Глава 15.

¹ Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

² Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

³ А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

⁴ Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

⁵ Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

⁶ - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

⁷ Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

⁸ "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си;
Но сърцето им далеч отстои от Мене.

⁹ Обаче напразно Ми се кланят,
Като преподават за поучения човешки заповеди".

¹⁰ И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

¹¹ Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

¹² Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

¹³ А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

¹⁴ Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

¹⁵ Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

¹⁶ А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

¹⁷ Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

¹⁸ А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

¹⁹ Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

²⁰ Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

²¹ И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

²² И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

²³ Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

²⁴ А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

²⁵ А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

²⁶ Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

²⁷ А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

²⁸ Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

²⁹ И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

³⁰ И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

³¹ така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

³² А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

³³ Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

³⁴ Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

³⁵ Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

³⁶ И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

³⁷ И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

³⁸ А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

³⁹ И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.
 

§64. Исус оправдава учениците си затова, че яли с немити ръце, и изобличава преданията на фарисеите (гл. 15:1-20; Мк. 7:1-23).

Ст. 1. Тагава пристъпиха. Нахранването на петте хиляди се случило тъкмо преди пасхата (Йн. 6:4). Мнозина от онези, които видели това чудо, и които били толкова трогнати от него, че поискали “да грабнат Исус, за да го направят цар”, несъмнено отишли право в Ерусалим на пасхата, замислени в станалото чудо. И вероятно е от тези и други подобни слухове, че книжниците и фарисеите тука споменати са били дошли от Ерусалим в Капернаум сами да видят и изпитат какво е станало. Може би те били изпратени както онези, които били изпратени при Йоан Кръстител (Йн. 1:19). Че те не били изкрени изследователи на истината е явно. Те започнали с търсене “съчици” (гл. 7:3) в очите на Христа и учениците му, но Христос им показал гредите в техните очи.

Ст. 2. Преданието. Поддържало се, че Бог бил дал на Мойсей, освен написания закон, и твърде много устни предания, които били предадени чрез Исус Навин, Съдиите, и пророците, на старите. Във времето на Христос, тези предания станали твърде многобройни, и били често противни на началата на нравствеността и на словото Божие, както и Христос тука показва. Около две столетия след Христос, те били събрани и написани, и наречени "Мишна”, т.е., “Втори Закон”. Този закон, заедно с тълкуванията му наречени “Гемара”, съставлява Талмуда. Фактът, че много от тези предания са противни на словото Божие е достатъчен да покаже, че те не са били дадени от Бога. Но, освен това, ние имаме свидетелството на Христос, който ги нарича “човешки заповеди”, “човешко предание”, “ ваше предание”, и др. (Мк. 7:7-9). – Не си мият ръцете. Заповедта да си мият ръцете преди да ядат, макар и да не била предписвана в Стария Завет, станала по предание религиозна длъжност; и толкова строго я пазили щото Равин Акива, като бил веднъж затворен, и като му оставили малко вода едва достатъчна, за да подържа с нея живота си, предпочел да умре от жажда, отколкото да стане да яде с немити ръце.

Ст. 3. Защо и вие, заради вашето предание престъпвате Божията заповед? Христос не казва, че учениците му не били престъпили преданието на старите, но той казва, че сами те били престъпили Божията заповед. Той е могъл да каже (както казал по-късно, ст. 11.), че преданието е маловажно и непотребно. Но тука той изважда по-тежко обвинение против тях; сир., че много от преданията им са по-лоши от безполезни, че са противни на Божиите заповеди, и че те, като ги пазели, престъпвали Божиите заповеди.

Ст. 4. Защото Бог каза, и пр. Ние имаме тука свидетелство от Христос, че всичките закони, които били дадени от Мойсей били Божий заповеди, - не само Десетте Заповеди, защото последната част на стиха не е взета от тях.

