Как да се молим

Скъпи приятели,

Надяваме се, че това поучение ще донесе духовно знание и полза на всеки, който ще го прочете, а също така ще ви помогне да подобрите вашият молитвен живот, или ако нямате такъв да го изградите.

Нека в началото да отворим Евангелието от Матей и да прочетем гл. 7, стихове от 7 до 11:

7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,
8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.
9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?
10 или, ако поиска риба, да му даде змия?
11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

Духовният живот може да се оприличи с физическия такъв. За да живеем трябва да поддържаме живота. Да се храним по три пъти на ден, да пием вода, да дишаме въздух, да редуваме физическата активност със сън и почивка. Всеки разумен човек гледа на тези неща сериозно. Подобно и след като повярваме нашият дух, мъртъв преди това, се съживява за нов живот с Бога и така този живот трябва да се съхранява и поддържа. Ние се храним със Словото Божие, пием от изворите на Светия Дух и дишаме чрез молитвата. От тези трите последното е най-важно. Един човек може да изкара без храна два месеца, без вода седем – осем дни, но без въздух едва няколко минути. Ако молитвата е въздухът на нашия духовен живот, належащо е да се молим. Така ап. Павел ни насърчава: “Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса, нашия Господ” ( І Солунци 5:16-18)

Различните хора имат различна представа за това, за какво служи Църквата. За някои Църквата е търговия. Исус изгони среброменителите и търговците от двора на храма и каза: “Не сте ли чели в писанието: “домът ми ще се нарече молитвен дом, а вие го направихте разбойнически вертеп”. Дом на молитва, Господ не каза, че храмът е дом на хваление. Той не каза, че храмът е дом за четене на Библията. Господ също така не каза, че храмът е дом на проповядване. Това разбира се не означава, че няма необходимост да прославяме Бога, да четем Библията или да слушаме проповеди. Всичко това е важно, но това означава, че от всичко изброено - молитвата има най-важно значение.

В изложението на темата ние ще се спрем на четири основни момента:

Първи: Какво е молитва? Определение за молитва.

Втори: Защо трябва да се молим? Цел на молитвата.

Трети: Как трябва да се молим?

Четвърти: Кога получаваме отговор на молитвата?

По първото изложение, от съществено значение е да помним, че Бог чува нашата молитва. За разлика от боговете в този свят, Той има ръце да помага, очи да гледа, уста да говори и уши да слуша. Той е адресатът, обектът на молитвата. Тя трябва да бъде отправена към личностен Бог, към Бог Отец. Ако напишем писмо на някой, за да пристигне ние трябва да напишем правилния адрес. Когато се молим не е достатъчно да произнасяме някакви формули или просто да говорим думи, но трябва да насочим нашето моление към Бога.

Учениците на Христос изпитваха трудност да се молят. Това е единственото нещо, за което Го молеха да ги научи. И Той им даде като модел молитвата “Отче наш”. Тя започва с обръщение: “Отче наш” - Ти който си на небето, и.т.н. Ако молитвите ни нямат адресат, ако не се обръщаме към Бог, те няма да имат смисъл, независимо от това, за каква благородна или възвишена цел искаме да се молим.

Вторият пункт към същината на молитвата е взаимоотношението, което ние имаме с нашия Отец. Ние сме Негови деца, а той наш Баща. В Евангелието по Йоан се казва: “А на онези, които Го приеха, даде правото да станат Божии чада, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име”. Ние бяхме като Блудния син, далеч от Бога, но сега сме се върнали при Пастиря и Епископа на нашите души. Той Ни е приел с любов и простителност. Ние го наричаме “Авва” или “Татко”. В Римляни се казва: “Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва Отче”.

Децата, наричащи баща си “татко” имат няколко особености:

Първо, те не са още достатъчно разумни.

Второ, те мислят, че техният живот е само в ръцете на техните родители.

Трето, напълно се надяват и доверяват на родителите си.

Четвърто, вярват, че родителите им могат всичко.

Ето с такова сърце, ние трябва да се молим на Бога!

На второ главно място от нашето поучение, ще говорим за целите на молитвата и по-специално ще назовем четири цели.

