V. КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД - ЕРЕСИ, ЦЪРКОВНИ ОТЦИ, КОНФЕСИИ
За първите християни доктрината за Троичния Бог е била факт от собствения им опит. Едва по-късно тя се оформя като учение.16 Какво е наложило това? След 1ви век в църквата навлизат масово лъже - учения от вън, както и от самите водачи се издигнали основатели на различни ереси. Апостол Павел предрече това явление на презвитерите от ефеската църква: “Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото и от сами вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си” (ДА 20:28-29). Въпреки пораженията, които те нанесли имало нещо добро което допринесли. В борбата с тях се свиквали вселенски църковни събори, църковните Отци пишели съчинения за да ги оборят. Това довело до изясняване и формулиране на доктрините на вярата - както относно личността на Христос, така и относно Троичността на Бога. Това спомогнало да се опази чистото християнско учение и проповед до наши дни.
1. Ереси
През първите пет века е имало много лъже-учения относно личността на Бога. На страниците на Библията (още края на първи век) виждаме записани апологетични слова в защита на чистото слово. Апостол Йоан се е противопоставял на гностиците. Това е намерило отражение в неговите писания (евангелия и послания), както и термините които използва в тях. Апостол Павел в Коринтските послания се противопоставя на различни лъжеучения и практики напр. (кръщение заради мъртвите или за възкресението). По-късно виждаме зараждането на още ереси, които пряко или косвено покваряват личността на Бога. Някои от тях ще изброим по-надолу. Интересно е да се забележи, че Личността на Бог Отец никога не е поставяна под съмнение, по-скоро Божествеността на Исус Христос и Святия Дух не са оценявани по достойнство от мнозина. Това омаловажаване пряко хвърля сянка върху Троицата.
а. Евионити
Придържали се много здраво към моисеевия закон, в който се набляга на единството на Бога, но не различавали никакви Лица у Бога. Приемали единството, но отхвърляли Троичността.
б. Гностицизъм
Дуалисти - смятали материята за нещо зло. Не признавали Исус Христос за Бог поради въплъщението. Според тях Христос е еманация (излъчване) от Божествената същност. Това твърдение автоматично Го игнорира от Триипостасното Божество, което е доказателство за отхвърлянето и на учението за Св. Троица.
в. Монархианство
Съгласявало се, че Бог е един - монархия на Божеството. Отхвърляли трите Лица. Разделено на динамично монархианство: Исус е човек, на когото е дадена специална сила от Св. Дух при неговото кръщение; и модалистично монархианство: приемали единството на Бога и Божествеността на Христос, но учели, че Отец се е въплътил в Сина и също е страдал на кръста заедно с Него.
г. Арианство
Бог е не само един, но и едноличен. Арии (250-336) бил епископ на Александрия, настроен против учението за Троицата. Разграничавал единствения вечен Бог от Сина, който бил роден от Отца, и който поради това имал начало. Св.Дух бил първото нещо сътворено от Сина, тъй като всички неща били сътворени то Сина. Македоний - епископ на Цариград учел, че Св. Дух е творение на Сина, несравнено по-ниско от Отца и Сина, по отношение на тях той е само служебна твар.
д. Савелианизъм
Савелий (3век) е друг ранно църковен еретик, който проповядвал, че Отец, Син и Св. Дух са различни проявление на Бога, който е един, в смисъла на числото едно. Както човек може да бъде първо син, по-късно съпруг, след това баща, но личността си остава една и съща, индивидът си е един и същ, така е и с Бог Отец, Син и Св. Дух.
е. Тритеизъм
Приема трите Лица на Бога, но отхвърля Неговото единство. Учи, че Отец, Син и Св. Дух са три отделни същество т.е. три Бога.
ж. Четири Личности
Сергии Булгаков един от водещите православни богослови вижда божията премъдрост като особена същност в Божеството, нещо четвърто в Св. Троица. Макар и не ипостасна, тази същност “София” била единственият и необходим посредник между Бога и тварите.
2. Приносът на църковните отци
а. Тертулиан
Учението си за Св. Троица Тертулиан излага главно в съчинението си “Против Праскей”. Като оборва учението на Праскей, той доказва, че Сина Божии не е същото Лице, което е Бог Отец. В отговор на обвинението в двубожие, излага своето учение за Бога - един по същество и троичен по Лица. Идеята за единството на Лицата Тертулиан изразява с думите: ”В Св. Троица трябва да различаваме една субстанция и три Лица. Различието не е различие на субстанцията, а различие на Лицата в тази субстанция”. Под субстанция разбирал безкрайно протяжната и неделима природа на Бога. Като неделима тя е единична. Но в нейните предели различавал тройственост на Лицата, заемащи като че ли отделни нейни части, но без рязко пространствено разграничение.17
б. Ориген
Противопоставя се на Монархианството. “Бог Отец е самосъзнателна личност, ипостас. Сина също е съзнаваща Себе Си и отличаваща се от Отца самостоятелна ипостас. Той е необходимо условие за съществуването на Отца, тъй като Сина е цялата пълнота на Божеството на Отца, реално осъществена, пълен и реален израз на същността на Отца. Затова Той вечно се ражда от Отца. Святия Дух също така е ипостас. Божеството е присъщо само на тези три ипостаси”.