Ст. 5,6. Но вие казвате, в противоположност, на което Бог казва (ст. 4). Който почита родителите си ще ги обича и ще се грижи за тях. Това, по Божията заповед, е негова длъжност. И той няма право да се мъчи да се освободи от тази длъжност, като казва, че това или онова от което те се нуждаят е посветено на Бога. Ако действително то е посветено на Бога, нека го употребява за доброто на онези, които Бог по свое разпореждане е оставил да зависят от него. Срав. с гл. 25:35-45, и помнете, че още повече ние сами сме длъжни да вършим подобни работи на родителите си. Но, според тези предания, ако някой от яд, или просто, за да се избави от грижи за родителите си, кажеше за някое от имуществата си, че то е посветено на Бога, той се освобождаваше от тази длъжност. Право Христос им казва: “И развалихте Божията заповед за вашето предание”. Не е чудно че ги нарича в ст. 7 “лицемери”.

Ст. 7,8. Добре е пророкувал Исая за вас, и пр. Това е взето от Ис. 29:13, с прибавка и малко изменение в ст. 9. Исая казал това за евреите в свое време. Но, както много от казаното от пророците, то често се сбъдвало; и било особено верно за евреите във времето на Христос. – Се приближават при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си. Те претендирали, че Божията воля била по-напълно открита в тези предания, и че те почитат Бога като строго се придържат към тях. Но в същност повечето от тези предания били безчестие за Бога и даже прямо противни не волята му (виж. бел на ст. 2); и защото сърцето им далеч отстаяло от него, за това те давали внимание повече на тези неща, отколкото на неговите заповеди. Такава е и днешната обредност. Колкото повече сърцето на човеците стои далеч от Бога, толкова повече те ще гледат да заменят с човешки предания и суетни обреди истинното сърдечно поклонение и послушание.

Ст. 9. Напразно. Всяко такова поклонение е празно, защото то просто е външно и обредно, а Бог гледа на сърце (срав. с Йн. 4:23). Но то е особено празно, защото, както тука е показано, то е основано на човешки заповеди, а един Бог може да ни каже как той желае да му се покланят човеците.

Ст. 10,11. И като повика народа, и пр. Христос, като изобличил строго фарисеите, било в тяхно присъствие или след като били си отишли, повиква при себе си народа и му показва, че този предмет съдържа едно твърде важно правило, което всеки един трябва да разбере и да вникне в него, сир., че не осквернява човека онова, което влиза в него, но само онова, което излиза от него. Това за нас е твърде явно, но не е чудно, че се видяло като притча на тях, и даже на учениците (ст. 15), на които, по обредния закон, много видове храна били забранени, и от яденето, на които те ставали обредно нечисти. Бог, за да втълпи в ума на древните си люде понятието светост, и за да отдели людете си от околните езичници, и по други причини, временно бил постановил тези отличия. Но сега, когато Христос щял да отмахне този обреден закон, той им показва, че онова, което човек яде, и което действа само на тялото му, не поврежда характера му. Характерът на човека се поврежда или осквернява само от самоволните му деяния. Вижте изяснението, което Христос дава в ст. 17-20.

Ст. 12. Тогава се приближиха учениците Му. Това се случило след отхождането на народа, когато Христос и учениците му влезли в къщи (Мк. 7:17). – Тая дума, или което бил говорил на тях (ст. 3-9), или което бил говорил на народа (ст. 11). Явно е, че едното и другото е могло да ги съблазни.

Ст. 13. Всяко разтение. Както в притчета за Сеяча, и онази за Плевелите (гл. 13), онова, което се сее представлява първо доброто или лошото учение, но после, когато поникне, онези които са приели учението, тъй и тука растението представлява и учението на фарисеите и самите фарисеи.

Ст. 14. Оставете ги. Нямайте никаква работа с тях. Исус не търсил случай да се препира с тях, но само им отговарял когато дохождали при него. По-добре да проповядваме истината на онези, които са готови да я слушат, и имат някакво желание да я научат, отколкото да губим времето си да се препираме с онези, които не търсят истината, но гледат да я съборят. Вкарайте светлината, и тъмнината изчезва. – И двамата ще паднат, и пр. Човек е за укор, когато се обляга на сляп и невеж водач, и за това ще се накаже.

