ГРЕХЪТ

От времето на първия човек до днес,
има граница между човек и Бога.
Причината голяма тя е, поради която
аз не мога свободно да общувам с Него.
И всички хора по света, отделени са от Бога поради греха.
Той е първия проблем, а всички други следват:
убийствата, насилие, и глад са само някои от тях,
но във въпроса основателно се пита: Защо?
Защо несправедливостта се шири?;
Защо богатите царуват и силни са имеющите власт,
и много в свойта паст поглъщат слабия?
Виновен ли е Бог за таз трагедия в театъра наречен “свят”,
в който всеки има своя дял и мисли си,
че ролята е съвършенна, но заблудата му е безмерна.
Защото всеки тръгнал в своя път и своята идея брани,
забравил е Творецът Свят и в сойте мисли грешни,
бълва богохулства страшни:
- Къде си? Покажи ми се, ако те има?
- О-хо! – и с пръст заканва се на Бога.
- Нима Си Ти единствен във Вселената голяма
и няма други богове, на които аз да се покланям?
Безумецо, поспри и вината си прозри,
Защото си виновен ти пред Него.
Пред Всевишния смири се и недей високоумства, но бои се.
Големият провал е в греха ти,
цял преизпълнен в теб от първия човек
и няма бъдеще за тебе, поради това голямо бреме.
Тежък е за тебе тоз товар и не можеш ти го носи,
затова хвърли го ти от морния си гръб,
и скоро очисти се в твойта плът със кръвта проляна,
откриваща ни жертвата голяма на Онзи, Който Го е грижа.
За теб окаяния, Той направи нещо ценно преди години,
но и днес има власт единствен Той,
грехът ти да прости, и товарът ти голям,
от твойте плещи да свали.
От тинята да те извади, нов човек да те направи,
и закоравялото сърце в теб да озари.
Спри!
И отвърни се ти от този живот на суета,
погледни Го – Той е истинската светлина.

- Данаил Радков -