“Три ипостаси и една троица” - Тази формула за пръв път е била произнесена от Ориген. Тя е получила църковно призвание и е ценна придобивка за християнското богословие.
Обаче този възглед е не съвършен поради поставяне на подчиненост, а не на равенство на личностите: на 1во място Отец; на 2ро място - Сина и на 3то Святия Дух. Той е дал почва за развитие на Арианството.18
в. Августин
В основата на учението му за Св. Троица стои мисълта за абсолютното единство на Божествената същност и за троичността на Лицата. “Има само едно просто и затова неизменно благо - това е Бог. От това благо са сътворени всички блага, но не прости и затова изменяеми. Аз казвам сътворени, т. е. Направени неродени. Защото роденото от простото благо е еднакво просто и е същото, което е и това, от Което То е родено. Тези две ние наричаме Отец и Син и тези две заедно със Св. Дух са един Бог. Този Дух на Отца и Сина в Св. Писание се нарича Святи Дух в особен смисъл на тази дума. И Той е друг от отца и Сина, защото Той не е нито Отец, нито Син, казвам друг, а не друго, защото и това благо е еднакво просто и също неизменяемо и съвечно. Тази Троица е един Бог и не изгубва Своята простота от това, че е Троица. Защото тази природа на благото ние наричаме проста не затова, че в Нея е един отец или един Син, или един Св. Дух, и не затова, че тази Троица съществува само по име без самостоятелност на Лицата, както мислели еретиците савелиани. Но Тя се нарича проста по тази причина, че това, което има, е самата Тя, е изключение на това, че се говори за всяко Лице по отношение към другите. Защото макар отец да има Сина, обаче Той не Син, и Син има отец, въпреки това Той не Отец. Съобразно с това Триединният Бог има една същност, една природа, една Божественост, едно величие, едно действие и една воля. Затова Бог, т. е. Трите Божествени Лица по отношение към света са едно начало, тъй че Неговото въздействие върху света е единно”.
Августин отхвърля всякакво количествено различие в Св. Троица, защото Божествената същност е една.19
г. Кападокийските отци
През втората половина на четвърти век трима богослови от провинция Кападокия в източна Мала Азия дали определена форма на доктрината за Троицата и разбили арианството. Те били Василий Кесарийски, неговият брат Григорий от Ниса и близкият приятел на Василий, Григорий от Назианс. Те помогнали да се проясни терминологията, засягаща Троицата, с използването на “усия” за същината на Божеството и “хипостасис” за Личностите.
Василий Велики
Макар нашето богопознание де е ограничено и непълно, все пак според Василий в Божественото откровение ни се открива и тайната на вътрешния живот на Бога в учението за триединството Божие, т. е., че Бог е един по същество и троичен по Лица. Той бил проникнат от дълбокото съзнание и твърдата и непоколебима вяра, че догматът за Св. Троица е основа на цялото християнско вероучение, и че този най-тайнствен и най-труден догмат е свръх - разумен, но не противоразумен. Затова той посветил почти целия си живот, всички свои сили и знания за разкриване, изясняване и защита на този догмат - “здравото учение”, според което отец, Син и Св. Дух, бидейки три отделни Лица, са единосъщни, имат една и съща Божествена природа - единство в Троица и Троица в единство.20
Григорий Назиански
Според Григорий Назиански догматът за Св. Троица нито може да се постигне напълно, нито може да се разкрие и изрази напълно със собствени думи, образи и аналогии.
Учението му може да се смята като по-нататъшно развитие на учението на Василий, чиято терминология възприел напълно, като я разработил и доизяснил с оглед на новите нужди. С термина “усия” и той обозначава Божествената природа, обща на трите Лица на Св. Троица и отразена във всяко то Тях, а с “хипостасис” трите Лица на Троицата - Отец, Син и Св. Дух и техните лични свойства.
В трите Лица една и съща е Божествената природа, едни и същи са волята и силата. Между Тях няма нищо, което да Ги разделя, Тях не Ги разделя времето, понеже и Трите вечно съществуват. Те са съвършено еднакви и по Своите Божествени свойства. Бог е един, но Той е в три съвършено равни и тъждествени по същество Лица - В това се състои според Григорий Назиански тайната на християнския догмат за Св. Троица.