Първата цел на молитвата е, че тя е ключ, който отключва ковчежето на Божията съкровищница. Бог притежава всичко, Неговите ресурси са неизчерпаеми откъм материални и духовни блага. Понеже Той е добър Бог, иска да ни даде добри неща. Той даде най-скъпото, което притежаваше – Своя Единороден Син, а как не ще ни даде и всичко останало. В Рим. 8:32 е казано: “Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко”. Тук думата “дар” означава “подарък”, т.е. нещо, което всеки може да получи. Но за да стане това, Бог иска ние да се молим и тази молитва да бъде с вяра. Той иска и ние да протегнем ръка, да го помолим, за да има Той законно основание да ни даде. Така казва и текстът, който прочетохме отначало: “Искайте и ще ви се даде, …. защото на всеки, който иска на него се дава”.

Макар Бог да желае да ни даде всичко, Той не ни го дава, защото не искаме и не се молим на Него. По такъв начин молитвата е подобна на ключ, който отключва ковчежето на Божията съкровищница. И така, за да получим всичко необходимо за живота, е важно да се молим.

Втората цел на молитвата, е да влезем и да пребъдваме в Божието присъствие.

Ние влизаме в присъствието на Бога чрез Светия Дух в молитва. Колкото повече човек се моли, толкова повече той става чувствителен към водителството на Духа. Често нашият дух е нечувствителен към водителството на Духа. Затова, той чрез молитвата трябва да бъде обучен да чува Неговия глас и да Му се покорява, да бъде трениран в молитва – тя е средството.

Има различни начини, чрез които Бог говори и води своите чада. Понякога, Той може да го прави чрез видения и откровения, понякога чрез обстоятелствата, друг път чрез физически глас, но най-често той говори чрез духовен глас вътре в нас. Във вътрешния свидетел, чрез Светия Дух, който говори на нашия дух. Така, молейки се често и усърдно, ние ще можем ясно да чуваме Бога и да разбираме Неговата воля.

Третата цел е да имаме сила.

Сила над греха, сила над света и дявола, сила над всички врагове на нашата душа. В християнството притежаването и търсенето на сила трябва да бъде нещо естествено, защото Бога, в когото вярваме е Жив Бог, Бог на чудеса и на мощна духовна сила. Нещо повече, Бог е всесилен. Той е по-силен от дявола. Дяволът винаги имитира и подражава на Бога. Той винаги копира и прави дубликат. Това е като на съвременния пазар. Когато се появи някоя хубава и качествена стока и започне масово да се продава, много скоро ще се появи и същата стока “менте” с по-ниско качество. Нека си припомним и един Библейски аналог: Когато Мойсей отиде при фараона и демонстрира Мощта на Бог, превръщайки тоягата си в змия, египетските магьосници направиха същото, но змията на Мойсей погълна змиите на магьосниците. Ние християните от ХXI век можем да имаме тази сила от Бог. Той иска да ни я даде, но ние ще я получим в молитвата и тя ще расте в нас.

Четвъртата цел и причина е, за да радваме Божието сърце.

В Библията е написано, че молитвите на вярващите са благоухание за Бога. В Откровение 5:8 четем:

“И когато взе книгата четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите”.

Защо Бог най-много от всичко се радва на нашите молитви? Защото чрез тях ние общуваме с Него. Между любящи хора би трябвало да има взаимовръзка и общение. Родителите се радват много, когато техните деца, живеещи далеч от тях звънят по телефона, или пишат писма. Също така, понеже Бог ни обича се радва на общението с нас.

Как да се молим?

Искрено и от сърце. Бог не харесва, когато някой се моли показно, когато използва високопарни думи, за да впечатли хората, които го слушат. Такива вече са получили своята награда, също както фарисеите по времето на Исус. Ако вие сте млад християнин и не сте се молили досега, не се съсредоточавайте върху това какви думи ще изговорите и как ще го направите, важното е да се молите от сърце. Разговаряйте с Бога като с друга личност, като с приятел. Естествено, Бог ще зачете правилния мотив, искреността в сърцето и такава молитва ще бъде чута.

