Начало > Креда, разработки, басни > Разработки
Откровение
Google
БЪЛГАРСКА БИБЛЕЙСКА АКАДЕМИЯ “ЛОГОС”

ЕСЕ НА ТЕМА
“КАКВО РАЗБИРАМЕ ПОД ТЕРМИНА ОТКРОВЕНИЕ И КАКВО ИЗРАЗЯВА ТОЙ”?

ДОМАШНО ЗАДАНИЕ ОТ ДАНАИЛ РАДКОВ
КЪМ КУРСА “СИСТЕМАТИЧНО БОГОСЛОВИЕ”
ПРЕПОДАВАТЕЛ ЕВГЕНИ НАЙДЕНОВ

СОФИЯ, ФЕВРУАРИ 1998

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Бог, в Своята безграничност и недостижимост, живее в реалност различна от човешката. Това твърдение се подкрепя от много цитати в Св. Писание, например: Йоан 1:18 “Никой кога да е не е видял Бога; единородният Син, който е в лоното на Отца, той го изяви.”; 1 Тим 6:16 “Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна сила. Амин” ? “Непристъпна светлина” означава ? недостъпна за нас. Никой човек, чрез своите собствени усилия: (чрез дела, разум, интуиция и пр.), не е в състояние да достигне до Бога, още повече да Го опознае и да разбере Неговата истинска същност. Тъй като, по чисто човешко схващане ? Той е горе на небето, а пък ние сме долу на земята; Той е Творец, а ние ?творение, по-лесно е Той да слезе долу, отколкото ние да се качим горе. Като прибавим и пораженията на греха, които са притъпили духовните ни възприятия, картината става пълна. Разбирайки нашата слабост и неспособност да го направим, самия Бог поема инициативата. Той се саморазкрива на нас или ако използваме богословския термин, Той ни дава откровение за Себе си.

Смисълът на термина “откровение” в църквата, на която принадлежа не се разбира точно според библейското му и богословско значение, въпреки, че има някакъв нюанс. Когато след молитва водещия попита дали има някакво откровение или видение, той няма предвид дали на някой Бог му се е открил (защото се предполага, че всички в църквата вече са вярващи), а по-скоро дали Светия Дух е говорил нещо на някой лично. Както ще видим по-късно има такова общуване с Бога, но с това не се изчерпва цялостното значение на термина.

Целта, с която разискваме тази тема е: 1) да разберем, че човек не може сам да достигне до Бога, затова 2) има нужда Той да му се открие; 3) след това да наблегнем на важността на отклика - начина по, който той ще отвърне (ще приеме ли истините за Него и ще се съобразява ли с тях; 4) да видим начините по които Бог се разкрива и 5) ролята на Светия Дух в тях; 6) лично за мен да си изясня обхвата на откровението, и 7) с разработването на темата да достигна до нови истини, на които и други да науча ? според наставлението на Павел към Тимотей в 2Тим 2:2: “И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.”

Обхвата на есето не е изчерпателен, но е достатъчно за да се навлезе до такава степен в предмета, така че той да бъде обяснен. Тъй като, темата се дискутира почти във всеки учебник по богословие, за мен беше лесно да намеря необходимата литература. В тези книги тя е поставена в началото, което ни говори за нейната важност и актуалност. Различните автори насочвайки се към едни и същи подтеми ми дават увереност за истинността на от мен материал.

II. ЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРМИНА “ОТКРОВЕНИЕ”

Стар завет

Еврейската дума е “гала” и означава “голота”.1 Използвана в Исая 53:1 “Кой е повярвал известието ни? И на кого се открила мишцата Господня?” буквално “се е оголила” в спасителното дело. Една от молитвите на Давид, записана в 2Царе 7:27 гласи: “Защото Ти, Господи на силите, Боже израилев, откри на слугата си като каза: Ще ти съградя дом, затова слугата ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли в тая молитва.”, букв. “Ти Си оголил ухото на слугата Си. На Данаил му бяха открити истини за Бога във видение: Данаил 2:19-22 “Тогава се откри тайната на Данаила в нощно видение. Тогава Данаил, като благослови небесния Бог, проговори. Данаил рече: Да бъде благословено името Божие от века и до века; Защото мъдростта и силата са Негови. Той изменява времената и годините, сваля царе и поставя царе, Той е, който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината, и светлината обитава с Него”.

