Троица.Бг - Перлата на търпението

Имаме нужда да ни се напомня това, което сме слушали, защото сме склонни да забравяме много бързо. Също така бавно размишляваме върху това, което сме чули, така че е полезно да опресняваме спомените си. Аз обаче вярвам, че сме излезли извън рамките на обикновеното слушане, защото също така сме и видели в историята на Йов това, което е било предназначено да се отпечата живо в нашия ум. “Чули сте за търпението на Йов, и сте видели края от Господа ....” Някои казват, че човека трябва да бъде накаран да чуе евангелието чрез гледане, но библейския начин е да бъде накаран да види тази истина чрез слушане. Вярата, която е окото на душата идва чрез слушане. Смисъла за проповядването на евангелието е “да накара всеки човек да види тайната, която от началото на света е била скрита в Бога, Който създаде всички неща чрез Исус Христос”. Ако погледнем по-задълбочено, това е резултат от плодоносното слушане.

Сега, това което може да се види в писанията е малко по-дълбоко и призовава за повече размисли от това, което просто е чуто. “Чули сте за търпението на Йов” – една интересна история, която и децата могат да разберат, но тя се нуждае от божествено разяснение, за да се проникне в същността на разказа и да се разкрие перлата, която лежи в неговата дълбочина. Това може да бъде казано само от просветените ученици: “И сте видели края от Господа, че Господ е много състрадателен и милостив”. В същото време това, което се вижда, прониква много по-дълбоко в сърцето и обогатява много повече душата, отколкото ако само е било чуто. Смятам, че също така много ни обогатява, когато чуем за търпението на Йов, това ни успокоява и ни дава сила, но е безкрайно по-добро да видим и края от Господа и да възприемем Неговата нежност и състрадание, които Той проявява в болезнени наказания. Това е действителния избор, който води до истинското съкровище и този, който го изкопае е много по-богат от повърхностния човек, който единствено е чул за търпението на Йов и така само е схванал повърхностната истина. Търпението на Йов, за което сме чували е като черупка на някакъв рядък плод от островите на подправките пълни с благоухание, но “края от Господа”, когато вникнем в него е като ядката, която е богато изпълнена с аромат.

Забележете добре причината, поради която текста ни напомня какво сме чули и видели. Когато сме призовани да упражняваме някаква добродетел, имаме нужда да призовем помощта, с която Светия Дух ни е дарил. Ще е нужно да вложим всички наши възприятия в нашето духовно воюване. Често ще бъдем принудени да въоръжим своя ум, като си припомним примерите, които сме чували, като този за Йов и след това да ги подкрепим с това, което сме видели. Търпението на Йов ще ни крепи и този “край от Господа”, който сме видели ще ни дава още повече сили. Ще трябва да дадем всичко от себе си, на което сме способни. В настоящия случай добродетелта, която сме призовани да упражним е търпението и следователно, за да ни се помогне да сторим това, ни се напомнят нещата, които сме чули и видели, защото това е благодат толкова трудно достижима, колкото и необходима, и толкова е трудно да се постигне, колкото и е ценна, когато вие я притежавате.

Текста е предшестван от троен призив за търпение. В седми стих четем: “И тъй братя, останете твърди до Господното пришествие”, и отново: “Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докато падне и ранния и късния дъжд. Останете и вие твърди, укрепете сърцата си, защото Господното пришествие наближи”. По-нататък в десети стих продължаваме да четем: “Братя, вземете за пример на злострадание и твърдост пророците, които говореха в Господното име”. Три пъти ли сме призовани към търпение? Не е ли ясно, че дори сега имаме голяма нужда от него? На много от нас не достига превъзходната благодат, и поради това ние сме пропуснали много привилегии и сме изгубили много благоприятни възможности, в които сме можели да прославим Бога, да препоръчаме вярата и да сме могли да извлечем огромна полза за своите души. Страданието е огънят, който ще премахне нашата нечистота, но нетърпението покварява нашето покорство, което би осигурило истинско пречистване на ума. Това е неблагоприятно, непочтено, изнурително, никога не ни е носело полза и никога няма да ни донесе. Предполагам, че три пъти сме призовани към търпение, защото в бъдеще много ще се нуждаем от него. Нямаме гаранция, че пътя между земята и небето ще бъде лесен, или че морето ще бъде гладко. Не ни е обещавано, че ще бъдем пазени, като цветя в оранжерия, или че като благородни дами ще бъдем забулени от парещите лъчи на слънцето.

