⁸ И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.

⁹ И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

¹⁰ Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.

¹¹ И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

¹² Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

¹³ След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,

¹⁴ И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

¹⁵ и да имат власт да изгонват бесове.

¹⁶ Определи: Симона, на когото даде името Петър;

¹⁷ и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

¹⁸ и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

¹⁹ и Юда Искариотски, който Го и предаде.

²⁰ И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

²¹ А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

²² И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

²³ Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

²⁴ Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

²⁵ И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

²⁶ И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

²⁷ Обаче никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

²⁸ Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

²⁹ но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

³⁰ Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.

³¹ Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.

³² А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

³³ И в отговор им каза: Коя е майка Ми? кои са братята Ми?

³⁴ И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

³⁵ Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.

§41. Изцелението на изсъхналата ръка в друг съботен ден (гл. 3:1-6; Мт. 12:9-14; Лк. 6:6-11).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 4. Позволено ли е – да се прави добро, или зло⁹⁰? Несъмнено Исус е казал това, не просто, за да оправдае себе си, а главно, за да изобличи тях, понеже те търсили да го обвинят (ст. 2), и да го погубят (ст. 6). Затова тълкуванието на този стих е това: Кое е по-добро да върши човек в събота, - да струва ли зло и да погубва, или да струва добро и да изцелява, както аз правя?

Ст. 5. С гняв, наскърбен, и пр. Пак, както в гл. 1:41, само Марко описва чувствата на Христос. Тука виждам, че има справедлив гняв против грях, т.е., когато, както тука, той е придружен от състрадание. И така човек може да се гневи, и да не съгрешава (Еф. 4:26). Така Бог се гневи всеки ден на нечестивите (Пс. 7:11), а в благоутробието си той е дълготърпелив към тях, и желае те да се покаят и да се спасят. Затова Исус плакал за Ерусалим като предсказвал разорението му (Лк. 19:41-44).

§42. Исус тръгва към морето, и е последван от мнозина (гл. 3:7-12; Мт. 12:15-21; Лк. 6:7-19).

В този отдел Марко описва по-подробно множеството на което Христос проповядвал (ст. 7,8), и разказва, че той поръчал за една ладия да го очаква (ст. 9); а Матей (ст. 17-21) привлича внимание на факта, че пророчеството на Исая се е изпълнило с характера на Христос и с начина на проповядването му. Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 8. Идумея. Тази дума е Гръцка, съответстваща на Еврейската Едом, и означава страната населена от Исавовите или Едомовите потомци (Бит. 25:30). Тази страна в началото е била тясна планинска местност (около 160 километра на дължина и 30км. На ширина), която се е простирала по източната страна на долината, която започва от южния край на Мъртво море и върви до северния край на Елатския залив. Но когато Израилското царство започнало да отпада, Едомците често нахлували в южна Палестина, и през Вавилонския плен завлядели много от напуснатите градове в южна Палестина и страната на юг от тях. Тази страна тогава останала в техните ръце. За това, във времето на Христос името Идумея означавала страната на юг от Палестина, между гореспоменатата долина (Араба) и Средиземно море. Повече от сто години преди Христа Идумеяните били покорени от евреите и принудени да се обрежат; и от онова време те се слели с Еврейския народ. Ирод Велики бил Идумеянин. Виж. бел. на Мт. 2:1. – Тир и Сидон. Виж. бел. на Мт. 11:21.

Ст. 11,12. И нечестивите духове, т.е., хората обладани от тях. Виж. бел. на Мт. 8:28-34; а защо Христос не ги оставил да говорят, виж. бел. на Мт. 8:16.

§43. Исус, като прекарва цяла нощ в молитва на планината, на сутринта избира апостолите си (гл. 3:13-19; Мт. 10:2-4; Лк. 6:12-17).

Ст. 13. След това се възкачи на хълма. За целта на възлизането му на хълма, виж. Ев. от Лука, който казва че той излязъл на планината “да се помоли; и цяла нощ бе там на болба към Бога”. Виж. бел. на тези думи в Ев. от Лука, и срав. с гл. 1:35, и бел. – И повика при себе си ония, които си искаше, т.е., някои от учениците си (виж. Ев. от Лука). Това се случило на заранта след нощата, която преминал в молитва (Лк. 6:13).

Ст. 14,15. И определи дванадесет, и пр. Марко тука ясно казва каква е службата на апостолите, сир.: (1) да бъдат с Христа, не само, за да научат истината от него, но още и него да узнаят съвършенно, и да се надъхат с неговия дух, та така да се приготвят да свидетелстват за него, и да се подвизават като него (Йн. 15:27; Д.А.1:21,22); (2) да проповядват; (3) да изцеляват болните и изпъждат бесовете. Първото (да бъдат с Христос) е било подготовка за делото им. Второто (проповядването) е било делото им. И третото (извършването им на чудеса) е било божественият печат на делото им.

Ст. 16-19. Симона, на когото даде името Петър, и пр. Матей споменава имената на тези апостоли няколко време след това, когато Исус ги изпратил да проповядват (Мт. 10:1-4). Виж. бел. там. Йоан и Яков се наричат тука и Воанергес, т.е., Синове на гръма, вероятно поради естественно пламенния им дух, на който виждаме знакове в гл. 9:38 и Лк. 9:54.

§50. След изцелението на един обладан, книжниците и фарисеите хулят и търсят знамение: отговори на Исус (гл. 3:20-30; Мт. 12:22-45; Лк. 11:14-36).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Марко не споменава за изцелението на беснуемия, което било непосредствения повод за разказаното тука хулене. Той прескача и други по-предишни събития записани от Матей и Лука. Виж. Съгласието на Четирите Евангелия.

Ст. 20,21. И като дохожда в една къща, и пр. Когато някой е толкова погълнат от светски трудове и учения щото няма време хляб да яде, той често се похвалява за трудолюбието и ученолюбието си, но ако полага същото старание за своето си спасение или за спасението на другите, за него често казват, както тука, че не е на себе си, т.е., умопобъркан е. – Своите му са майка му и братята му, споменати в ст. 31-35; и следствието от дохождането им е казано там.

Ст. 22. И книжниците. Матей казва фарисеите. Но понеже повечето от книжниците били фарисеи (виж. бел. на гл. 1:21), тука няма противоречие.

Ст. 23. С притчи. Те са изложени в ст. 24,25, и 27; и Матей прибавя и друга (Мт. 12:43-45).

§51. Майка му и братята му на Исус искат да го видят (гл. 3:31-35; Мт. 12:46-50; Лк. 8:19-21).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Целта на идването им е явна по-горе в ст. 20 и 21. Като не могли да отидат при него поради множеството, те изпратили човек да го вика.

Назад | Съдържание | Напред