Нов завет

От гръцки “апокалипсис”, означава: разкриване, откриване или разбулване на нещо скрито или тайно.2 Използвано в Откр 1:1 “Откровение на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си , онова което има скоро да стане, а Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан”; Гал 1:11-12 “Защото Ви известявам братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко, понеже нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа”; Мат 11:27 “Освен Отца, никой не познава Сина, нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да го открие”; Мат 16:17 “Блажен си Симоне сине Йоанов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Отец ми, Който е на небесата”

Като обобщение на значението и разгледаните примери в Стария и Новия Завет можем да кажем, че това разкриване е в ръцете на Бога. Той се разкрива (Мат 11:27; Дан 2:19-22) или открива други неща, които не са достъпни за човека (бъдещи събития ? Откр 1:1 и пр.).

Както вече посочихме във въведението то е лично (имаме един личен Бог, Който се разкрива на личност ? каквато е единствено човека, която може да общува с Бог, за разлика от животните. Брус Милн пише: “Тези понятия посочват, какво има предвид Библията всеки път, когато казва, че Бог говори и се открива на мъже и жени: Библейската религия е религия на откровението, вяра която се основава на претенцията, че Бог е дошъл при нас и се е разкрил”.3

III. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ

Библейското откровение е разделено на две части: общо и конкретно (специално, специфично). Общото започва по-отдалеко да говори за Бога. То е достъпно и влияе на всички човеци, независимо то расата, географското им местонахождение, религиозни (не християнски) вярвания. Казва на хората, че има Бог, напомня за Неговото съществуване, за Неговата сила и могъщество и че той е по-висш от тях. Специфичното откровение е втората крачка на Божието откровение, което посочва целта и как да се стигне до нея. Представя Бога на Библията и пътя към Него чрез Исус Христос. То не е така универсално, не защото Бог го ограничава, а защото неговото приемане зависи от самия човек, както е записано в Рим 1:21 “Защото като познаха Бога не Го прославиха като Бог”, (не откликнаха на общото откровение). Ще се спрем на по-подробно на двете части:

Общо откровение

Творението

Едно от най-големите доказателства за съществуването на Бога е творението или природата. Планините, дърветата, цветята и всички земни твари (животни и птици), водата, слънцето и пр. са неща красиви и уникални по своите форми, цветове и пр.. Те не биха могли да бъдат създадени безличностно (случайно) и чрез еволюция да се развият до състоянието, до което ги виждаме (както се опитва да ни убеди теорията за еволюцията). Зад тяхното изящество и красота е по-вероятно (разумно) да стои ръката на личност, която е по-изящна и прекрасна. Този, който ги е сътворил се предполага, че е по-висш, който с разум и творчество е направил всичко това. Кой друг би оставил подобен отпечатък освен Бог. Рим 1:20 много ясно подкрепя тази теза: “Понеже това, което е невидимо у него, сиреч неговата сила и Божественост, се вижда ясно разбираемо чрез творенията. Други два много важни пасажа, които са съгласни са: Пс 19:1-4 “Небесата разказват славата Божия, и просторът възвестява делото на ръцете Му?.”4. Преводът на Мартин Лутер, Жан Калвин и някои други богослови на ст.3 гласи: “Няма език и няма място където да не е чуто това известие” и говори за универсалност (достигане на всички нации и народи по света) на посланието за бога изявено чрез творението. И проповедта на Павел на Ареопага: ДА 17:22-31 “Между всички идоли в Атина имаше и един странен жертвеник, на който е написано:На непознатия Бог”. Тези хора имаха знание за Бога на Павел, защото му бяха определили място, където да жертват в знак на уважение към Мего. Апостолът обяснява Кой и какъв всъщност е Той и какво прави за тях.От това общо откровение в ст. 24 “Бог, който е направил светът и всичко що е в него, като е господар на небето и земята?..”, продължава по-нататък да им говори за специфичното откровение (възкресението на Исус Христос ст. 31).

Тук на това място искам да дам един нагледен пример (случка), на това как един невярващ може да достигне до общото откровение. Това е действителен случай, който ме изуми и потвърди тезата, че наистина общото откровение е достъпно за невярващите. На 27. 01. 98г. бях на поредния си час по английски. След като ми провери домашното, учителят каза, че усложнявам твърде много изреченията. Даде ми пример как от една проста структура: I do something, мога с наслагване, да я обогатявам и да трупам думи без да нарушавам словореда. Той беше следният: 1) God does something; 2) God does something good; 3) God makes people feel good; 4) God kindly makes all the people feel good; 5) God Almighty kindly makes people all over the world feel His kindness. Не вярвам, че това развитие на мисълта е само граматически, но че в неговото съдържание има съзнание за Бога.

