ПРИМИРЕН
(Reconciled)
Да бъдеш примирен е да бъдеш възтановен във взаимоотношение на единство, хармония и съгласие. Според Библията хората се нуждаят от примирение защото техния грях ги е отчуждил от Бога. Бог е усигурил средството на примирението чрез смъртта на Исус. Библията говори само за нашата нужда дабъдем примирени с Бога, а не говори, че Бог има нужда да бъде примирен с нас. Въпреки, че това е вярно, Библията е ясна, че примирението може да се осъществи, защото Исус Христос изкупи греха ни чрез смъртта Си на кръста. По пози начин Божията святост е задоволена чрез премахването на греха, и Неговата праведна личност също е задоволена чрез голямото наказание за него.
Katallasso
В Новия Завет Katallasso е използвана на едно място в контекст на взаимоотношение между съпруг и съпруга. 1Кор 7:11 казва, “но ако го е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си”. “Нека да се помири” показва, че примирението е някакво действие, което трябва да бъде извършено спрямо отчуждения човек, то не е просто нещо, което и се случва на нея. Тя трябва да промени отношението си към своя съпруг. В пасажа не се споменава какво е било отношението на съпруга, обаче изглежда, че има начин за нея да се върне при него. Но така или иначе дори той да е извършил нещо лошо от своя страна, на нея все още и се заповядва да се примири (да промени своето враждебно отношение) към своя съпруг.
Най-важната употреба обаче е в контекста на взаимоотношенията между Бога и човека. Само Павел използва Katallasso с това значение. Глаголната форма е употребена пет пъти: (Рим 5:10 - два пъти, 2Кор 5:18-20) в този контекст, и като съществително четири пъти: (Рим 5:11, 11:15 и 2Кор 5:18-19).
Основния наблег на думата е върху промяната на взаимоотношението между Бога и човека, и понеже Бог не се нуждае да бъде примирен с нас защото Той не ни е враг, промяната засяга единствено нас. Римляни 5:10 говори за примирението като за нещо важно за времето, “когато бяхме врагове”. Тази промяна, която е реализирана в тези, които вярват е различна от значението на думата оправдание. Думата оправдание говори за премахване на вината, която се изтъква в Божия закон и възтановяване в правно отношение на нашето стоене пред Бога. Примирението отива доста по-далеч от това. Целия ни живот е променен. Изявлението: “Ако е някой в Христа той е ново създание - старото премина, ето вдичко стана ново” се употребява във връзка с примирението (2Кор 5:17).
Втория аспект засягащ примирението, на който трябва да бъде наблегнато е факта, че то е направено възможно единствено чрез смъртта на Христос. Павел казва: “А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе си чрез Исус Христос,......т.е., че Бог беше в Христос и примири света със Себе Си” (18и19). Наблега тук не е върху същността на Троицата, но на това, което Христос е направил. Ако Бог не ни “вменява” прегрешенията поради снабдяването направено в Христос, което е премахнало Неговия гняв, означава ли, че също е било променено и Божието отношение към греха? Разбира се, че не. Бог винаги действа “според Своята непроменяща се праведност и грижа”. Трябва също да бъде отбелязано, че гнева, “където няма личен елемент е критерии за морално здраве, само ако е придружен със скръб” (Vine). Истинската любов може да съществува заедно с праведно негодувание, но любовта и враждата си противоречат едно на друго. Съвършенния пример в това е отношението на Исус към Юдеите, когато те не Му позволиха да изцели човека с изсъхналата ръка защото беше събота.
В Марка 3:5 е записано: “И като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: “Протегни ръката си”. Когато Бог се гневи и скърби поради нашия грях, това е в резултат на Неговата святост, която е коренно противоположна на нашата греховност. Обаче това по никатъв начин не премахва Божията любов, която достига до човечеството дори “когато бяхме още грешници” (Рим 5:8). Божиите дела към нас винаги са подтикнати от любов, а не от враждебност. Това е очевидно от факта, че Исус умря “за” нашите грехове: “Който за нас направи грях Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (2кор 5:21).
Друг въпрос, който трябва да бъде зададен е дали хората са активни или пасивни в примирението? Дали хората примиряват себе си с Бога или Бог ги примирява със Себе Си? И двете твърдения са верни, или както е било казано, “Истинския отговор е, че те са направени активни” (Kittel). Първо, Бог ни е “примирил със Себе Си чрез Исус Христос”. След това ни е посветил “словото на примирението” или “служението на примирението”. И накрая на грешниците е заповядано “да бъдат примирени с Бога” (2Кор 5:18-20). Бог прави примирението възможно, но всеки индивидуално трябва да откликне според предложението, което Той прави. Бог дава на хората две неща, “ и право и сила да се примирят с Него” (Kittel). Той не ги насилва, но ги моли настойчиво да реагират според Неговот мило предложение. Както говорихме вече в началото на статията, ако жената, на която е казано да се примири със своя съпруг (1Кор 7:11), остане пасивна, тогава тя не може да има основа, на която да се опре във взаимоотношенията си със своя съпруг. “Дори ако тя не прави опит за помирение, накрая тя трябва да откликне на опита на съпруга си” (Kittel).
Последния пункт, който може да бъде пропуснат е обсега на примирението. Докато той се занимава с личностите и тяхното взаимоотношение с Бога, трябва да се отбележи, че делото на Христос не беше просто за неколцина, но за целия свят, и поканата да бъдат примирени важи за всички. Бог е назначил посланници да молят настятелно хората да приемат Неговото условие: “Бог беше в Христос и примири света със Себе Си, ....И така от Христова страна ние сме посланници”. В допълнение Павел казва, че Бог отхвърли Израел с цел “примирение на света” (Рим 11:15).
Apokatallasso
Преди да бъде завършена тази тема трябва да бъде изтъкнато, че има две други думи, които са преведени като примири. Едната е аpokatallasso, която е абсолютно същата като думата спомената по-горе освен допълнението на представката аpo (от). В значението си тя е абсолютно същата като katallasso. Представката единствено подсилва думата. Тя означава: да примири изцяло, да премахне всичката враждебност. Намира се в Ефесяни 2:16, където се говори за юдеина и езичника, които се примиряват с Бога. Дори думата е обяснена в значение “по този начин си убил враждата”. Още е обозначена с правене на мир с Бог чрез кръста, което прави човека от Негов враг в Негов приятел (Кол 1:20-21). Въпреки, че думата не се среща в гръцката литература преди новозаветните времена, тя се възприема като една от думите, които Павел е въвел в употреба.
Diallasso
Другата дума преведена примири е diallasso. Среща се само веднъж в Новия Завет. Тя е по-различна от другите две, за които говорихме в това, че се отнася до прекъсването на взаимната враждебност в която двете страни променят своето отношение. В Матея 5:24 се отнася по-скоро до прекратяването на враждата между двама братя отколкото между всеки един по отделно и Бога. Матей казва, че ако брат ти има нещо против тебе, “остави дара си там пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела и принеси дара си”.
Тази статия е от книгата
SALVATION - Word studies from the Greek New Testament
by Gerald Cowen - стр 103-107.