Гласът на мъдростта казва: “Бъди търпелив, бъди търпелив, бъди търпелив и може тройно повече да се нуждаем от него, готви се за изпитанието”. Предполагам също така, че сме призовани отново и отново към търпение, защото то се постига трудно. Не е детска игра да бъдеш безмълвен, като овцата пред своите стригачи и да стоиш кротко, докато стрижат топлото ти руно, което те е топлело и успокоявало. Мълчаливите християни които понасят безропотно бича на страданието не са често срещано явление. Ние ритаме като волове, които за първи път са мушнати с остена. Повечето от нас са като млад бик не свикнал с ярема. “Бъди търпелив, бъди търпелив, бъди търпелив” е урока, който трябва да ни се повтаря много пъти, както когато учим децата отново и отново с едни и същи думи, докато те ги научат от дългото повтаряне. Светият Дух, който винаги ни търпи, когато го предизвикваме е Този, Който ни призовава “да бъдем търпеливи”. Исус – безмълвната жертва е Този, Който изисква от нас “да бъдем търпеливи”. Многострадалният Отец е Този, Който ни заповядва “да бъдем търпеливи”. О, ти, който скоро ще бъдеш в небето, потърпи още малко и е видиш, че твоята награда няма да закъснее.

Относно тези две неща ще се отдадем на кратко размишление: Първо, на нас ни е заповядано да бъдем търпеливи и това не е непозната добродетел: “Чули сте за търпението на Йов”.

На второ място, на нас ни е заповядано да бъдем търпеливи и това не е безсмислена добродетел, защото “сте видели края от Господа”.

I. Да бъдеш търпелив не е непозната добродетел: “Чули сте за търпението на Йов".

Забележете, че търпението на Йов беше търпение, като на всеки обикновен човек, несъвършено и пълно със слабости, защото, както някой добре е отбелязал, че сме чували за нетърпението на Йов също толкова, колкото и за неговото търпение. Радвам се, е разказвача на историята е бил толкова безпристрастен, защото ако Йов не е бил и малко нетърпелив, ние можехме да си мислим, че търпението му е неподражаемо и далеч извън възможностите на обикновения човек. Следите от несъвършенството, което виждаме в Йов доказва още по-силно, че благодатта може да направи велики примери от обикновени хора, и това силно чувство на възмущение предизвикано от несправедливостта не трябва да попречи на човека да бъде пример на търпение. Знаем, че Йов е говорил с горчивина и се е доказал като човек, който е бил също като мен, който казва: “Господ даде, Господ взе, да бъде благословени Господното име”. Той беше човек от плът и кръв, същия като мен, който каза “Само добро ли ще получаваме от Божията ръка, без да получаваме и лошо?. Да, той беше човек със същите страсти като моите, който каза: “Макар, че Той ме убива, аз все пак ще вярвам в него”. Чували сме за търпението на нашия Господ и Учител, и сме се опитвали да го подражаваме, и почти сме се отчаяли, но сега, като сме чували за търпението на неговия служител Йов и сме осъзнали като Йов, че нашия Изкупител е жив, ще бъдем насърчени да му подражаваме в покорството пред волята на Господа.

“Чували сте за търпението на Йов”, това е търпението на човек преминал през големи изпитания. Това е много банална и все пак необходима забележка: Йов не можеше да прояви търпение, ако не беше подложен на изпитание, и той нямаше да може да прояви търпението, чиято слава се носи през вековете, чак до наши дни, ако той не беше претърпял изключително страдание. Размишлявайки за неговата история разбираме, че това беше търпение на човек, който беше изпитан ето как – цялото му богатство беше отнето. Останали му бяха двама или трима слуги само да му донесат лоши новини, и всеки един казваше: “Единствен аз се избавих, за да ти съобщя”. Беше изгубил керваните и стадата си; къщата в която се бяха събрали децата му се срути върху тях и ги уби, и приличащият на принц човек беше унижен, и не остана никой, който да му отдаде почит. “Чували сте за търпението на Йов”, в неговите мизерия и нищета, не сте ли видели, че дори всичко да загубите, Бог е все още с вас? Семейната трагедия беше причинила на Йов голямо страдание. Всички негови деца бяха отнети неочаквано, умирайки на едно угощение, без вина, и напълно уязвими, в къщата, където хората обикновено са в безопасност. Неговите деца умряха внезапно, и имаше една ужасна мистерия около тяхната смърт, защото силен вятър от пустинята удари четирите ъгъла на къщата и я преобърна за един миг, и самия Йов е свързвал това необичайно явление с осъждение от Бога или със сатанинско влияние – изцяло свързани с най-болезнени размишления и догадки. Смъртта на най-близките му хора не беше нещо често срещано или желано, и въпреки това те му бяха отнети. Не един син или една дъщеря го напуснаха. Всичките си отидоха! Всичките си отидоха! Той седна сред пепелта – един осиротял мъж, един мъж останал без деца. “Чули сте за търпението на Йов”. О, да имаш търпение, дори когато ненаситният стрелец увеличава стрелите си.