Както и другите църковни отци от това време и той посочва следните свойства на Лицата на Троицата: нероденост на Отца, раждане на Сина и изхождане на Св. Дух. Като изяснява, че Бог е един по същество, а троичен по Лица, подчертава, че “общото у Отца, Сина и Св. Дух са несътвореността и Божествената същност; у Сина и Св. Дух произхождането от Отца, а особеното у Отца - неродеността, у Сина - Раждането; у Св. Дух - изхождането”.21
Григорий Нисийски
Макар всеки опит да се разкрие и изясни догматът за Троицата да не напълно удовлетворителен, с оглед на нуждите на времето, както Василий Велики и Григорий Назиански, така и Григорий Нисийски не се е отказвал да направи поне отчасти достъпно за човешкия разум това, което според собственото му съзнание е велика тайна. За тази цел той се придържал към тринитрната терминология, както я определил Василий в едно писмо до него: “усия” (съвкупността на общите родови признаци) е Божествената природа, обща на трите Лица на Троицата и отразена във всяко от Тях, а “хипостасис” (съвкупността на признаците, които отличават едно неделимо от друго лице, субект) е Божествената Личност, която отразява общата за трите Лица Божествена природа. И трите Лица на Троицата имат една и съща Божествена природа. Няма “никакво различие на същността на Троицата, освен порядъка на Лицата и изповядването на Ипостасите. Лицата на Троицата нито се сливат (против Савелий), нито пък са три отделни божества (против обвинението в тритеизъм). “Отец е Бог, и Син е Бог, и Святия Дух е Бог. Същността “усия” не се дели във всяко Лице (хупостасис), за да бъдат подобно на лицата и три същности….)22
3. Конфесии
а. Атанасиево верую
Формулирано през 5век от Атанасии: Вечната Сила и Божество е Троица. Истинската християнска вяра е в това, че се прекланяме пред един Бог и Троица и троицата е в единство, без да смесваме Личностите, нито да делим цялото. Има една Личност - Отец, друга Личност - Син и трета Личност Свети Дух.
Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух са едно. Славата е равна, величието е вечно. Какъвто е Отец, такъв е Сина и такъв е Святия Дух.
Отец е не създаден, Синът е не създаден, и Святия Дух е не създаден Отец е необхватен, Синът е необхватен и Святият Дух е Необхватен.
Отец е вечен, Синът е вечен и Святия Дух е вечен, и в същото време няма три безкрайности, три вечности и три необхватности. Има само една необхватност.
Също така, Отец е всемогъщ, Синът е всемогъщ и Святият Дух е всемогъщ. И все пак няма три всемогъщества, а един всемогъщ и всесилен Бог.
И така, Отец е Бог, Синът е Бог и Святият Дух е Бог, но няма три Бога, а само един Бог. Както християнската истина ни учи, че всяка една от Личностите съставлява Божеството, така християнската вяра ни забранява да казваме, че има три Бога или три Господа.
Синът е от Отца, не е направен, нито е създаден, а единороден.
Святият Дух е от Отца и от Сина. Той не нито направен, нито сътворен, нито роден, а изхождащ.
Така, че има един Отец, а не трима; има един Син, а не трима, и един Святи Дух, а не трима.
В тази Троица никой не е по-висш и никой не е по-нисш, никой не е първи спрямо другите, нито последен. Никой не е по-велик или по-малко велик от другия. Всичките три Личности са вечни, заедно и са напълно равни, така че можем да обобщим: “Трябва да се прекланяме пред единството в Троицата и троицата в единство”23
б. Никейско кредо
“Вярвам в Единия Господ Исус Христос, единородния Син на Бога. Зачнат от Него преди времената, Бог от Бога, Светлина от Светлината, Истинен Бог от Истинен Бог, Зачнат, не сътворен; Единосъщен с Отец; На всичките неща Творец”. - член 2. “Вярвам в Святия Дух, Господ що дава живот, Който произтича от Отца и Сина, Който с Отца и Сина е хвален и славен наравно” - член 8.24
в. Аугсбурска изповед
Ясно декларира: Има една Божествена същност, която е наричана и е Бог… обаче има и три Личности с еднаква същност и сила, които също са вечни: Отец, Син и Святи Дух” - гл. 3 чл.7.25
г. Уестминстърска изповед
“В единството на Божеството са три Личности, еднакви по своята същност, сила и вечност: Бог Отец, Бог Син и Бог Свят Дух. Бог Отец не е роден или създаден, нито е произлязъл от някого; Синът е вечно единороден от Отца; Святият Дух е вечно произлизащ от Отца и Сина”.26
17 Цоневски Патрология стр. 178-179
18 Православно догматично богословие стр. 51-52
19 Цоневски, Патрология стр. 417-418
20 Цоневски, Патрология стр. 252-253
21 Цоневски Патрология стр.265-266
22 Цоневски Патрология стр.286-287
23 Конър, Основни библейски доктрини стр.134-135
24 Тоузър Познаването на Святия Бог стр. 29
25 Райри Основно богословие стр.69
26 Уестминстърска изповед на вярата стр.13
Назад | Съдържание | Напред