ОМИЛОСТИВЕНИЕ
(Propitiation)
Думата омилостивение се среща три пъти в Кинг Джеймс превода на Новия Завет. Гръцката дума (hillasmos) разгледана като съществително се среща в І Йоан 2:2 /”Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за ….. целия свят”/, и в І Йоан 4:10 /”В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас, и прати Сина Си като омилостивение за греховете ни.”/. Прилагателното (hilasterion) , което понякога се употребява като съществително също е преведено “омилостивение” в Римляни 3:25 /”Когото Бог постави за омилостивение чрез кръвта Му посредством вяра”/ В Евреи 9:5 hilasterion е употребена, за да ни насочи към “мястото за милост” в Старозаветната скиния. Глаголната форма на думата (hilaskomai) също се среща два пъти. В Лука 18:13 бирникът се молеше: “Боже, бъди милостив към мене грешника”. Евреите 2:17 казват, че Исус беше милостив първосвещеник “за да извърши умилостивение за греховете на людете”.
В Гръцката литература и трите форми на тази дума означават омилостивявам. Те са употребени във връзка с езическите религиозни обряди. Глаголната форма означава “омиротворявам” и винаги е употребена във връзка с езическите богове /Омир, Одисей 3.419/. Hilasterion се отнася към омилостивителната жертва, и hilasmos означава “ средство за омиротворяване” /Плутарх /. Езичниците принасяха жертва като средство за смекчаване гневът на техните богове. В добавка на това, има няколко примери от гръцкия свят на думата hilasterion , която означава паметник издигнат, за да почита божество. На остров Кос е бил намерен надпис, който гласял: “обещан дар, който народа на Кос е издигнал като hilasterion за битката на Император Августин” /Мoulton and Мilligan/.
Р. Аба в Тълковния речник на Библията декларира, че hilaskomai в класическия гръцки език означава “омилостивявам”, но също така набляга, че тя има и “по-рядко второстепенно значение - “изкупвам””. След това, той се опитва да докаже, че основното значение на това семейство от думи в Гръцкия Стар Завет /Септуагинтата/ е “изкупване”, и употребата на тези думи в Септуагинтата изразяващи “омилостивение” е “рядко и се среща като изключение”. След това той твърди, че значението на hilasterion и hilasmos в Новия Зевет, води началото си от тяхната употреба в Стария Завет, “където те имат основно значение “изкупване”, и като религиозни термини не носят значението на “милостив Бог””. Той казва, че идеята за омилостивението “не е изтъкната в Стария Завет”. Тя изразява езическата концепция за укротяване гнева на Божеството, и не е подходяща за религията на Израел. 1
Думата “изкупвам” означава “да замениш вината посредством изстрадване на наказание”, “да дадеш удовлетворение”, или “да направиш изкупление”. Очевидно е, че въпросните думи имат поне това значение. В Левит 25:9 hilasmos говори за Деня на Изкуплението, и в Числа 5:8 се отнася към жертвата на изкуплението. Въпросът е, дали е правилно или не да се употребява по-силният термин “омилостивение” относно Бога. Аба допуска, че Старогръцкия свят е използвал тези термини, като е имал предвид “омилостивение”. 2 Тогава би било опасно за Павел да използва тези термини в Старогръцкия, което всъщност е правел без да поеме риска, тези думи да бъдат разбрани точно като “омилостивение” в известен смисъл. В допълнение на това, той не се е опитвал да избегне такова разбиране, обяснявайки ги по друг начин. Още повече, било е прието, че докато идеята за омилостивение не е била изтъкната в Стария Завет /някои биха казали, че е била изтъкната/, тя все пак се среща. Ако въобще се среща, то тя трябва да бъде разгледана, така че честотата й на употреба е спорен въпрос. Тогава какво означава “омилостивение”? В християнския контекст идеята е не да се омилостиви разгневения Бог, а да се отговори на Неговите праведни изисквания, “така че, Неговата власт да бъде продължена и Той да може да покаже милостта Си чрез прилагане на справедливост” (Wuest). Това е много ясно обяснено в Римляни 3:25-26, “Него Бог постави за омилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра ….., за да покаже Своята правда в настоящето време - че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Исус”. Божията праведност е била удовлетворена по такъв начин, че Той е могъл да прости греховете и да бъде справедлив. Неговият план за изпълнение на това е бил посочен много преди това време в Исаия 53:11, “Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити”. Той не можеше да опрости греховете, ако я нямаше жертвата за грях. /Евреи 9:17/
Друга разлика между езическата концепция за Бога и библейското учение относно Бога е, че Той е винаги същият. Бог е непроменим, но Неговото родствено отношение се променя към тези, които идват при Него с вяра. Той може да действа различно към тях от позицията на омилостивителната жертва на Христос, “не защото Той се променя, но защото Той винаги действа според Неговата неизменима праведност” (Vine).
