СМЪРТТА

Когато чукне и на твоята врата и живота ти поиска,
не можеш ти да кажеш:
- “Моля те, недей! Обичам го, не ми го взимай.
Бързам, имам работа да върша.
Спри, почакай, още млад съм и живота е пред мене,
че е сложен и понякога е бреме - зная,
но че искам да живея в тоз въпрос не ще се колебая”.
Ужас, безнадежност, суетня настава в човешката душа,
при мисълта за тази “нежелана гостенка” в нощта,
която ненадейно чука тук и там на нечия врата.
Смъртта! – таз ужасна дума,
зад която действие невъзвратимо винаги стои,
и при всички тя се спира, и никой някога родил се,
не може да я провокира, не може и да дискутира.
Просто идва и те взима,
и след това потъваш в мрака на човешката следа,
и след това е – вечността….
Може би проблемът ти голям тогава ще започне,
туй със сигурност аз знам,
но въпроса е на твоя избор, който ти ще вземеш сам.
Тук, сега на таз земя решава се човешката съдба,
защото стигнеш ли до вечността,
връщане назад не се предвижда, и края й не ще се вижда.
Но къде ще си от този час и ден,
въпроса ти все още може би не е решен.
Местата две са, няма трето, и ето:
в едното огън, гняв – това е ад,
а в другото е вечна благодат.
Чук! Чук! Чук!
Ослушай се дали не е на твоята врата, и бързай ти,
времето е тук, сега, живота ти лети.
По пътя вечен поеми – покай се и тръгни.
Правилният избор направи!

- Данаил Радков -