Продължава полемиката за религиозността на римляните. Изобличава становището им, че тя е най-голямата им добродетел, и че благодарение на боговете Рим е станал велика империя, като доказва, че те не са били толкова религиозни преди Рим да се разрасне, не са имали и сложни религиозни практики. Напротив няма никакво благочестие или религиозност в това да разрушиш нечий град или държава, като оскверниш боговете им. "и така, римляните не станаха набожни, преди да станат велики и следователно станаха велики, не защото бяха набожни" (п-ф13, стр. 50).

Назад | Съдържание | Напред