Домашно задание към курса “Пастирска грижа”
от Данаил Радков студент IV курс
Преподавател: доц. Румен Стаматов
Октомври 1999
Когато преподавателя ни възложи да прочетем книгата не очаквах, че ще ми хареса чак толкова, но в последствие промених моето предубеждение, защото в нея намерих неща, които не противоречат на вярата ми, и които биха могли да ми бъдат полезни в живота.
За мен представляваше интерес да проследя живота и потеклото на автора. Потомствен евреин, роден в Австрия през 1905г., около средната си възраст той преживява първата световна война и през втората световна бива отведен в концентрационен лагер от нацистите поради своето потекло.
Въпреки, че има възможност да имигрира в Америка, той предпочита да остане при своето семейство, което до голяма степен го обрича на сигурна смърт. Интересно е да отбележим, че това негово решение е продиктувано от изпълнение на една от 10те Божи заповеди: почитай баща си и майка си. По време на бомбардировките, той намира един отломък от срутена синагога, на който е изографисана заповедта и решава да и се покори. От там на сетне през следващите години той преминава през драматични моменти, които обуславят по-натам живота му и неговото творчество.
Доктор по психология и психиатрия, въз основа на преживяното в Освиенцим и други концентрационни лагери в Полша, в продължение на 3 години той съчинява една нова теория по психотерапия наречена Логотерапия (от Логос - смисъл). По-късно наречена Трета виенска школа по психотерапия. Силата и безспорния ефект на този метод на психолечение се дължи изключително на личните преживявания на Франкъл. Наблюдавайки поведението на своите сълагерници и на своето собствено, той стига до извода, че дори сред духовна и физическа мизерия човека пък може да направи избор да се бори, да намери смисъл в абсурда да се извиси над цялата заобикаляща го действителност и да триумфира над нея.
В концентрационните лагери
През своето пленничество Виктор Франкъл преминава през три концентрационни лагери предназначени за изтребление на евреите през втората световна война. Най-коварния от тях е Освиенцим. Още с пристигането в тях тези, които не са годни за работа биват отвеждани към газовите камери, останалите след групиране1 по професии и други показатели биват изпращани по предназначение - за тежка физическа или друга работа.
Поради лошите битови условия и недохранването хората там често, боледуват от тиф и други болести, отслабнали до изнемога те са на предела на физическото си съществуване. Подлагани на физически терор те биват измъчвани по всякакъв начин2. Изгубили надежда и духовни сили една част от тях стигат до едно безсмислие, до апатия3 и загуба на какъвто и да е смисъл, който да ги стимулира към живот. На това място, където човешкия живот няма стойност4, човек се ограничава до първичните си инстинкти: за храна и оцеляване5. Човек става емоционално безчувствен към смъртта и боя и страданието се явяват като защитен механизъм6. Главната цел става да опазиш себе жив и да помогнеш на приятелите си да оцелеят. Най-депресиращо обаче се оказва чувството на неизвестност, колко ще продължи престоя им там, ще оцелеят ли или ще умрат.
На фона на тази човешка трагедия и мизерия автора забелязва, човек въпреки всичко намира в себе си сили да се бори7. И въз основа на това той заключава, че заобикалящата действителност не е задължително да определя поведението на човека. Въпреки заобикалящия го свят човек има избор за действие, за вземане на решение. Тъкмо тази духовна свобода, която не може да бъде отнета, дава смисъл и цел в живота.
В най-трудните моменти затворниците намират сили да облекчат своето положение, чрез хумор, организиране на театър, пеене на песни, разговори за политика, мечти за бъдещето, организират се религиозни сбирки, дори спиритически сеанси. Това което също помага е мисъл за любим човек, спомени от миналото, и отдадеността на висша цел. В тези трудни моменти малките неща стават големи8: оценяват природната красота, любуват се на залязващото слънце, забелязват колко красив е света.