Ст. 15. Тая притча, т.е., казаното в ст. 11. На тях се виждало да е притча, но, както Христос тука показва (ст. 17-20), то не било притча, а буквално истина. Виж. бел. на ст. 11.

Ст. 16. И вие ли сте още без разумение? Т.е., относно този предмет. Не разбирате ли тази велика истина, която изказах на народа, и им заръчах да я слушат и разберат?

Ст. 18. А онова, което излиза из устата. В ст. 17 бил казал, че “все що влиза в устата” не осквернява човека, защото действа само на тялото, и което не е потребно нему изхвърля се. Но онова, което излиза из устата осквернява човека, защото не излиза из тялото, а “из сърцето”.

Ст. 19. Защото от сърцето произхождат¹⁹ зли помисли, и пр. Даже когато тези неща остават в сърцето човек се осквернява, но още повече той се осквернява когато ги произнася или върши. Има и други нечестия споменати от Марко. Всичките човеци знаят, че няколко от тези лоши неща, макар не всичките, се намират в сърцето им. Колко вярно е, че сърцето е разтлано!

§65. Исус изцелява дъщерята на една Хананейка (гл. 15:21-28; Мк. 7:24-30).

Ст. 21. И, като излезе оттам, Исус, т.е., от Капернаум. – Тирските и Сидонските страни; виж. бел. на гл. 11:21. До колкото знаем, този е единствения път, когато Исус излязъл от Палестина и отишъл в езическа страна. Че той не отишъл да проповядва на езичниците е явно от ст. 24, и от Мк. 7:24, където е казано, “и не искаше да го знае никой”. Той вероятно отишъл там да си почине, както преди малко бил преминал Галилейското море със същата цел (Мк. 6:31, но отиването му било напразно. Като се завърнал от там, той толкова ясно проповядвал духовната цел на посланието си, и толкова съвършенно отсякъл надеждата им, че той ще стане светски цар, че мнозина от учениците му го напуснали (Йн. 6:22-26 . После, както видяхме в предишния отдел, той разсърдил книжниците и фарисеите, които били дошли от Ерусалим, със строгото изобличение, което им отправил; и, освен това, Ирод бил раздразнен по отношение към него (гл. 14:2. От тогава той няколко време очевидно отбягвал множеството и гледал да бъде сам с учениците си, като им разкривал по-ясно кой е той (гл. 16:16,17) и целта за която бил дошъл (гл. 16:21).

Ст. 22. Една ханаанка²⁰, наречена в Евангелието от Марко Сирофиникианка, т.е., от Финикия в Сирия, а не от другата Финикия в северна Африка, която била поселение на първата. Тази Финикия била част от Ханаан, за това тази жена се описва тука и като Хананейка. Марко я нарича и елинка, т.е., езичничка. – Сине Давидов, т.е., Месия. Имало много евреи във Финикия, които разбира се често възлизали в Ерусалим по празниците, и несъмнено са разказвали за чудесата на Исус, когото мнозина считали за Месия, сина Давидов.

Ст. 23. Но Той не й отговори ни дума. Може би, както мнозина предполагат, за да изпита вярата й. Но трябва и това да помним, че той бил отишъл в онази страна, за да бъде сам с учениците си, и не искал да го познаят (виж. бел. на ст. 21). Извършването на някое чудо би осуетило целта за която бил отишъл там; и би го принудило да отиде другаде, както и станало (ст. 29). – Отпрати я, т.е., като послуша Исус молбата й, както става явно от отговора му (ст. 24).

Ст. 24. Аз не съм пратен, и пр. Христос не проповядвал на езичниците. Той дошъл при евреите, “при своите си” (Йн. 1:11), за да го приемат като свой обещан Месия. Но като бил отхвърлен и разпънат от тях, той по-късно бил проповядван и на езичниците, не положително като Месия на евреите, но като Спасител на човеците. Срав. с гл. 21:42,43; Рим. 11:12-17.

Ст. 25. А тя дойде, и пр. До сега тя ги следвала из пътя и викала след тях. Обаче, сега (Мк. 7:24,25) те били влезли в една къща, но в постоянството си тя още ги следвала.

