VIII.
Нека човешката природа да бъде свидетел, може ли да се вярва на такива слухове, та дори в замяна на такива деяния да се предлага награда - вечен живот, кой би се запътил към небето, с нечиста съвест? Кой би могъл да убие едно невръстно дете, след това да натопи залък хляб в кръвта му и да го изяде? Това е отвратително. След това можещ да видиш къде е майка ти или сестра си, защото ако не направиш кръвосмешение, после трябва да направиш жертва за очистване. Ако участието в такива тайнства довеждат до вечен живот, кой би ги пожелал, а след това постигнал? Това дори другите хора не могат да го извършат, а камо ли християните. Ако човекоядството и другите чудовищни деяния не са присъщи на човека по природа, защо тогава християните да са склонни към тях, нали и те са хора като всички останали. Стр. 19. Още по- малко могат да се препишат на християните, които са длъжни да наблюдават и зорко да следят себе си.За желаещия да се посвети в трябва да дойде при "бащата на мистериите", за да му каже какво му е нужно за това: "Необходимо ти е невръстно дете, което да не знае що е смърт и да се смее под ножа ти. Трябва ти също така хляб, който да наквасиш в кръвта му, освен това свещници, светилници, кучета и късове месо, с които да ги примамиш, за да преобърнат светилниците. Но преди всичко трябва да дойдеш с майка си и сестра си". Ако се мисли така за християнството, никой който няма семейство (не може да извършва кръвосмешение, не може да стане християнин. Ако това е изискване за обръщенците, кой може да го изтърпи, дори първоначално да не знаел за него.
Назад | Съдържание | Напред