Дъб

Балкански дъб се възгордя и каза: - Тоз Балкан
От мен, за мен и в мен живее!
Аз съм гигант! Аз съм титан*!
И естеството*
Пред мен благоговее! -
Самопоклонство дълго време не вирее. . .
Гръм падна от небето
Връх дъба - повали го -
И с най-нищожните трънаци приравни го. . .

***

Ти който себе си наричаш господар, -
В какво се различаваш ти от простий колибар?
И ти, и той, еднакво немощна човешка твар, -
Днес оживена кал,
А след два дни безжизнен прах. . .
У тебе и у него — заран пeсен, смях,
А вечер охкане и жал. . .
О, да, и той, и ти,
Пред Божията слава вий сте суети
Безславни,
А пред гробовний червей мърши равни!

 

Назад | Съдържание | Напред