III. КАК ПЕТДЕСЕТНИЦИТЕ ИЗВЪРШВАТ МИСИЯТА?
Има няколко основни пункта: участие на всички в евангелизирането, активно женско присъствие в мисиите, подсилване на местната църква, основаване на нови църкви, особено внимание към преселниците, публикуване и разпространяване на разлини материали, финансова подкрепа на мисионерите.
А) Обикновения вярващ и Петдесетната мисиология
Социологическото и историеско изследване на Движението, установява че обикновените хора взимат дейно уастие в проповядването. Те не са високо образовани богословски, но на тях им се позволява, нещо повече те се насърчават да разпространяват евангелието. Тази работа не е само за “клира”, поради, което не се поставя рязка граница между него и “миряните”. Питър Вагнер гледа на този подход като съществен за разтежа на Петдесетните църкви6.
Друг важен фактор за разтежа е служението на жените на мисионерското поле. Едно проучване на Fuller Theological Seminary от 1985г.,показва голямотоприсъствие на женското служение сред мисиите на различните Петдесетни църкви. Пол Йонги Чо, признава голямата заслуга на жените в успешното разрастване на най-голямата евангелска църква в света (Йодо Фул Госпъл Чърч), в Сеул, Корея.
Б) Методология на Петдесетната мисиология:
1. Местни църкви
Петдесетните мисии се съсредоточават върху изграждането на силни поместни църкви, които в повечето случаи нарастват много бързо. Един от Петдесетните мисиолози допринесли за развитието им е Мелвин Л. Ходж, чиято книга “Местната църква” е станала стандарт по този предмет в евангелските среди.
2. Основаване на църкви
Мисионерските усилия са насоени и към създаване на нови църковни общества. Петдесетният наблег върху важността на задължението за основаване на нови църкви, тяхното възпроизвеждане като узряващ плод на световното евангелизиране и измернаве на техния прогрес чрез множество от нови общества локализирани в нови църковни сгради.
3. Урбанистична стратегия
Според Риид и Мак Гавран, Петдесетните се възползват много успешно от Урбанизацията. Стратегията, обаче на приобщаване на хората преселващи се от селата към градовете става постепенно. Така например се открива, че успехът на Латино-Американското умножаване се дължи на усвояване на градовете.
4. Публикуване и разпространение на литература
Голяма помощ в ранното разпространение на Петдесетната вест указват (както вече бе отбелязано) печатни издания, вестници, списания, брошури и др. Материали с евангелизационна цел. Докато аналитични и систематизирани богословски трудове не се появяват в по-късни прериоди на развитие на Движението, благовестието е било разпространявано масово между обикновенните хора рез организирано разпространение на малки по обем материали.
Днес издателската дейност е една от приоритетните дейности на всики основни Петдесетни групи. Деноминациите издават множество вестници и списания на различни езици, основана е и Интернационална Петдесетна Прес Адоциация. Интерденоминационни Петдесетни списания като “Пнеума”, “ЕПТА Бюлетин” и Уърълд Пентекост”, доставящи статии с насоченост към Петдесятните Мисии.
Департаментите за световно евангелизиране в Петдесетните деноминации издават специализирани бюлетини, и от 1987г. имаше призив за стартирането на интернационален бюлетин за Петдесетна мисиология/църковен разтеж.
5. Мисионерско обгрижване/финансова подкрепа
Петдесетните проявяват голяма щедрост за подпомагане на световните мисии още от ранните дни на Движението. В Пионерските години, цели семейства продавали всичката си собственост, за да подкрепят тези, които отиват на мисионерското поле. В класическите Петдесетни деноминации в Северна Америка, мисионерските бюджети продължават да полуават огромни суми за делото. Мисионерското обгрижване е станало приоритет № 1.
Назад | Съдържание | Напред