Ст. 26. Кученцата²¹. Думата тука означава домашни кучета, за отличие от уличните псета, които нямат господар, и никого, който да се грижи за тях. Домашните кучета имат един, който да се грижи за тях, само че той трябва да се грижи първо за чадата си (Лк. 24:47). И така Христос казва (Мк. 7:27), “Остави да се наситят първо чадата”. Той не й отказва съвсем на молбата, но със самите тези изречения й дава някакво основание да се надява, че той се грижи даже и за нея; и тя изведнъж се улавя за тази надежда, като казва (ст. 27), “Ей, Господи”, т.е., което си казал е верно; кучета сме, и не трябва първо да се нахраним, но пак и ние имаме дял, “и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им”. Не е чудно дето Христос й отговорил (ст. 28), “Голяма е твоята вяра”, защото макар той и да не я послушал из пътя, тя пак го следвала в къщата; и макар тука и да се вижда, че той я отхвърлил, пак от думите му, че децата първо трябвало да се наситят, тя вижда едно основание за надежда, че още може да има дял от грижите на Господаря, или поне да яде от трохите, които падат от трапезата му. При това, смирението й се вижда да е равно на вярата й. В смирението си тя не отказва да я наричат куче, но във вярата си тя вярва, че Христос ще покаже и на нея съчувствието си. И заплатата за вярата й не закъсняла, - “Нека ти бъде както искаш”. Който идва при Христос с подобно смирение и с подобна вяра ще приеме същата заплата.

§66. Изцеление на един глух и ням, и на други мнозина. Нахранване на четирите хиляди (гл. 15:29-38; Мк. 7:31-8:9).

Ст. 29. И, като замина оттам, т.е., от Тирските и Сидонските предели. Виж. Ев. от Марко. – Дойде при галилейското езеро, вероятно на югоизточната му част, където, до колкото евангелистите пишат, той не бил до тогава дохождал, освен когато изцелил беснуемите (гл. 8:28-34), и когато, също така, той бил тутакси отхвърлен, та може да се е надявал, че не ще да го познае там нико, и че ще намери уединено място и спокойствие. Марко споменава само едно от тези чудеса, вероятно първото. От неговия разказ е явно, че както казахме по-преди, Христос в това време търсил усамотено място; понеже “го зе на страна от народа” (Мк. 7:33), и “заръча им да не кажат това никому” (Мк. 7:36). “Но колкото им той заръчваше, толкова повече те проповядлаха”. И за това много народ се събрал при него, както Матей разказва, и той изцелил болните им.

Ст. 32-38. А Исус повика учениците Си и рече, и пр. Уроците от това чудо са подобни на онези почерпани от чудото разказано в гл. 14:15-21, за което прочетете тълкуванието на онези стихове.

§67. Фарисеите и садукеите пак искат знамение. (гл. 15:39-16:4; Мк. 8:10-12).

Ст. 39. Дойде в магаданските²² предели. Магдала вероятно е бил древният град Мигдалил (виж. И.Н. 19:38), и месторождението на Мария Магдалина. Той е бил около средата на западния бряг на Галилейското езеро, около пет километра на север от Тивериада. Марко казва, “Далманутанските страни”, от Далманута, която въобе се предполага да е била едно селце близо до Магдала. Но тука няма никакво противоречие, защото Матей казва, “в Магдалинските предели”, а Марко, “в Далманутанските страни”, от което се вижда, че той не бил отишъл нито в Магдала, нито в Далманута, но като търсел още усамотено място, той излязъл може би между тях.

Гл. 16:1. За да го изпитват²³. Те не търсели искрено да узнаят истината за Христос, но гледали да намерят някаква причина или повод за дето не вярвали в него. – Знамение от небето. Виж. бел. на гл. 12:38, където подобно желание е изказано. Вероятно е, също така, от общия смисъл на предишните и последващите думи, че знамението, което се казва в Йн. 6:30, че е било изказано е знамение от небето. За обичая на евреите да искат знамения, виж. 1Кор. 1:22. Сравнете също така с Йн. 2:18.

