Магистърска програма по “Пастирско консултиране”
Предмет: “Психология на религиите”
Тема: “Мистиката като последна степен на религиозното преживяване”
Преподавател: Д-р Иваило Костов
Студент: Данаил Радков
Дата: Февруари 2005г.
В световен аспект Психология на религиите (ПР) е сравнително млада наука. У нас нейното развитие е в самото начало. Въпреки това последните години все повече й се обръща внимание – чрез преподаването и във висшите учебни заведения, превеждането на книги и статии, чрез писането на такива от наши автори. Интересът към нея е основателен поради предмета, с който тя се занимава – религиозните преживявания (РП), и религиозния опит (РО) на вярващия човек. Поради практичността на предмета си Психология на религиите се явява много актуална дисциплина, която има приложение в ежедневния живот.
Трудността с която ПР се сблъсква е изследването, чрез което достига до анализа на процеса. Тъй като РП е много лично, хората не говорят открито за него, още че то се развива в най-трудно достъпната за изследване област на психичния живот – интуитивната. Въпреки това се опира на фундамента, че РП са реалност, макар и често субективни, чрез които се достига до една висша, свръх-естествена действителност, намираща се извън сферата на материалния, видим свят, която различните автори наричат по различен начин, но тя винаги се отъждествява със необятното, святото, всемогъщото, с Бог.
Достигането, общуването са Него се осъществява чрез Религиозния процес, който е тясно свързан с РП, от своя страна последните са в различни степени, като се развиват и градират, достигайки до крайната си степен -мистиката.
Мистиката е връхна точка, крайна цел, когато религиозния човек, свободно се свързва, общува с Бога. В този момент се губи съзнанието за настоящата действителност. Съществува само Аз и Ти – като че ли човек се слива, е в една непосредствена връзка, без прегради, без условия. Изпитва непосредствена близост, единство с една висша реалност, висша действителност.
При някои този момент е свързан с появата на свръх-естествена светлина, при други на невиждани картини, други чуват глас. Независимо при всички се изпитва чувство на блаженство, на екстаз, на неземна радост и мир. Този върхов момент обикновенно е кратък, но винаги оказва много силно въздействие върху личността и живота на преживяващия го. Често той се чувства малък и незначителен, осъзнавайки Величието, пред което стои, друг път получава Откровение (знание, което не може да получи чрез сетивата си), трети пък им бива възложено Божествено поръчение, дава им се послание за самите тях, за други хора или за света като цяло. При всички случаи след това настъпва промяна, която води до зрялост, съвършенство.
Истинското РП е завършено, когато образите, идеите и пр. се реализират, когато се претворят в дела, когато чрез волевия акт доведат до действеност, активност.
Може би най-доброто описание в Религиозната литература на върховото РП, е преживяването на Старо-заветния пророк Валаам: “… и като почна притчата си, рече: - Валаам син Веоров каза, И човекът с отворени очи каза: Каза оня, който чу думите Божии, Който има знание за Всевишния, Който видя видението от Всесилния, Който падна в изтъпление, но очите му бяха отворени: Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо …” (Числа 24:15-17). Мистичното преживяване се нарича още: религиозен екстас, транс, изтъпление, и др.
Описаната до тук мистика е свръх-естествено чудесна, както я описва арх. Серафим в своята книга “Болна и здрава мистика”. Според него съществува и друг вид мистика – естествено-благодатна, която е по-често срещана, когато чрез молитвата и живеене свят живот, вярващия преживява Божието присъствие и вижда Бог чрез вярата.
Ето как цитирания автор определя мистиката: “Думата мистика е гръцка и произлиза от глагола мюо, който означава “затварям очи”. Оттук мистика ще рече: виждане отвъдното със затворени очи, преживяване на скритото в религията, или тайнствено духовно общение с нематериалния свят, независимо от физическите условия, в които сме поставени", стр. 6.
Здравата мистика е градивна, назидателна, тя винаги е свързана със Царството на светлината, с ангелите, със светиите, с Господ Исус Христос. Съответно има и болна мистика, която е деструктивна, вредна и е свързана с царството на тъмнината, със Сатаната и неговите демони.
Ние трябва да бъдем много внимателни под какво влияние попадаме и с коя част от духовния свят се свързваме. Как да преценим, какво е нашето мерило? На първо място дали това, което преживяваме, получаваме е съгласно или противоречи на Библията. Тя е нашето мерило за живот и вяра. Бог никога няма да противоречи на Писаното си слово, а напротив ще го потвърждава. И макар мистичното преживяване да е лично, персонално, то не трябва да противоречи на общото, общовалидното Откровение. На второ място “Всяка опитност трябва да е Христоцентрична” (според Бл. Августин) – тази наша опитност приближава ли ни до Христос, насърчава ли ни към посвещение, или ни отклонява от пътя на вярата и святостта. На трето място какво е непосредственото чувство. Дали то е мир, свобода, блаженство или страх, обърканост, безпокойство.