Намиране на смисъл в страданието и цел в живота са един от най-големите стимули за оцеляване - тази своя теза Франкъл облича в една мисъл на Ницше: Този който има защо да живее може да мине със всякакво как. Според него ако има смисъл в живота изобщо, то трябва да има смисъл и в страданието. Страданието е неотделима част от живота, дори само като съдба и смърт. Без страдание и смърт човешкия живот не е цялостен9.
Осъзнавайки и прилагайки всичко това, той успява да оцелее, по щастлива случайност или по Божия промисъл той вижда освобождението си. С придобита мъдрост и рядък житейски опит той може да каже: След преживяното в лагерите, след всичко изстрадано там, човек няма нищо повече от което да се страхува освен от своя Бог. Като умира на 92 години, Виктор Франкъл е едно живо свидетелство, че продължителността на живота не зависи от средата, в която живее човек, но от Провидението.
Логотерапията
Логотерапията се съсредоточава върху смисъла на човешкото съществуване, както и върху човешкото търсене на смисъл. Според нейната теория това от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел. Нейния стремеж е да помага на пациента да преодолее Екзистенциалния вакуум10 и да намери смисъл в живота. Основен принцип е, че главната грижа на човека е не да получава удоволствие или да избягва болката, а по-скоро да вижда смисъл в живота.
Логотерапията нито учи, нито проповядва. Тя е еднакво отдалечена и от логическите обосновки, и от моралното поучение. Ролята и се състои в разширяване и разгръщане зрителното поле на пациента, така че да види и осъзнае целия спектър от потенциални смисли. Опитва се да накара пациента напълно да осъзнае своите отговорности, затова трябва да остави на него избора да реши за какво, към какво или към кого той се чувства отговорен.
Смисълът в живота винаги се променя, но никога не престава да съществува. Съгласно логотерапията в живота можем да открием този смисъл по три начина: 1) чрез творческа работа или извършване на дело; 2) чрез преживяване на нещо или среща с някого; 3) чрез отношението, което възприемаме към неизбежното страдание.
Имайки предвид същностната преходност на човешкото съществуване, та не е песимистична, а по скоро действенна. Противопоставя се на влиянието на околната среда като фактор който винаги определя човешкото поведение: Основата за всяко предвиждане ще бъдат от биологични, психологични и социални условия. И все пак една от главните черти на човешкото съществуване е способността да се издига над такива условия да ги надраства. Човек е в състояние да промени света към по-добро, ако е възможно, и да промени себе си към по-добро, ако е необходимо11.
Мотото и е: “Живей, сякаш живееш вече втори път и първия път си действал така погрешно, както се каниш да действаш сега”.
В процеса на консултиране не се гледа на човека като на една биологична машина, но като то на същество с достойнство, което определя и отношението на д-р Франкъл към евтаназията. Той е против нея като подчертава, че човека има стойност не поради това дали е полезен на обществото в настоящия момент, а какво е направил за него в миналото и поради неговото достойнство по принцип.
Накрая в книгата се отбелязва, че метода на Логотерапията в последните години все повече навлиза в консултирането поради своя траен ефект (той е не само по време на лечението, но много след това, дори при някои от случаите се наблюдава пълно оздравяване на пациента).
Библиография
Франкъл, В., Смисълът в живота, Отворено общество, С., 1994г.
1 Щастие е да не попаднеш в група, в която се бие или в работа където вероятността от смърт е по-вероятна - стр. 48
2 “Не толкава самия бой ни нараняваше, но обидното отношение, което нанася душевна болка” - стр.12
3 Съдбата определя състоянието на човека, а не инициативата - стр.58
4 Лагерниците нямат документи за самоличност. В лагера дори не ги наричат по име, но всеки си има номер, жив или мъртъв човек представлява един номер - стр.55
5 В един от лагерите избухва канибализъм - стр. 58
7 Искам просто да покажа на читателя чрез конкретния пример, че живота съдържа потенциален смисъл при всички условия, дори най-жалките - стр.12
8 “Бяхме благодарни и за най-малката милост” - стр.52
10 Термин обозначаващ липса на смисъл в живота - стр. 99