In memoriam
|
“И човекът – малката Вселена
На 10 август 2007 г. създателят на този сайт - Данаил Радков си отиде при Бога. За него са следващите редове... Сърцето му биеше до последно за важните, истинните неща в живота. За него Бог беше живот, и животът му беше в служба на Бог. Вярваше Му, не защото така се очакваше да живее, а защото Го познаваше. И само ако познаваш някой, може да го обичаш истински. Дани обичаше духовността, подреждаше своите приоритети според убедеността си в непреходната сила на Словото - и го говореше! Често самият Бог говореше чрез Дани. В последните му години тук на земята, общуваше с грешници, с горделиви и смирени хора, с жени и мъже. Аз рядко съм виждала толкова дързостно и убедително да се говори на такива хора за вечния живот, за небесното послание на любов и примирение с Истината. Но, Дани го правеше! Винаги! Не просто избирателно, а целенасочено и многопластово предлагаше алтернатива на страдащата и потисната човешка душа. В останалото време твореше. Създаде този сайт (www.trinity-bg.org), който всички ние много често посещаваме. Предостави богатство от духовни материали и разработки, покани и други хора да се включат. Мислеше за уникалната възможност, която Интернет предлага за предаване на посланието за надеждата и го използваше. А всичко това покриваше с молитва и благодарствен принос към Бог, Който очевидно благоволяваше в тази инициатива, което е най-важното за всяко едно духовно и човешко начинание. Ние никога не можем да си обясним в пълнота, защо един човешки живот в разцвета на своята младост и сила, е повикан при Бога. Ако се опитаме, ще задълбочим вероятно знанието си, но винаги има риск да се обезсърчим, достигайки до извода за нашата ограниченост. Да, нам не е дадено да разбираме всичко тук и сега. Само Създателят е източникът на цялостното познание, и колкото по-добре се запознаваме с Него, толкова по-ясно ще започнем да разбираме нещата, които изглежда нямат смисъл за нас. Това, че Дани си отиде от тази земя толкова млад има някаква духовна причина, и със сигурност е станало със знанието на Бога. На мене и децата той ни липсва! И винаги ще бъде нашият герой! И никога няма да го забравим! В негова памет е тази поема, която написах в моментите на търсене на отговорите за живота. До нови срещи, Дани!
|