Моралната спирачка

Друг факт, който говори за съществуването на Бога е моралната спирачка у невярващите. Особено за нас българите е много показателно различаването на злото и заклеймяването му, дори това се прилага като страна на религиозната дейност. Добротата и милосърдието са най-често спряганите добродетели, които се очакват да се видят у християнина. Дори те са критерий за набожност: “Не съм убил”, “Помагам на бедните”, “По природа съм добър”, “Да се стремим да бъдем по-добри”, “Да си помагаме един на друг”, “Да се обичаме”. Тези изявления често се чуват от устата на невярващите. И тази морална спирачка говори за чувството на отговорност пред Висшата сила. Бих казал, че това чувство спира хората да не се изпоядат едни-други като животни, което чувство въпреки грехопадението напомня за близостта и връзката с Всевишния.

Намесата в човешката история

Третият също така явен фактор е намесата на Бог в историята на човечеството (особено историята на Израил). Това е било явно както за Израел, така и за народите около него напр. Египет, и на нашите съвременници чрез историческите факти от библията и световната история. Пророк Данаил много ясно е прозрял това в 2:19-22.

Важният въпрос?

Въпросът дали човек може да се спаси без да е посещавал църква, без де е чел Библията, и без някой да го е запознавал с Исус Христос остава актуален и днес. Имало е такива случаи, когато хора отделени от цивилизования свят са достигали до частично познание на Бога. Достигайки до мястото, където те разбират своето грешно състояние и нищожност имат нужда да бъдат простени и спасени. Затова им трябва Спасител и личността пред Която да бъдат оправдани. Според мен това познание не е достатъчно да задоволи Божиите изисквания. Такъв човек при благоприятни условия и добра воля трябва да направи втората крачка, но ако не я направи ще бъде съден според знанието си. Вече споменахме проповедта на Павел в 17гл. На Деяния апостолски където от общото познание на Бога, той насочва своите слушатели към специалното (към Исус Христос).

Специално откровение

Една дефиниция гласи: “Специално откровение е Божието себе-разкриване към личности, които прави способни да влязат в спасителни взаимоотношения с Него”.5 Това става чрез лично откриване, както Конър изтъква: “Целта на всичкото Божие откровение е да може човек да опознае Бога лично”6 и добавя: “чрез лична опитност”7. Много хора днес се отнасят с подозрение към свръх-естествените (явни) действия на Бога поради страх или злоупотреба с някои религиозни практики, които са наблюдавали. Изпадат в крайности, като отричат всякаква вероятност Бог да им говори. Те самите трябва да са наясно, че вече Той им се е открил по един неприемлив за обикновения човек начин и това им е помогнало да се осъществи свръх-естествената среща с Него. За лично откриване на човека имаме различни примери в Библията: Бог се откри на Авраам ? Бит 5:21-24; Откри се на Моисей при горящия храст ? Из 3:1-5; Илия имаше възможността да чуе “Божия тих нежен глас” ? 3Царе 17:2-4; Петър не би могъл да стигне до заключението, че Христос е Месия, ако Отец не му го беше открил ? Мат 16:17-18. Виждаме как след личната среща на Павел с Исус на пътя предизвика неговото обръщение от противник на християнското учение в пламенен негов поддръжник ? ДА 9гл.

Това изявяване за нас днес става по два основни начина и по няколко второстепенни:

Библията и Исус Христос

Библията е естествения източник на информация за Бог. Тя разкрива Неговата личност изразена в неговите качества: Дух, Неограничен Всеприсъстващ, Свят, Любов и.т.н. Също в нея можем да прочетем за Неговия справедлив гняв, който ще се изсипе върху всеки, не отговарящ на Неговите изисквания за праведност. Тази праведност от своя страна е изпълнена чрез личността и делото на Исус Христос. Чарлз Райри пише: “Безспорно въплъщението на Христос е основният път на специалното откровение. Той е изявил отца (Йоан 1:14), разкривайки естеството на Бога (14:9), силата на Бога (3:2), мъдростта на Бога (7:47), славата на Бога (1:14), живота на Бога (1Йоан 1:1-3), и любовта на Бога (Рим 5:8). Нашият Господ направи всички това както чрез Своите думи (Мат 16:17), така и чрез Своите дела (2:11).8

Тези две основни средства са взаимно свързани в Евр 1:1-3 “Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина”. Виждаме, че откровението на Бога е прогресивно, то нараства през времето в Старозаветните Писания, като колуминацията му е в Сина ? Исус Христос.

