VII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Да гледаме на Бог като Троица е от първостепенно значение за всеки истински християнин, който вярва в Библията. Във всичките Божествени дела участват равноправно както Отец, така и Сина, така и Святия Дух. Въпреки, че на някои места в Писанието виждаме някоя от личностите по силно изявена, тези различия са функционални, те не стават без съгласието и участието на другите две. В Божеството няма съвет (съвещание), и трите личности са в единомислие и единодействие.
Най-важното учение за спасението на човека е свързан с Троицата. Ако Исус Христос е дошъл на света в човешка плът, то Отец Го е изпратил. Ако пък спасителния план е окончателно завършен и жертвата на кръста е достатъчна за всеки човек, то Святия Дух прави това спасение достъпно за нас. Той изобличава за грях, съдба и праведност. Чрез Него става новораждането или с други думи Той реализира спасението.
Относно молитвата: Ние можем да се обръщаме към всяка една от Личностите на Троицата. Както Отец чува и уважава нашите молби и молитви, така и Сина и Святия Дух. Всеки един от тях е Бог и е способен да отговори по божествен начин. Но ако се придържаме към класическата формула: към Отец, в името на Исус, чрез Святия Дух, пак ясно съзнаваме важността на Троицата.
Нашето поклонение трябва да бъде насочено и към трите Лица. Не бива да се притесняваме, че някой от Тях ще се разсърди ако забележи някакво по-голямо внимание към Някой друг. Бог не е дребнав като човека, нито може да завижда на другите. Тщеславието Му е чуждо.
Обаче ако ние отдаваме почит и хваление само на Отца, няма да се различаваме от “Свидетелите на Йехова”, които зачитат само личността на Бог Отец, като казват, че Синът и Духът са само проявления на Бога, но не и Божествени агенти, достойни също за Божествено възхваляване. Ако в нашето поучение наблягаме само върху личността и делото на Исус Христос, няма да се различаваме от последователите на учението - “Само Исус”, които твърдят, че само Христос е Бог. Ако наблягаме само на Святия Дух, то ще се оприличим на ония крайни и “диви” харизматици (и аз съм петдесятен, но умерен), които освен Него и неговите свръх - естествени проявления не искат да чуят нито за Бащинската любов и милост на Отец, нито за страданията на Христос.
Трябва да бъдем много внимателни за да не изпаднем в крайности, а от там в заблуди в това отношение, защото по мое наблюдение от църквата, в която членувам, и от разговорите ми с вярващи от други евангелски църкви в България, има такава опасност.
Нашето отношение и молитва трябва да бъдат: Слава, почит и хваление да бъдат на Единия, Истинен и Вечен - Бог в три Лица, пресвята Троица от сега и за винаги. Амин.
Назад | Съдържание | Напред