Второ, ние се молим така, че да привлечем вниманието на Бога.

В евангелията се говори за двамата слепци, които викаха подир Исус, който ги беше подминал: “Исусе – сине Давидов, смили се за нас”. Те привлякоха вниманието на Господа, Той спря на пътя и ги изцели. Така и ние като се молим привличаме вниманието Му. Трето, ние трябва да се молим с вяра.

Вяра в това, че Бог чува молитвата и ще отговори на нея. Евр. 11:6 казва: “А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят”. Вярата е доверие, че Бог е способен да отговори и да ни даде това, за което Го молим. Когато се молим на Бога, обезателно трябва да вярваме, че Той е жив и обезателно ще ни отговори според волята Си. Четвърто, трябва да се молим в името на Исус.

Класическата формула за молитвата е: молитва към Отец, в името на Исус, чрез Светия Дух. Защо да се молим в името на Исус? Името представлява Личността и делото на Христос. Това, което Той е направил на кръста и как то се прилага към нас. Бог е свят и изисква святост. Ние сме грешни и в своята греховност не можем да се приближаваме към Него. Поради тази причина ни трябва първосвещеник. Христос - свещенник по чина Мелхиседеков е съвършен посредник, без грях или недостатък, каквито имаха старозаветните свещенници. И така, когато се молим в името на Исус, ние се възползваме от всичко, което той е изработил на кръста и от неговата посредническа роля.

Нека да дадем и някои практични насоки за молитвата.

Ние можем да се молим на всяко време и на всяко място, с всякаква молитва и молба. Можем да се молим у дома, в църквата, ходейки по улицата, зад волана, в офиса в обедната почивка. Можем да се молим за големи неща – за мира в света, можем да се молим за малки неща – Бог да ни даде кола или кабелен интернет и да снабдява нашите ежедневни нужди. Можем да се молим когато сме прави, коленичили, в леглото, движейки се – във всякаква поза на тялото. Можем да се молим дълго, можем да се молим кратко. Независимо от това какъв модел ще изберем, едно нещо не трябва да пропускаме и това е - да се молим. Господ Исус Христос се молеше постоянно. Щом Той имаше нужда да се моли, бивайки Бог в плът, то колко повече ние имаме нужда да се молим, бивайки обикновени хора.

Когато Господ беше в Гетсиманската градина, призова Петър, Яков и Йоан да се молят и да бдят заедно с Него. Три пъти ги намери заспали, а накрая с любов ги изобличи, като ги попита: “Не можахте ли поне един час да бдите”. Важно е вярващият да има целенасочено, предварително планирано време за молитва. Има твърде много неща в нашето ежедневие, които претендират за времето ни. Съвремието ни страда от един голям проблем - липса на време. Така че, ако ние разчитаме на свободното си време, за да се помолим може и въобще да не го направим. Затова е добре да си определим такова. Да изключим мобилния си телефон, телевизора, радиото и всичко онова, което ни отвлича вниманието, да затворим вратата на скришната си стаичка и да прекараме пълноценно време с Бога. И да не следим толкова часовника – дали сме изпълнили времето, но да се насладим на общуването с Бога, благодарейки Му за всичко, което е направил за нас, ходатайствайки за себе си и за нашите близки.

Има няколко вида молитва и ние ще поговорим за някои от тях.

Молитва на висок глас и тихата молитва-размисъл са контрастни, но и двете са Библейски, и могат да се използват от нас. Молитвата на висок глас – това е молитва, произнесена със силен глас. Молитвата-размисъл се произнася тихо, беззвучно.

В живота на вярващия е необходима и молитвата на висок глас и молитвата – размисъл. Запомнете само това, че ефектът от тези молитви и мярката за тяхното използване са различни.

В християнския живот на вяра е много важно да протича беседа между нас и Бога. На Бога можем да говорим чрез молитва, а Бог ни говори чрез Словото Божие и чрез тези откровения свише, за които вече говорихме.

По какъвто и начин да се молим на Бога, Той чува всички молитви.

