2. Божието слово у предвестниците на Реформацията
2.1. Пиер Валдо и Валденците
В края на XIIвек, идеите на Пиер Валдо и валденците наподобяват протестанските и пуританските идеи.
През 1176г., Валдо – заможен френски търговец след като прочита Новия завет, бива поразен от думите на Христос и дълбоко докоснат от евангелието продава цялото си имущество и се посвещава на проповядване.
Създава обност, която се нарича “Бедняците”, които искат от Римската църква да им бъде разрешено да проповядват, но поради това свое искане, както и поради издигането на Библията като авторитет за вяра и живот, валденците са анатемосани от папата. В следствие на което, сформират своя църква със свои епоскопи, свещеници и дякони, и заявават, че тяхната църква е истинската.
Основна черта на служението на валденците, е проповядване по двама на родния им език. В своята духовна практика те имали видения, пророчества и изпълване със Св. Дух. Днес в Северна Италия има около 35 хил. валденци.
2.2. Джон Уиклиф и Лолардите
През 13 и 14 век в Западна Европа се наблюдава упадък в папската власт и намаляване авторитета на църквата. Стремежът към отхвърляне на подчинението на Свещенната Римска империя в религиозно и политическо отношение, довежда до организиране на протести и бунтове против Рим. Желанието на повечето нации е да се обособяват в самостоятелни национални държави със независими църкви.
В Англия борбата за независимост е оглавена от Джон Уиклиф, който е преподавател в Оксфорд. В своя труд “За гражданското господство”, той се обявява за изземването на имуществото на църквата и преминаването му в ръцете на гражданството, с мотива, че водачите на църквата са покварени и не го използват за слава Божия, но за себе си.
Обявява, че не папата е глава на църквата, а самия Христос; че Библията е авторитета, а не църквата, и че тя трябва да се чете на роден език. Така Уиклиф превежда, и през 1381г., издава Новия Завет на английски. Създава общност от проповедници – миряни, които се наричат “Лоларди”.
Негови студенти, пренасят учението му в Чехия, където то става основа за учението на Ян Хус, който от своя страна повлиява на Лутер и Уесли, относно възгледа за авторитета на Библията.
2.3. Уилям от Окам и Номиналистите
В зенита на Схоластицизма, се създава негово алтернативно движение – “Номинализъм”.
Негов водач е Уилям от Окам (1280-1349г.). Францискански монах, неговите идеи за “естеството на действителността”, влияят на Лутер. В своето произведение: “Universalia postrem”, той набляга върху отделната личност, а не върху общността, институцията. Издига откровението срещу разума. Божиите принципи не могат да се докажат чрез разума, те трябва да бъдат приети въз основа на авторитета на Библията. Бог е познаваем чрез вярата. Обявява се против папството, като също потвърждава, че Христос е глава на църквата, с което подкопава авторитета на църквата и така привлича вниманието на Лутер към своите възгледи.
2.4. Еразъм Ротердамски и Хуманистите
Може би най-голямо влияние върху Лутер и реформаторите оказват Еразъм Ротердамски и хуманизма. Девизът на хуманистите: “Назад към изворите”, става и девиз за Реформацията. Те проявяват интерес към класиците, Отците на църквата и екзегетическото изучаване на Божието слово.
Издадения от Еразъм през 1516г., Нов Завет на старогръцки става основата за превода на Новия Завет на Лутер на немски, както и основа на духовната дейност на Улрих Цвингли, който го преписва саморъчно и научава наизуст Павловите послания.
От направеният по-горе преглед става ясно, че предвесниците на Реформацията дават една добра основа за реформаторите, и повлияват за развитието и оформянето им на възгледа за авторитета на Божието слово за вяра и живот.
Назад | Съдържание | Напред