Следователно, (сега говоря повече на себе си) това значи, че сме чували за търпението на Йов, когато е бил подложен на лично страдание. И един човек познаващ жестокостта на човешкия род добре е казал, че: “ние много лесно понасяме страданието на другите хора, но когато опира до нашите кости и нашата плът, и когато изпитанието става сериозно, ние имаме нужда от изключително търпение”. Вероятно никой от нас никога не е изпитвал такава голяма душевна болка, каквато Йов е преживял, ние не сме и едва ли някога ще преживеем, въпреки че понякога сме имали кошмарни нощи и мрачни дни. Всеки крайник се гърчи в силна болка, и всеки нерв е станал път за армии от душевни страдания, които се увеличават все повече и повече. Познато ни е чувството на благодарност затова, че сме останали необезпокоявани в съня си. Йов обаче не може да се похвали с това. “Чули сте за търпението на Йов”, и знаем как той не съгреши, когато от главата до петите беше покрит с гнойни цирки.

Освен всичко това Йов беше подложен и на психически тормоз. Отношението на жена му трябва да го е наскърбило много, когато тя го изкуши с думите: “Прокълни Бога и умри”. Каквото и да е имала предвид, и каквото и да са означавали думите й, тя явно е говорила като една безумна жена, която обезсърчава своя мъж в момент, когато той се нуждаеше от утешителни думи. И как в крайна сметка тези “оскъдни утехи” му се струпаха на главата на фона на неговото нещастие. Безсърдечните човеци се подиграват на личните злощастия, но аз говоря от моето сърце, където съм уверен, че скърбите, които при все, че не ни пречупват, все пак ни носят най-острите пристъпи на болка. Когато ножа проникне в душата ние познаваме самата същност на страданието. Виж как приятелите на Йов го измъчваха с доводи и обвинения. Те натриваха сол в неговите рани, те хвърлиха прах в очите му, тяхната доброжелателност беше жестока, въпреки че бяха добронамерени. Представете си злочестината на човека, подложен на набезите на тези хищни нощни птици в среднощния час, и който като самото олицетворение на търпението все пак не съгреши. Във всяко едно отношение Йов беше сполетян от истински беди, но всъщност не беше истински мрачен, не беше изправен пред въображаемо зло, загубите му не бяха измислени, нито преувеличени. Той изгуби не едно дете и не малко пари от голямото си богатство, но на него му бяха нанесени тежки загуби: унизителна бедност и ужасно мъчение на тялото и ума, но въпреки това: “Чули сте за търпението на Йов”, и чухте повече за неговото търпение отколкото за неговото страдание. Каква утеха е да чуем за такъв човек, и да знаем, че един от нас е преминал през седем пъти нагорещена пещ и все пак не е бил победен.

Търпението на Йов беше търпение на човек, който издържа до самия край. Нямаше провал. Във всяко действие той побеждаваше и до края си остана победител. Следите на слабостта са проявени, но над тях решително доминира благородната сила. Какъв невероятен човек беше той с всичките тези физически и душевни болки, който все още се обръщаше към своя Бог: “Но Той знае пътя по който вървя, когато Той ме изпитва аз ще стана като пречистено злато”. Той размишляваше добре дори в горещината на пламенния устрем на неговия характер и неговите мисли текат толкова гладко, че проумява разсъжденията на своите противници като опитен специалист по логика. Той запазва своята честност и дори издига глас: “Аз знам, че моя Изкупител е жив и, че Той е застане в последния ден над света и въпреки, че червеи ще изядат това тяло аз все още е виждам моя Бог”. О, славно предизвикателство на умиращ човек от неговия безсмъртен Баща.

