1. Вътрешно-текстови доказателства. Както се подразбира от заглавието “Евангелие според Матей”, първото евангелие и първа книга от Новия Завет е написана от Матей. Това е същия Матей, за когото се казва в 9:9, че по професия е бил бирник, и който веднага след призива на Исус: “върви след мене”, Го последва и става Негов ученик. Един от дванадесетте, който ходил с Исус и бил свидетел на чудесата, които вършел и учението, което учел. Като бирник, той е умеел да прави точни сметки и да си води подробни записки, затова се предполага, че тази негова способност е била полезна и в новото му поприще, като си е водел подробни записки на това, което виждал и чувал. Може би това е причината неговото евангелие да е най-дългото (28 глави), и също така изпълнено с повече подробности, каквито в другите не намираме. Матей също така отделя голямо внимание на поученията на Исус и Неговите наставления към последователите Му. Например: от 5 до 7 глави е записана най-известната Му проповед, позната като “Проповедта на планината”, а в 23:1-8, Исус укорява фарисеите, че са лицемерни учители и заявява на хората, че единствено Той е техния учител, а всички те са братя.

Извън-текстовите доказателства, които имаме, потвърждаващи авторството му са твърденията на Папий (2век), и Евсевий (4век), които в своите произведения утвърждават, че точно този Матей е написал това евангелие.

2. Наличието на пасажи говорещи за храма, като вече споменахме (5:23,24; 12:5,6; 23гл.), предполага, че по времето на написването, той все още е съществувал преди разрушаването му през 70-та година. Затова предполагаемият период на написване е през 60-те години в град Антиохия. Многократното цитиране на старозаветни пасажи, както и фразата “това стана, за да се изпълни казаното от пророка” – общо 9 пъти, ни говори, че Матей често е използвал старозаветните писания, които евреите много добре познавали, за да им покаже и докаже, че именно Исус от Назарет е Месията, който трябва да дойде.

3. От еврейските му имена Матей и Леви (Лк. 5:27-29) научаваме, че той е бил евреин по произход и темите за храма – 12:5,6 и 23:16-22, ни навеждат на мисълта, че евангелието е писано до евреи, за които той е бил мястото на поклонение към Бога.

4. Една от основните теми е, че с идването на Исус идва и Небесното Царство. Матей използва термина Небесно царство (32пъти), за разлика от другите синоптици, които използват Божие царство, защото евреите не използвали името на Бога навсякъде, спазвайки една от 10-те Божии заповеди “Не използвай напразно името на своя Бог” от Изход 20гл. Темата за царството я виждаме още в Стария Завет (Изх. 15:10; Исая 43:15), където Бог е описан като Цар на Израел, а в Ис. 6:5 и 46:18 за Бога се казва, че Той е Цар на света. В евангелието се набляга и на това, какво е царството, неговото не явно (скрито) проявление : 13:3-8, 24-30, 36-43, че то сега е между нас, но в цялата си същност е се прояви в бъдеще време. Неговото царство сега е между тия, които Му се покоряват (хората), а в бъдещето Той ще покори всички останали и царството Му ще бъде над всичко (територия). Исус много ясно говори и за отношението си към старозаветния закон, затова че “не е дошъл да го разруши, но да го изпълни. Той не постановява нов закон, но дава нова светлина върху стария, че закона не спасява (оправдава) пред Бога, но въпреки това вярващите трябва да се съобразяват с неговите етични норми. Исус Христос е описан като Божия Син – дошлия Месия.

Важно: Проследяването на родословието в 1ва глава има за цел да проследи принадлежността на Исус Христос към царския род на Давид – цар на Израел, и да Го постави на полагащото му се място. Родословията в Израел били много важни за юдеите, когато преценявали някой човек за нещо.