VII.
Едно от нещата, в които са обвинявани християните, е в тайнствен обред с "убиване на дете, с изяждането му и с кръвосмешение след пира", разврат. Тези обвинения са неверни, и не могат да се приемат защото не са разследвани. Християнството съществува от времето на Тиберий. С неговото основаване, истината тръгва по своя път, но тя бива намразена от своите противници: Юдеите, войниците, домашните роби. Християните са преследвани и залавяни ежедневно, дори "на собствените им срещи и събирания". Стр. 17. Никой не е открил там някакви следи от насилие върху детски тела или от разврат. Тези така наречени "мистерии" - тайни, не могат да бъдат извадени на показ, от самите престъпници, ако те са такива, но тези тайни неща са явни. Сред християните има външни хора, които ги наблюдават, които ги и предават. Това е мълва (слух), която изопачава истината, а дори според римляните тя е нещо лошо. Цитира римска мисъл: "Няма по целия свят по-чевръста злина от мълвата". Тя не може да оцелее без да лъже. Не говори в условно наклонение, а в минало свършено време. Мълвата е синоним на несигурността, поради това на нея вярва само безрасъдния. Стр. 18. Предава се бързо от уста в уши. Така хората се й се доволстват, без да се питат дали не се корени в лъжа. Тя се разбулва с времето, дори според римските пословици и поговорки, нищо не остава скрито дълго време. Така мълвата е единствения обвинител на християнските злодеяния. Но на времето тя не издържа, защото до него ден не е доказала обвиненията си.
Назад | Съдържание | Напред