XL.
Обвинението срещу християните, че те са причината за всички бедствия и нещастия в Римската империя, е отхвърлена с тежкия аргумент, че преди появяването на християните е имало по-големи катаклизми, като напр. островите Хиера, Анафе, Делос, Родос и Кос, се потънали с хиляди хора в морето, преди времето на Тиберий; Платон напомня, че парче суша, по-голямо от Азия и Африка, било погълнато от Атлантика; "Палестина още не бе приютила юдейското множество от Египет и там още не бе уседнало племето, поставило началото на християнската общност, когато огненият дъжд унищожи съседните Содом и Гомор. И досега земята там мирише на пожар…." (п-ф 7, стр. 65), и др. Причината за тях не са християните, но напротив бедствията са по-малко "откакто Бог дари на света християните. От този миг невинността им смекчи неправдите на този век и започнаха да се появяват застъпници пред Бога". Истинската причина, е че Бог се гневи на греховете им, идолопоклонството и незачитането му като Благодетеля и истинския Бог, поради което нанася своя гняв и осъждения над тях. "Ако го бе потърсил, щеше да го познае, и ако го бе познал, щеше да го познае, и ако го бе познал, щеше да го почита, и ако го почиташе щеше да изпита по-скоро благосклонността му, отколкото гнева му" (п-ф 11, стр. 66).
Назад | Съдържание | Напред