6. Заключение
Видяхме как безпроблемно се е получило едно абсорбиране на идеи от християнството в народната вяра. Явно е, че това не е едностранен процес. За да спечели повече последователи православната църква прави големи компромиси с “чистата библейска вяра” и приема от своя страна елементи от народната вяра, за да стане по-привлекателна. За това успешно съжителство допринасят и общите неща, които свързват двете вярвания, като например: моралът, който християнството намира у българите, който (морал) самото то проповядва.
Въпреки, че не всичко е езическо в този двустранен синкретизъм, който ние условно нарекохме “християнско езичество” (което много напомня на категорията “православен атеист”), той не ни води към библейското повествувание за Богът, Който спасява, а към анимистични духове, които трябва да бъдат умилостивявани.
Предимството за нас - съвременните българи е това, че “светския” живот е заглушил в голяма степен стриктното празнуване на празниците и практикуването на обичаите към тях. Може би днешния българин си остава все така суеверен, но поне за тези, които искат да намерят Истината, и да и служат, се отваря една по-голяма перспектива.
Големият въпрос, който изниква пред нас е: До каква степен християнство и културата на народа, в който се практикува, могат да съжителстват заедно без да си пречат? Каква трябва да бъде границата между тях?
Известно е, че християнството не цели създаването на една обща християнска култура между народите, които го изповядват, то допуска известен културен отенък. Затова говорим за Латино-американско, Корейско, Европейско и пр. християнство. Но до каква степен трябва да се разпрострат те в Библейското учение? Отговорът е до такава, че да не го заглушават. А не както това става в Българското християнство.
Какво да правим? Да забраним ли на вярващите да празнуват Бъдни вечер, Коледа и другите празници? - Отговорът е не. Според мотото на това есе, почти е невъзможно да се изкорени “езическата вяра” у народи като нашия, ако самото християнство не се примири с нея, от което виждаме на практика отрицателния резултат. Този процес на промяна, ако може въобще да се осъществи, ще трае с години, а може би с векове.
Като евангелски християни, ние можем да възприемем не метода на забраната, а да даваме на старата форма ново съдържание. Както езичеството се е настанило на празниците на християнството, така християнството у нас да го измести, като си отвоюва загубеното.
Това е много деликатен въпрос, свързан с вярване, психика, навици и др., които не се променят така лесно, както би ни се искало. Затова нека Бог да ни е на помощ при работата ни с хората, които изповядват с устата си Христос, в ума си имат някакъв друг бог, а в сърцето си са прилепени към сляпата традиция. Амин.
Назад | Съдържание | Напред