ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ЕВАНГЕЛИЕ СПОРЕД МАРКО1. Авторство
Външните свидетелства също потвърждават авторството на Марко. Папий – Йерополски епископ в свое съчинение е написал: “Апостол Йоан казваше: Марко, който беше преводач на Петър записваше точно всичко, което той (Петър) бе говорил, и думите и делата на Христа обаче не подред, защото той не беше нито спътник, нито слушател”. Това изказване, както и честото споменаване на апостол Петър в евангелието от Марко (22 пъти), свидетелстват за близката връзка на Марко и Петър, за който се смята, че е записвал думите на Петър – жив свидетел на Исусовите дела. А да си жив свидетел или да напишеш думите на такъв, било важно изискване за приемане на някоя книга в канона на Ранната Църква, а също така и доказателство за нейната достоверност. Евангелието от Марко е било използвано през първите три века в църквите и споменавано в съчиненията на Ириней, Тертулиан, Ориген, и други църковни отци. 2. Трудно е да се определи датата на написване, поради различните твърдения: 40-те, 50-те, 60-те или 70-те години. Най-вероятния период е края на 50-те, тъй като Петър по това време е бил в Рим (което е потвърдено от Евсевий), или началото на 60-те (според свидетелството на Ириней, че е било написано преди смъртта на Петър 64-65г.). Написано в Рим. Целта на написването е: Апологетична – 1/3 част от евангелието е посветена на страданията на Исус (насърчава християните да постоянстват в трудностите) ; Доктринална – Исус Христос е страдащия Божи Син; Еклесиестична – да подтикне църквата към мисионерска дейност. 3. Писано до езичниците в западната част на Рим. 4. Три са основните теми, които Марко е засегнал в своето евангелие: Христовата смърт и връзката й с изкуплението; Божествеността на Исус и Ученичество. Важно е да се знае, че последните няколко стиха от последната глава не е сигурно дали са написани от Марко, тъй като стилът е друг и нямат връзка с това, което е описано в началото на главата. Също и в повече от намерените ръкописи, въпросните стихове от 9 до 20 не са фигурирали. Някои от английските и други преводи дават късия край (до 8 стих) и дългия (от 9 до 20) ограден в скоби.
|