Врага не можа да триумфира над Йов, той го хвърли на бунището и то стана негов трон, по-величествен от трона на Соломон направен от слонова кост. Циреите и гнойните рани, с които неприятеля покри патриарха го възвеличиха повече, отколкото позлатената броня величае рицаря. Никога Сатана не е претърпявал по-жестоко поражение и вместо да съжаля страдалеца, моята жалост прераства в презрение към врага, който се яде отвътре и пие горчивата чаша на поражението, виждайки се напълно победен от този, който изцяло е бил в неговата власт, и който не е нищо повече от обикновен човек. Със сигурност е вкусил поражението нанесено му от една обикновена човешка рожба. Да, Йов издържа до края и сега стои като стълб на вяра в дома на Бога. Не можем ли и ние да издържим до края? Какво пречи на благодатта да се прояви чрез нас?

Още веднъж можем да кажем, че търпението на Йов е добродетелта на един, който по този начин е станал велика сила на доброто. “Чували сте за търпението на Йов”, и всички епохи са чували за неговото търпение, и небето е чувало за търпението на Йов, и ада също е чувал за него, и това не е останало безрезултатно. Между хората търпението на Йов е голяма морална и духовна сила. Тази сутрин, когато размишлявах над това, аз се почувствах засрамен и смирен, както хиляди хора преди мене. Попитах се: “Какво знам за търпението, когато се сравнявам с Йов?”, и чувствах, че не бях като големия патриарх, както бих могъл да бъда. Припомних си за един проповедник, който се беше ядосал на определени хора и им проповядвал от следния текст: “И Аарон задържа своя мир”. Той отбеляза, че неговата прилика с Аарон не достига по-далеч от факта, че Аарон задържа своя мир, докато той самия не го направи. Може и да не изповядаме разкаяно, че нашата прилика с Йов е същата: той беше търпелив, а ние не сме. Все още, когато мисля за търпението на Йов, това ми дава надежда. Ако Йов беше търпелив под натиска на изпитание и страдание, защо аз също да не бъда? Той беше най-обикновен човек и това, което един човек може да направи, може да направи и друг. Той имаше Бог, който да му помага, също и аз го имам, той можеше да намери опора в живия Изкупител, аз също, и защо да не го направя? Защо да не постигна търпението на човека от земята на Уз? Това търпение ме кара да вярвам в човешката възможност да изпълни волята на Бога, под водителството на Светия Дух. Давай човече, възлюбени приятелю! Недей да се предаваш! Това, което Бог е направил за един, Той може да направи и за друг. Ако човека е същият и ако великия Бог е същият, и бъди сигурен, че Той е, ние със сигурност можем да постигнем търпението в нашия затворен кръг, и за нашето търпение може да се чуе и да се оцени от тези, които ценят плодовете на Духа.

II. Няма да Ви задържам, за да не ви отегча, освен за да кажа това, че да бъдеш търпелив не е неприемлива добродетел, защото според нашия текст има велика любов и нежност в това: “Видели сте края от Господа, че Господ е много състрадателен и милостив”.

Трябва да сме видели в историята на Йов, ако сме наблюдавали правилно, че Бог беше във всичко това. Това не е разказ, в който дявола е единствения актьор, Великия Бог очевидно също присъства на великата драма. Той беше този, който предизвика сатана да обърне вниманието си към Йов и след това го запита за резултата. Независимо, че не е главно действащо лице, Господ присъства във всеки акт на драмата. Бог не беше далече от своя служител докато той страдаше. Всъщност ако имаше някакво място, където мислите на Бог бяха съсредоточени повече, то това беше съвършения, праведен човек, който понасяше силата на бурята. Бог също така и управляваше. Той не присъстваше като обикновен зрител, а освен това и контролираше ситуацията. Той не беше предал юздите на сатаната, напротив за всяка стъпка, която врага предприемаше беше само с разрешение от трона. Той му позволи да лиши от всичко неговия служител, но постави ограничение: “Ето в твоята ръка е всичко о има само на него да не туриш ръка”. Когато завърши този изпит, на врага му беше разрешено да засегне и неговото тяло, Господ отново добави: “Но пощади живота му”. Управляващата ръка винаги възпира. На кучето на ада беше позволено да ръмжи и хапе, но неговата верига не беше махната, и всемогъщия нашийник на ограничението си остана на него. Елате, скъпи приятели, вие които сте в беда, спомнете си, че Бог е във вашите скърби, управлява ги целенасочено и ги държи в Своя контрол, и ти нито си страдал, нито в бъдеще е страдаш повече, отколкото неговата безгранична любов позволява.

