5. Проповядването на реформаторите
С премахване на външната показност и ритуалност в Католическата литургия, в основата на богослужението е поставено проповядването на Божието слово. На централно място в църквите е поставен амвона, а зад него Господнята трапеза – наредба, която символизира новата промяна.
Лутер в своите седем стълба на църквата6 на първо място поставя проповядването на Словото. Христос е центъра. Проповядването изпълва целта на Богослужението. Там, където се проповядва словото и се отслужват тайнствата, там е истинската църква. Проповедника е обърнат към събранието, в противоположност на свещеника, “който прави нещо тайно от събранието”. За да повярва някой, трябва да чуе словото, за да чуе словото трябва да има проповедник, настоява Лутер като цитира Рим. 10:17. Той изобличава мързеливите проповедници. За него има три белега за добрия проповедник: 1) Изправя се пред събранието; 2) Говори ясно; 3) Знае кога да спре.
За Калвин, когато проповядва проповедника Словото Божие, не Говори той, а Самия Бог.
Всички реформатори (ранни и късни), са наблягали на проповядването, както и самите са били добри проповедници. Излагали са словото последователно, и са го проповядвали с плам. Например, Лутер със своите изложения върху Посланието до Римляните, запалва своите студенти за идеите си; Калвин през седмицата е проповядвал от Стария Завет, а в неделя от Новия; В началото на своето служение в Цюрих, Цвингли преминава последователно през целия Нов Завет за 6 месеца, след което се прехвърля на Стария; Мено Симонс, поради заплахата към Анабаптистите, под смъртна опасност проповядва нощем. Наречен е “Евангелски проповедник”; Чарлз Уесли, поради недопускане до църковните амвони в Англия, излиза навън и проповядва на всички, които искат да го слушат. На него принадлежи крилата фраза “Света е моята енория”.
Много от реформаторите, заедно с последователите си са били пътуващи проповедници.
Назад | Съдържание | Напред