XLVIII.Защита на възкресението на мъртвите и същата идентичност с предишната личност. Дискусия за прераждането на душата , от което е явно, че по онова време този възглед е бил разпространен. Цялостната личност трябва да се яви пред съда: "Но тъй като повод за възкресение е определеният от Бога съд, човек непременно ще се представи същият, какъвто е бил, за да получи от Бога въздаяние за делата си - добри или лоши. Ще се представят и телата затова, защото душата не може сама без солидна материя, т.е. без плът, да понесе каквото и да било. Това, което душите трябва да изтърпят по Божия отсъда, не са го заслужили без плътта в която са извършили всичките си дела". (п-ф 4, стр. 76) За междинното състояние: 5. Но как, питаш ти може да се възстанови една вече разложена материя? Погледни самия себе си, човече, и ще разбереш. Помисли какво си бил, преди да съществуваш. Също нищо, защото щеше да си спомняш, ако си бил нещо. Следователно ти, който си бил нищо, преди да съществуваш, ще станеш пак нищо, когато престанеш да съществуваш. Защо тогава да не можеш отново да възникнеш от нищото по волята на същия Творец, който и първия път пожела да възникнеш от нищото? 6. Какво необичайно ще ти се случи? Ти, който не съществуваше, си създаден и, след като изчезнеш, повторно ще бъдеш създаден. Дай си сметка, ако можеш, как си бил създаден, и тогава питай как ще бъдеш създаден. Твърде лесно е все пак да станеш това, което някога си бил, след като не е трудно да станеш и това, което никога не си бил. За живота след смъртта: "Ти, човече с толкова велико име, ако си проумял поне от Питийския надпис, че си господар на всичко, което умира и възкръсва, нима си мислиш, че ще умреш завинаги? Където и да е пръснато тялото ти, ще възкръснеш. Каквато и материя да те унищожи, да те погуби, да те погълне, да те превърне в нищо, ще те върне обратно. Самото нищо принадлежи на Този, комуто принадлежи всичко". (п-ф 9, стр. 76) Възкресение и възмездие на праведни и неправедни: 12. Когато настъпи тази граница, този предел между двата века, така че да премине образът на този свят също така преходен, спуснат като театрална завеса пред установената от Бога вечност, тогава ще възкръсне целият човешки род, за да получи възмездие за всичко, заслужено в този век, добро или зло, и за да се понесе след това сред величествения безкрай на вечността. 13. Вече не ще има смърт, не ще има възкресение, а ще бъдем винаги същите като сега и не ще станем други и впоследствие. Служителите на Бога ще бъдат винаги при Него, обгърнати в субстанцията на вечността. Нечестивите и прегрешилите пред Бога ще бъдат наказани с огън, също така вечен, който ще им осигури нетление благодарение на собственото си божествено естество. Назад | Съдържание | Напред
|