Светия Дух е пряко включен в религиозния опит и мистичните преживявания на вярващия. Той е Божествения агент, посредник Божий на земята. Господ Исус Христос каза за него: “А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща” – Йоан 16:13. Той е чистия извор на откровения, Той е достоверния източник. Той е носителя на Божествената светлина, Той е оторизиран да говори от името на Божеството. Светия Дух отнася в изтъпление, и изявява Христос такъв, какъвто е – Откр. гл.1, а Христос от своя страна изявява Бог Отец.
В своята история Църквата Христова познава много мистици, дори цели движения, които винаги са били реформаторски и новаторски. Те са се зараждали в моменти на застой, злоупотреби, замрялост. Давали са съживление, подем, духовен тласък. В първите векове това са монтанистите, чиито привърженик е Тертулиан, които говорели за откровението на Св. Дух. По-късно Симеон Нови Богослов, който вярвал в кръщението със Светия Дух. Зараждането на монашеското движение, е белязано с възход на мистицизма в лицето на Св. Антоний, Симеон Студит и др. Григорий Палама и Григорий Синаит и техния Исихазъм, който цели чрез повтаряне на молитвата “Господи Исусе, сине Божи, помилуй мене грешния” да стигне до състояние на виждане Таворската светлина.
Най-силно се изявява мистицизма през средните векове, като реакция на институционалната Католическа църква, негови представители са: Бернар от Клерво, Катерина Сиенска, Майстер Екарт, Йохан Таулер, Доминиканския орден и неговите “Приятели на Бога”, които чрез тяхното “Немско богословие”, повлияват на Реформаторите и в частност на Лутер.
В ново време Петдесетното и харизматично движение с тяхния наблег върху “Кръщението със Светия Дух”, придружено от феномена говорене на непознати езици, практикуване на духовните дарби, които целят да изявят Божията свръх-естествена сила. Също и православната църква, (която макар в повечето случаи теоретично) зад всеки етап от литургията си крие някакъв свръх-естествен (мистичен) елемент, като напр. епиклезиса – претворяването на хляба и виното в истински тяло и кръв Христови.
Бог не се променя, и Той продължава да се изявява, да говори за Себе Си и днес, както го е правил през историята. Нашата съвременност познава много случаи на хора, които имат мистични преживявания. Пишещия тези редове, за своята дипломна работа в бакалавърския курс, направи редица изследвания, записа различни опитности, и тук ще приведе една от най-ярките, на п-р Станислав Тодоров, от ранните години на неговия християнски живот, които датират преди 11 ноември 1989г. Интервюто е направено на 15.03.2001г. Забележителен е утвърдителния ефект, което това РП е имало в началото на “ходенето” му с Исус Христос.
“Една сутрин преди да изляза за работа, реших да се помоля. Съвсем неочаквано за мен по едно време един ангел ме хвана за ръцете и ме вдигна във въздуха. Тогава видях една фуния насочена към мене отгоре, през която Бог започна да излива една “огнена златна течност”. Изпълних се с Божията сила, и се почувствах очистен, “ефирен”, като съществуващ не в плът, но в дух. Изпитах една неземна радост, започнах да говоря неудържимо на небесни езици. Това преживяване продължи до момента, в който казах: “Господи ще закъснея за работа”. В следващия момент ангела изчезна. Търсих го навсякъде, под масата, под леглото, нямаше го. След това чудесно кръщение, аз получих сила за свидетелство, увереност, че Бог е жив, започнах постоянно да чета Словото и да се моля, и да проповядвам Евангелието с дръзновение”.
Тази РО съдържа всички елементи, с които се занимава Психологията на религиите. Тя става по време на молитва. Има съприкосновение със духовни същества – ангели. Съществуват свръх-естествени проявления: фуния, огнена златиста течност, чувстване Божията сила – среща със Самия Бог. Следствие върху лицето: пречистване, чувстване на неземна радост, говорене на непознати езици, увереност, че Бог е жив, силно желание за четене на Библията и молитва. Деятелност: проповядване на Евангелието с дразновение.
Личния опит на автора може да се причисли повече като “естествено благодатна” мистика, но му е позната и “свръх-естествената” такава.
