето щастие, като щастие за сметка на чуждото нещастие, което го изпълва с болезнено чувство за вина.
Назад | Съдържание | Напред