Срамът
Срамът е насочен към самия човек, той рефлектира върху личността, свързан е с неговата идентичност, самооценка, с това което Аз-а е станал.
Срамът предизвиква осъждане на самия себе си, не е насочено към възтановяване на щетите. Изпитвайки го, човек се оттегля в себе си, уединява се, той подттиква към пасивност.
Срамът е свързан с отношението на Аз-а към самия себе си, с това “Кой е Аз-а?”, с това “Кой не е Аз-а?”, “Кой не иска да Аз-а бъде?”. Срамът открива нежеланата от него идентичност.
Чувството на срам е болезнено. Аз-ът е изобличен от оценката на другите към него, както и от собствената му оценка към самия себе си, той е неочаквано чувство изобличаващо и придружаващо съвестта.
Изпитването на срам, издава чувствителност към собствения вътрешен свят. Азът изпитва усещането, че е пропаднал и недостоен, и че не може да направи нещо за самия себе си. Срамът изправя Аз-а пред самия себе си. При мисълта, че Аз-а се е провалил пред другите, че не е това, което трябва и може да бъде вече го изправя пред срама. Тогава Аз-а се чувства неловко пред другите, чувството за недостойнство го обгръща, в него се надига желание да избяга, да се скрие, да потъне в себе си.
Срамът е свързан с действия, които целят да прикрият другия: навеждане на поглед, извръщане на глава, и др.
Същността на срама е в неочакваните неодобрения.
Съмненията в собственото достойнство предизвиква срам. Аз-а не е сигурен в своята значимост и живее със самообвинения, отправени към себе си.
Срамът води до ниска самооценка, той кара човек да си мисли за нищожност. Появява се след неуспехи, които се обясняват с вътрешни причини, влияе негативно на самооценката, неувереност пред другите, в това че Аз-а е способен да направи нещо добро, до вярването, че той самия е лош. Постъпките се свързват със същността на Аз-а: слабост, малоценност, несъстоятелност. Той не се насочва към оценка на постъпките, но към същността на Аз-а.
Срамът е опустошителен.
Подтиква към бягство към скриване и отдалечаване от другите. Той подтиква и към враждебност. Аз-а започва да изпитва гняв. Гняв не само към себе си, но и към другите, което води до разрушаване на заедността и нарушаване на взаимоотношението.
Върху възникване на срама влияят следните базови ориентации:
Стремеж към успех.
Често Аз-а се стреми към постигане на висок стандарт и да задмине другите, да бъде пред тях. Получаването на постижения чрез външни причини става мерило за достойнство. Този вид достойнство е несигурен, при него у Аз-а се поражда враждебност и страх, страх от неуспех, който може да доведе до срам, той го засилва, а това да бъдеш като другите се превръща в истинско проклятие за Аз-а.
Стремеж към сомодостатъчност и независимост.
Това е човек, който е сам, нежелаещ да зависи по никакъв начин от някой. Той иска да бъде повече от достатъчен за самия себе си. Зависимостта от другия, нуждата от него се превръщат в слабост и чувство за малоценност. Да бъдеш с другия и да разкриеш себе си е слабост и извор на срам.
Стремеж да си като другите.
Аз-а, който се стреми да бъде различен от другите изпитва срам. За да избегне този срам, същия Аз е принуден да бъде като другите.
Назад | Съдържание | Напред