1. Написано от Йоан Марко, който пряко е бил свидетел на повечето от събитията свързани с живота и служението на Исус Христос. В 14-та глава от 43 до 52 стихове се казва: “И някой си момък, който следваше подир Него, обвит с плащеница по голо, и те го хванаха. А той, като остави плащеницата избяга гол”. Твърдението на богословите е, че този млад човек тук е Марко, но тъй като авторите на евангелията, когато са говорили за себе си от скромност не се казвали своите имена (например Йоан) е възможно тук Марко умишлено да не споменава своето име. В тази история се казва също нещо важно, което ни говори за социалното положение на този човек. Той е бил облечен в плащеница (бил е богат). По времето на Исус хората са носели подобни дрехи и факта, че той я хвърля говори, че сигурно не е била единствената, която е притежавал, което е било често срещано при бедните, които имали само една дреха. Къщата на тяхното семейство навярно е била и важен център за ранната църква в Ерусалим, тъй като Петър освободен от затвора по свръхестествен начин, отива в нея, защото може би е очаквал там да намери събрани вярващите. Много е вероятно на това място да са били апостолите след възнесението на Исус очаквайки обещаното кръщение със Светия Дух (Д.А. 1:13,14).

Външните свидетелства също потвърждават авторството на Марко. Папий – Йерополски епископ в свое съчинение е написал: “Апостол Йоан казваше: Марко, който беше преводач на Петър записваше точно всичко, което той (Петър) бе говорил, и думите и делата на Христа обаче не подред, защото той не беше нито спътник, нито слушател”. Това изказване, както и честото споменаване на апостол Петър в евангелието от Марко (22 пъти), свидетелстват за близката връзка на Марко и Петър, за който се смята, че е записвал думите на Петър – жив свидетел на Исусовите дела. А да си жив свидетел или да напишеш думите на такъв, било важно изискване за приемане на някоя книга в канона на Ранната Църква, а също така и доказателство за нейната достоверност. Евангелието от Марко е било използвано през първите три века в църквите и споменавано в съчиненията на Ириней, Тертулиан, Ориген, и други църковни отци.

2. Трудно е да се определи датата на написване, поради различните твърдения: 40-те, 50-те, 60-те или 70-те години. Най-вероятния период е края на 50-те, тъй като Петър по това време е бил в Рим (което е потвърдено от Евсевий), или началото на 60-те (според свидетелството на Ириней, че е било написано преди смъртта на Петър 64-65г.). Написано в Рим. Целта на написването е: Апологетична – 1/3 част от евангелието е посветена на страданията на Исус (насърчава християните да постоянстват в трудностите) ; Доктринална – Исус Христос е страдащия Божи Син; Еклесиестична – да подтикне църквата към мисионерска дейност.

3. Писано до езичниците в западната част на Рим.

4. Три са основните теми, които Марко е засегнал в своето евангелие: Христовата смърт и връзката й с изкуплението; Божествеността на Исус и Ученичество.

Важно е да се знае, че последните няколко стиха от последната глава не е сигурно дали са написани от Марко, тъй като стилът е друг и нямат връзка с това, което е описано в началото на главата. Също и в повече от намерените ръкописи, въпросните стихове от 9 до 20 не са фигурирали. Някои от английските и други преводи дават късия край (до 8 стих) и дългия (от 9 до 20) ограден в скоби.