Освен това, Господ благославяше Йов чрез всички негови скърби. Несъмнено благословенията идваха към великия стар мъж докато изглеждаше, че той губеше всичко. Не само, че получи двойно повече накрая, но освен това всяка част от изпита се обърна в негова полза. Сега сме видели края от господа, и този край е безкрайна доброта. Господ беше готов във всеки миг да спре пречистващия процес в подходящия за това момент, така че нищо освен най-благоприятното да не се случи, и в същото време не по-малко, отколкото трябваше, за да постигне своята Божествена цел. Истинската милост понякога изглежда немилостива, защото би било доживотно зло ако хирургическия нож не си завърши работата докрай. Бог беше мъдро-милостив и милостиво-мъдър към Йов, и дори в неговия случай на болезнено страдание не позволи да се прекрачат границите на необходимото.

Като видим през какво е преминал Йов, разбираме че Господ в своята милост го преведе през всичко това с мълчалива подкрепа. Този, който изпитваше с едната ръка, подкрепяше с другата. Каквато и да е била целта на Сатана при изкушаването на патриарха, Бог имаше цел, която покриваше и насочваше тази на разрушителя, и тази цел беше постигната изцяло от първата загуба на воловете до последната презрителна насмешка на неговите трима обвинители. Никога не бе поставено под въпрос величието на небето за крайния изход. Вечната милост използваше своята неудържима енергия и Йов можа да издържи преминавайки през изпитанието и да излезе от него по-мъдър и по-добър човек.

Такъв е случая с всички страдащи светии. Ние можем да бъдем дълготърпеливи в нашите изпитания, защото Бог е Този, Който ги изпраща, Той е, Който управлява всички обстоятелства, Той ни благославя чрез тях, Той е, Който чака те да свършат, и Той е, който дава гаранция, че ще ни преведе през тях. Няма ли да се подчиним с радост на Отеца на душите ни? “Да бъде твоята воля” – не е ли най-голямото наше желание? Ще се оплакваме ли за това, с което ни благославя? Ще роптаем ли, когато края на бедата е толкова близо и толкова благословен? Не, ние виждаме, че Господ е много състрадателен и има вечна милост, и следователно ще бъдем търпеливи.

Възлюбени, нека да приемаме скърбите, които ни предстоят с радост, защото божествената любов е тази, която ще бъде с нас през годините, когато различни периоди на изпитания е идват до нас. Живота на Йов можеше и да завърши в първия период без изпитание, но ако патриарха, който имаше съвършено знание за всички неща, можеше да направи избор, не би ли избрал да издържи изпитанието заради всички благословения, които идваха от него? Ние никога нямаше да чуем за търпението на Йов, ако той беше продължил своя живот в благополучие и тази първа част от неговия живот щеше да бъде съвсем обикновена история в сравнение с това, което сега намираме в писанието. Камили, овце, слуги и деца, рисуват една картина на благополучие, но това можем да го видим всеки ден, това което не виждаме всеки ден е търпението, то е което издигна Йов до неговата истинска слава. Бог добре възнаграждаваше своя верен слуга за неговата праведност, когато счете, че той е достоен за изпитание. Бог избра най-сигурния и най-добрия начин да благослови и почете честния и съвършен в своята праведност мъж, който се боеше от бога и отбягваше злото.

Въпреки болката на Бога да наложи такова жестоко изпитание на Йов за негово добро, Той прояви повече милост подлагайки го на него, отколкото ако го беше предпазил. Фалшивото съжаление щеше да позволи на добрия човек да умре в неговия уют, но истинското съжаление заби трън в него и го извиси високо като орел. Това беше велика милост след всичко това, което го извади от благополучието му и го хвърли в калта, защото така той беше откъснат от света и принуден да се бори.