Ролята на Светия Дух

Както при изкуплението, така и при откровението от Триединния Бог, не можем да игнорираме дейността на Св. Дух. Дейностите на трите лица на Троицата са взаимно свързани. Ако Сина изявява Отец, то Св. Дух изявява и Отец и Сина. Той единствен познава Бог най-добре (1Кор 2:10-11). Виждаме и действията на Исус Христос спрямо неговите ученици: “Господ Исус Христос отвори способностите за разбиране у Своите ученици и също вдъхна Своя Дух в техните духове, ускорявайки по този начин тяхната умствена и духовна способност за познаване на Бога (Лука 24:45 и Йоан 20:22).9 Безспорна е помощта на Духа при обръщението на грешния човек описана в Йоан 14-16глави. “Св. Дух прави ефикасно Христовото изкупление, обуздавайки бунтарските ни воли и отваряйки заслепените ни очи, които не могат да повярват благовестието, като ни дава възможност да влезем в Божието царство и истински да познаем Бога (Йоан 3:1сл., 15:26, 1Сол 1:5, Тит 3:5).10 Неговата дейност е насочена към това да сочи на хората Исус Христос, с Които е свързан пряко “защото Той няма да говори от Себе Си, а това което Исус му Казва”, от друга страна Исус говори учението на Отца. В това виждаме една взаимовръзка и синхрон в действията на трите лица.

Нуждата от проповядване

“Някои автори прибягват към трета форма на специалното откровение ? свидетелството на християните, дадено за благовестието. Това би могло да включва формалното проповядване и всички останали видове на неформално християнско свидетелстване или поучение” Споменахме, че при специфичното откровение не се изключва и намесата на трети човек, който да помогне на обръщенеца. Воден от това, че вече той е минал по този път (той е примирен с Бога), може и трябва да помага и на други да се примирят с Него ? 2Кор 5гл. Тази дейност е помощна, но има своя принос.

IV. ОБОБЩЕНИЕ

“Откровение” е библейски и богословски термин, който означава, да откриеш нещо, което е било скрито за някой, да откриеш нещо, което е тайна. Терминът е използван както в Стария, така и в Новия Завет. При всички случаи Бог е този, Който разкрива Себе си на човека, по свръх ? естествен начин му изявява и други скрити за него неща (чрез видения, сънища, директен глас от небето и посредством други не толкова явни начини). Поради пораженията на греха и своята отделеност във времето и пространството (грях и морална същност), човекът не е способен със свои усилия и начини да достигне до Бога, затова Той поема инициативата да Му Се разкрие. Това Го прави по два начина: 1) чрез общото откровение, което е достъпно за всички хора, което се изявява чрез уникалността на природата (творението); все още останалите морални качества в човека; намесата в човешката история. Бог е явен за хората и те разбират за Неговото съществуване, Сила, Величие, както и своята отговорност пред Него. 2) Специфичното откровение е втория етап на Божието откровение. Чрез него човек влиза в спасителни взаимоотношения с Триединния. Негови средства са Библията ? писаното Божие слово (откровение); Исус Христос ? въплътеното Божие слово (откровение); Св. Дух и проповедта на християните.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Божието откровение е първото от многото прекрасни неща, които Бог прави за човека. Според мен то е първото от спасителните операции, които Той извършва. Слагам го в началото на спасителната верига защото без него не сме способни да разберем за спасителния план, както и да опознаем Него Самия. Много е важно да отбележим, че и при него отново Той идва при човека и се провиква: Къде си? Искам да бъдем отново заедно! Аз съм тук ? жив и реален! Човек е склонен да обърква нещата и да се проваля пред Бога, затова е добре, че независимо от нас Бог ни се открива. Това е много актуално за съвременния човек, който е ангажиран с толкова много работа, различни цели и идеи, че не му остава време да се размисли за Всемогъщия. Въпреки материалните придобивки, съвременните технологии и пр., той остава празен, неудовлетворен и нещастен без своя Създател. Знаейки това Триединния Бог продължава отново и отново да му напомня за Себе Си и да го вика: Къде си?

VI. БИБЛИОГРАФИЯ

1. Милн, Б., Наръчник по систематично богословие, Нов Човек, С., 1996

2. Конър, К., Основи на християнската доктрина, Нов Живот, Русе, 1994

3. Райри, Ч., Основно богословие, Верен, С., 1997

4. Найденов, Е., Систематично богословие, Лекции, Б.А.”Логос”, С., 1998

5. Erickson, M., Christian theology, Baker, Crand Rapids, 1985

 


1 Милн, Б., Наръчник по систематично богословие, стр. 22

2 Конър, К., Основи на християнската доктрина, стр.37

3 Милн, Б., Наръчник по систематично богословие, стр. 22

4 Erickson, M., Christian theology, стр 167

5 Erickson, M., Christian theology, стр.175

6 Конър, К., Основи на християнската доктрина, стр. 46

7 Пак там

8 Райри, Ч., Основно богословие, стр. 75

9 Конър, К., Основи на християнската доктрина, стр.46

10 Милн, Б., Наръчник по систематично богословие, стр. 29