Мотика и топоришка

Една мотика нащърбена,
Истрита вече, исхабена,
Бе хвърлена незнам къде ...
И топоришката й взе
Еднъж да се окайва, да реве: —
— Защо ли ме държат
В студений този кът?...
О, кой ли ще ме отърве
От туй острило грозно и омразно,
От туй страшилище желязно,
Покрито с ръжда и кал?..
Защо да ми огаснат дните
Едновременно със съдбите
На скверний* тоз метал?..
Аз съм от орех топоришка,
И Господ Бог ме е създал
Другарка да бъда едничка
На българска здрава ръчичка!..

Ден доде
Най-после
Да се копае лозе; —
И пъргавий домовладика
Намери вехтата мотика,
Но топоришката извади —
И изгори я,
И замени я,
Със друга, нова!... Люде млади,
Тъз басня значе
Че който плаче
От свойто положенье
В бъда голяма падна-ще, и в грозно униженье!...

 

Назад | Съдържание | Напред