Без съмнение Господ видя определени слабости в характера на Йов, които ние не можем да видим, които искаше да премахне, и може би направи няколко милостиви жеста, които бяха необходими, за да може божествената любов да оформи в него съвършен характер. Вероятно неговото благополучие го беше огрявало докато той беше станал малко по-твърд в поведението и съжденията си, и затова Господ пожела да смекчи и изглади неговия благороден дух. Общоприетите добродетели не му липсваха, в тях той беше съвършен, но му липсваха някои съвършенства на един по-висш дух, и те не можеха да бъдат придобити по никакъв друг начин освен чрез тежкото страдание. Нищо повече реално не можеше да бъде направено за Йов, освен чрез божествената намеса, защото ако се удвоеше броя на камилите и овцете му, това само би увеличило грижите му, тъй като той вече си имаше достатъчно; както и за децата му, защото той вече имаше голямо семейство и всички земни блага в изобилие; но надарен двойно с по-голяма милост, двойно повече опит, двойно повече познание от Бога, може би двойно по-благ характер от преди, беше такова богатство, което само милостивия Бог можеше да дари в своята мъдрост и благоразположение. Само така той можеше да стане двойно по-богат с най-редките от всички ценности, и Всемогъщия го направи такъв.

Разглеждайки въпроса от друга гледна точка, може и да открием, че Йов беше подложен на изпитание, защото Бог е сметнал, че може да го изпита не само дарявайки го с изключително благосъстояние. Този двоен дял би бил твърде голям за патриарха ако той не беше издигнат на по-високо ниво. Ако е трудно да понесеш изобилието, още по-трудно е да понесеш недостатъка, и следователно на тези, които Бог обича, той дава повече благодат, отколкото богатство.

Чрез своите изпитания и търпение Йов получи не само двойна благодат и двойно богатство, но също той получи и двойна почит от Бога. Той беше застанал много високо между големите благородници, като съвършен и праведен човек преди своите изпитания, но сега той е достигнал до много висок ранг на духовно благородство. Дори нашите деца го нарекоха: “Най-търпеливият човек подложен на болки и страдания”. Той се издигна от рицарството на искрената доброта до благородството на героичното устояване. Отначало притежавайки богатства той запази своята честност, но на края той беше издигнат да седне между тези, които Бог прослави в огъня. Благодат, справедливост и истина блеснаха като ярки звезди на небосклона на неговия благочестив характер, но сега луната на търпението посребрява всичко и осветява сцената с изключителна красота. Разбира се Бог може да обича някой от нас толкова силно, че да реши да ни дари с достойнството на изпитанието, и да ни направи рицари не на златното руно, но на железния кръст. Какво велико състрадание и голяма милост се изискват, за да се наложи такава участ на нашата недостойна същност?

И така, Йов посредством своите изпитания и чрез Божията милост, беше въздигнат и стана изключително полезен. Той беше полезен преди да бъде подложен на изпитание, така както малко хора с богатство и власт биха могли, но сега неговия живот носи вечния плод, който благославя хората всеки ден. Дори и ние, които сме тук днес сме чули за търпението на Йов. Хората от всички възрасти се учат от този човек. Братя и сестри, ние не знаем кой ще бъде благословен чрез нашите болки, чрез нашите страдания, чрез нашето бреме, ако сме търпеливи, когато ги понасяме. Такъв е случая със служителите на Господа, ако Той иска да постигне нещо чрез тях, за да бъдат полезни – те трябва да преодолеят трудния и неравен път до върха на планината. Ако утешаваме Божиите чада, които страдат, първо трябва да сме страдали ние. Нашето страдание ще направи от житото хляб за светци. Злощастието е най-значимата книга в нашата библиотека, отпечатана с черни букви, но сияеща със собствена светлина. Йов е велик утешител и радетел за търпение, но никой не се обръща за утеха към Валдат, Софар или Елифаз, които бяха мизерни утешители, защото никога не са познавали мизерията. Вие скъпи сестри, които Господ ще направи утешители на семействата ви, трябва също да преминете през школата на страданието, меч трябва да се забие в сърцата ви, за да бъдете облагодетелствани и благословени сред жените. Все пак нека помним, че няма да бъдем благословени в страданието си, ако не го понасяме търпеливо. Ако ритаме срещу остена, той ще ни нарани, а няма да ни подейства като стимул. Ако се бунтуваме срещу Божията воля, можем да превърнем Неговото лекарство в отрова, и да увеличим злощастията си ако откажем да ги понасяме. Бъдете търпеливи! Бъдете търпеливи! Бъдете търпеливи, и от тъмния облак ще се изсипе благодатен искря дъжд. “Чували сте за търпението на Йов” – подражавайте му. “Видели сте края от Бога” – наслаждавайте се. “Той е много милостив и благосклонен” – отдайте Му се. Божествен Дух, посади в нас уханното цвете на търпението, за да служим на нашия милостив Спасител! Амин.