Все още има някои, които спорят, че идеята за омилостивение не се среща в Новия Завет. Някои автори може да спорят, че езическата идея не се среща в Новия Завет, но тя вече е била показана в Римляни 3:25-26. /Виж също І Йоан 2:2; 4:10/. Истинският въпрос е, дали Божията праведност изисква изкупление за греховете или не? Новият Завет ясно говори, че е необходимо. Всички термини, които говорят за Христос като жертва или принос за грях са доказателство. Ефесяни 5:2 казва, че Исус даде себе си като “принос и жертва на Бога за благоуханна миризма”. Той е “нашата пасха”, “пожертвана за нас” /І Коринтяни 5:7/. Той е Божият Агнец /Йоан 1:29, 36; І Петрово 1:19/. Дори нещо повече, има пасажи, които Го описват като Този, Който ни измива със Своята кръв. /Виж Откровение 1:5/.
Има някои автори, които отхвърлят идеята за омилостивението и преваждат hilasmos и hilasterion с думата изкупление. Например, Аба казва: “Няма идея в Новия Завет описваща Божият гняв, която да е била омилостивена чрез жертвата на Христос”. Това е Бог в Христос, Който примирява света със Себе Си. /ІІ Коринтяни 5:19/ 3 Идеята за примирението е определено Новозаветна концепция. Обаче, да се направи такова изказване е все едно да се направи заключението, че примирението (katallage) и омилостивението (hilasterion) са синоними, които очевидно не са. Както Тренч отбелязва, че примирението декларира, че ние сме били врагове с Бога, и чрез смъртта на Христос сме станали приятели С Него, но “как сме станали приятели” katallage не би могла да обясни. Тя сама по себе си не означава удовлетворение, изкупление, мирянинът, Посредникът, Първосвещеникът; всички тези понятия се съдържат в hilasmos”. При katallage човекът е примирен с Бога, при hilasterion Божията праведност е удовлетворена.
Една последна бележка към думата hilаsterion засяга въпросът дали думата може или не може да бъде преведена повече като ”умилостивилище”, отколкото като “омилостивение”. Въпросът възниква, защото тази дума е използвана в Септуагинтата, за да преведе еврейският термин за умилостивилище /Изход 25:16-17/, и в Евреи 9:5 думата също така говори за умилостивилище. Както и да е, Дейсман вероятно е прав, като прави заключението, че hilаsterion не е точна интерпретация за “умилостивилище”, но би могла по-подходящо да бъде преведена като“умилостивителна догма”. 4 Преводът “умилостивилище” в Римляни 3:25, не е точен превод на hilаsterion, защото ударението се поставя не на мястото на изкуплението, но върху самото изкупление за греха.
Тази статия е взета от книгата
SALVATION - Word studies from the Greek New Testament
by Gerald Cowen - стр 52-56.
1 R. Abba, “Propitiation” in The Interpreter’s Dictionary of New Testament Theology, ed. By Colin Brown, 3 vols. (Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1976), 2:40.
4 Adolf Deissmann, Bible Studies. (Edinburgh: T.& T. Clark, 1909), 125-135.