IV. РАВЕНСТВО ИЛИ ПОДЧИНЕНОСТ
Тук изниква големия проблем. Във общото взаимодействие между Трите Лица, Те равнопоставени ли са или някое от Тях е повече Божествено от другите две? Например: “Бог изпрати Сина”; “Христос учи учението на Отца и върши неговите дела”; “Св. Дух е духът на Отца и Сина”. По.скоро ние трябва да гледаме на тези изявления като на различия в свойствата и функциите отколкото като степени на божественост или подчиненост. Изявлението на Исус: “Аз и Отец сме едно” поставя знак за равенство с Него. Това предизвиква острата реакция на юдеите: Йоан 5:17 “….затова юдеите още повече искаха да го убият, защото не само нарушаваше закона, но и наричаше Бога свой Отец, като правеше себе си равен на Бога”. Едно друго изказване на Христос, като че ли противоречи на казаното току що : “Отец е по-голям от мене” - Йоан 14:28. Трябва да си припомним, че Исус изговори това когато беше станал и човек. Така, че то може да се отнесе към човешката му природа. За това заключение намираме подкрепа и в Атанасиевото верую: “Равен на Своя Отец, докосвайки божествената Му същност, по-малък от Отца, докосвайки човешката Му същност”.12 Или пък твърдението на Кападокийските отци: “наименованието Отец обозначава не същност, а отношение към Сина”.13
“Християнските писатели използват понятието Бог по два начина: понякога те изат предвид в частност Отца, а друг път - цялото Божество. Ако Бог се отнася само до Отца, става неизбежно подчиненото положение на Сина и Духа”.14
Можем още много да говорим по въпроса, но ще спрем до тук защото във формулировките на Отците и техните креда всичко е много ясно изразено. Тях ще разгледаме в следващата точка: “Кратък исторически преглед - ереси, църковни Отци, конфесии”.
Сега за да обобщим темата за равенство и подчиненост ще кажем нещо за взаимоотношенията на Лицата: Отец ражда Сина и Той е, от Когото Святият Дух произлиза, но Отец не е нито роден, нито произлиза от нещо. Синът е роден и Той е, от Когото Святият Дух произлиза, но Той нито поражда нито произлиза. Святият Дух произлиза и от Отца, и от Сина, но Той нито поражда, нито е Този, от когото нещо произлиза.15 Имената Отец и Син по-скоро се отнасят до взоаимоотношенията между две лица от Троицата, и тяхната еднаква Божествена същност (синът е от същото естество с бащата), а не означава отношение между баща и син в смисъл на понятието, което ние влагаме при формулиране на земните взаимоотношение в семейството - малкото дете трябва да слуша и да изпълнява всички, което му казва родителя, в противен случай ще си има неприятности.
12 Тоузър Познаването на Святия Бог стр.30
13 Православно догматично богословие стр.56
14 Брус Милн Наръчник по систематично богословие стр. 67
15 Райри Основно богословие стр. 64
Назад | Съдържание | Напред