На нас е трудно да чуем гласа на Бога, защото между Бога и нас постоянно действа Сатана. Отначало ние се раждаме роби на дявола и затова за нас не е трудно да слушаме гласа на дявола. С други думи, относно гласа на Сатана можем да кажем, че това е гласа на този свят. Даже тогава, когато ние нищо не правим, гласът на този свят свободно влиза в нас. Не ни е лесно да чуем гласа на Бога, но Писанието ни говори как да го правим и да се предпазим:

“И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи” (Яков 4:7,8).

С други думи, ако ние не правим нищо, Сатана ще е редом с нас, а Бог ще е далеч. Т.е. между Сатана и нас няма никакви прегради и разстояния, а между нас и Бога винаги има препятствия. И ако не премахнем тези прегради, то колкото и да четем Словото Божие, винаги ще виждаме само шрифта и няма да чуем гласа на Бога. Имено молитвата на висок глас е ефективна, за да чуем гласа на Бога през тези прегради.

Господ ни говори: “Извикай към мене ....”. Ние трябва да викаме в молитва, не защото Бог не ни чува ако не викаме, а защото на Него му е угодно да види в нас сърце, което може да вика към Господа.

Когато се молим с молитва на висок глас се разрушава преградата застанала между нас и Бога и ние чуваме гласа на Бога, за да използваме в живота си това, което сме чули от Господа. След това ние трябва да се молим тихо, размишлявайки.

Нека сега да кажем и за отговорите на молитвата. Отговаря ли Бог на всички наши молитви? Да, това е така. Той отговаря на всички наши молитви, но понякога отговорът може да е „не”.

Съществуват четири вида отговори на молитвата.

Нека да помним думите на Писанието в Мат. 7:9-11:

“Има ли между вас човек, който ако поиска син му хляб, ще му даде камък? Или ако поиска риба, ще му даде змия. И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него”.

Вярвайте, че Бог е Този, Който винаги иска да ни даде всичко добро и с тази вяра слушайте следното:

Първи отговор “да”. Това е този случай, когато Той ни дава всичко, което сме поискали.

Втори отговор “не може”, “това не е полезно за тебе”. Това е този случай, когато Бог не ни дава това, което сме поискали, защото то не е полезно за нас. Трети отговор “почакай минутка, сега не е времето. Това е този случай, когато Бог отлага отговора на молитвата, за да ни даде най-доброто. Четвърти отговор “Аз ще ти дам много по-добро нещо от това, което ти искаш”. Това е този случай, когато Бог не изпълнява това, за което се молим, защото Той иска да ни даде нещо по-добро.

Скъпи приятели, стигайки до края на това поучение нека да знаем, че “молитвата задвижва ръката на този, който движи света”. Тя е основанието да получаваме от Господа.

Преди време получих едно откровение. Чух в духа си думи от Светия Дух, Който казваше: “Това от което имаш нужда ще го получиш в молитва”, от тогава усилих молитвения си живот и наистина Бог започна да отговаря повече на моите прошения. Също и колкото повече се моля, толкова повече ми се моли, в това отношение е вярна поговорката, че “апетитът идва с яденето”.

Нека да осъзнаем днес колко важна е молитвата за духовния живот на християнина и да се молим. Да се молим дори когато по човешки не виждаме резултат от това. Бог няма да се забави да отговори на своите чада, които викат към Него ден и нощ. И на своето време ще извърши това, което е добро за нас.

Нека се помолим:

Святи Боже, в името на Исус, ние идваме при Теб със смирено сърце и трепетно очакване да се срещнем и да общуваме лице в лице. Да се радваме на Твоето присъствие и на привилегията да бъдем Твои деца.

Господи Исусе, и ние като апостолите казваме: “Научи ни как да се молим”. Дай ни лично откровение за Твоя молитвен живот и затова как е правилно да се молим. Според Твоето слово, според Твоята воля.

Святи Дух, имаме нужда от Твоето свръхестествено водителство. Води ни в молитвите ни. Ти знаеш обстоятелствата на живота на всеки човек. Показвай ни как да се молим за себе си и как да се молим за другите.

И нека славата да бъде на Единия, истинен Бог, Който е бил, Който ще бъде и ще остане завинаги. Амин. (Данаил Радков)