Ст. 2,3. Във всички страни, известни изгледи на небето показват добро време, а други развалено време. Книжниците и фарисеите били изкусни да ги разпознават. Но в онова време имало още по-ясни знакове, че Исус бил Месия, които те не могли да разберат. Между тези “знамения на времената”, които те трябвало да разпознаят, и от които те трябвало да се убедят, са следните: скиптърът оскудял от Юда (Бит. 49:10); Данииловите седемдесет седмици тъкмо били се свършили; Илия бил дошъл в лицето на Йоан Кръстител (Мал. 4:5,6); сам Исус извършвал чудесата предсказани за Месия (Ис. 61:1-3), и пр. - Лицемери²⁴. Той ги изобличава строго, и то повече с въздишка, отколкото с гняв. От това дето той ги нарича лицемери ние можем да заключим, че те са разбирали знаменията по-добре отколкото са искали да изповядат.

Ст. 4а. Зъл²⁵ и прелюбодеен род, и пр. Виж. бел. на гл. 12:39, където Христос дал този същия отговор на същия въпрос. Те настояват за знамение (виж. бел. на ст. 1.), и Христос настоятелно им казва, че друго знамение няма да им се даде. Човеците трябва да променят поведението си което държат, но Бог няма да промени своето. Те трябвало да приемат знаменията, които Бог видял за добре да им даде, и които наистина били изобилни. Виж. бел. на ст. 2,3.

§68. Исус наставлява учениците си да се пазят от кваса на фарисеите и садукеите (гл. 16:4б-12; Мк. 8:13-21).

Ст. 4б. Остави ги и си отиде, като “мина отвъд” с ладия, т.е., на северната или североизточната страна, в Витсаида (Мк. 8:13,22).

Ст. 5. Забравиха да вземат хляб. Те нямали повече от “един хляб” (Мк. 8:14). Те вероятно са били замислили откъде ще вземат хляб да се нахранят, като не знаели какво да правят, когато (ст. 6) Исус им заповядал да се пазят “от квасът на фарисеите и садукеите”, и те веднага си предположили, че Христос ги предупреждава да не взимат хлям месен от фарисеите и садукеите, защото е имало нещо осквернително в кваса, който те са употребявали. Колко чудно е, че те разбрали криво тези думи на Христос за фарисейския и садукейския квас, след като им бил говорил онова в гл. 15:11, 17-20!

Ст. 8-11. Маловери. При това, и да е имало нещо осквернително в хляба на фарисеите и садукеите, те нямало причина да се смущават; заото, да не били “маловери”, те щели да се убедят, че Христос, който бил нахранил 5-те и 4-те хиляди, ще може лесно да нахрани и тях. Едва можем повярва такова неверие, макар сами апостолите да не бяха писали за себе си, и макар също така ние да не сме виждали в себе си подобен недостатък от вяра.

Ст. 12. Тогава те разбраха. Христос бил говорил на учениците си с притча. Отпърво те го разбирали, че им говори буквално. Той не бил им изяснил притчата. Но когато ги изобличил за дето я зимали буквално, те сами разбрали, че той им е говорил за “учението на фарисеите”, за което и виж. бел. на гл. 3:7. Друг път (Лк. 12:1) Христос ясно казва, че квасът на фарисеите бил лицемерие. И, очевидно, този особено бил лошият квас, от който те се били заквасили и изпорчили. Сам Христос често ги наричал лицемери, както току-що бил ги нарекъл в словото си, което дало повод на Христовото предосторожение да се пазят учениците му от кваса им. Но несъмнено тук учениците право са го разбрали, че думите му по-прямо са се отнасяли към ученията на фарисеите, т.е., на такива учения като изложените в гл. 15:1-20. – И садукеите. Ученията на садукеите са били различни, но и те са били пагубни. Виж. бел. на гл. 3:7. Вместо “садукейски”, Марко казва “Иродов”. Виж. бел. на онова място.

Назад | Съдържание | Напред