За мене най-вълнуващото събитие си остава Кръщението със Светия Дух. Приех Христос за личен Спасител и Господ на 19 години, по време на отбиването на военната служба. Един другар на моята служба ме заведе на църква. За пръв път присъствах на Евангелско богослужение – в 3та зала на НДК. Скоро се присъединих към църквата и започнах да участвам в нейния живот. Кръстих се във вода в река Искър. Бях чувал за кръщението със Светия Дух, което се дава за обща полза. Само това знаех за него, и че който е кръстен се моли на Бога на непознати езици. Един петък вечер избягах от казармата и отидох на църква, след богослужението помолих една група от млади хора да се молят за мене. Отидохме в Южния парк. Те започнаха да се молят за мене, молеха се около половин час, когато почуствах по ръцете ми, които бяха вдигнати към небето да ме полазват тръпки, като от електрически ток, така през цялото ми тяло, започнах да се клатя, не можех да стоя на краката си. Сложиха ме да седна на една пейка. Така още няколко минути, но не проговарях на небесни езици, което беше важно да стане. Питах се наум: Какво ли не е наред? Започнах да се съмнявам. Моите другари ме насърчиха и малко след това като шлюз се отприщи нещо в мен и аз започнах да се моля на непознат език и да хваля Бога. Тази нощ не можах да спя. Следващите няколко дни не бях на себе си. Чувствах Го близо. Бях изпълнен със вяра и със сила. Бях като другите.
След като се оженихме с Деси, 5 години нямахме деца. Искахме много да имаме. Молехме се опитахме оплождане ин-витро. Не се получи, и може би така беше по-добре – Бог си има естествени начини за това. След време сънувах сън. Държа на ръце дете, което не може да се разбере дали е момче или момиче, но беше много хубаво. Подхвърлям го към небето, то се смее радостно, изпитвах едно топло чувство към него, като все едно е мое. Споделих го с жена ми, казах й че Бог ще ни даде да си родим дете по естествен начин. Нейната вяра се привдигна. Няколко месеца по-късно забременя. Имаше една нормална, но не лека бременност. Детето – момче беше голямо. Когато тя беше в родилното да го роди, аз си седях в къщи, там не пускаха мъжете, и може би е за добро, но тук съпреживявах и се молех. Изведнъж видях във видение как Деси се опитва да роди в родилното и се мъчи, но и е трудно. Над леглото и над лекарите, които бяха около нея се извиси някакъв черен облак. Разбрах, че това бяха сатанински сили, които искат да попречат. Извиках в името на Исус те да се махат от там и помолих Бог да помага. После постепенно облака се махна и атмосферата се прочисти. Два часа след раждането ме вкараха при родилката и се указа, че три екипа са я израждали и че е имала голяма кръвозагуба с разкъсвания. Но че детето се е родило успешно, и че е добре. След това бързо се възтанови. На 5ия ден си бяха у дома. И до ден днешен Божидарчо расте под Божията закрила, здрав и силен. Учим го на Божиите пътища. През март навършва 3 години.
В заключение, нека отново цитираме многоуважавания арх. Серафим: “Стихията на религиозното чувство е мистиката. Без мистични преживявания религиозното чувство е бледо, анемично, безжизнено. От степента на мистичната настроеност на един човек може да се съди за силата на неговата религиозност” - стр. 5.
Мистичните преживявания като крайна степен на РП, са негова цел. Чрез него вярващия човек се свързва с Бога в непосредствена връзка, единение, сливане. Той става едно с Бога, Божията воля става негова воля, Божиите мисли стават негови мисли. Така вярващия получава пряко познание, откровение за самия Бог, за духовните неща, получава напътствие за себе си, послание за другите. Това винаги го води действеност и промяна, целяща да го приближи до Бога да го направи повече като Него.
Мистиката дава живот на религията. Прави я жива, динамична, както и изважда Бог от религиозната статичност, ритуалност и го изявява като жив и деятелен. РП и в частност мистиката дава религиозната вяра в Бога. Тя поставя човека като индивидуалност пред Божеството и му дава възможност свободно да комуникира с Него, без ритуали без други посредници, лично, персонално. Ето защо религиозния човек трябва да търси и практикува този процес, който ще му донесе истинска радост, щастие, святост и Богооподобяване.
Библиография
Иваило Костов, Психология на религиите, ВЕБИ, Банкя, февруари 2005г.
Арх. Серафим, “Болна и здрава мистика”, Изд. ЕТ “Снежана Иванова”, София, 1999г.
Кернс, Стоянов, Златев, “Християнството през вековете”, Изд. “Нов човек”, София, 1998г.